finaltouch
291 results
От спечената пръст изравям с пръсти
заровените спомени за пролет...
Посявам нови семена и се прекръствам!
За новата им пролет днес се моля!
Аз искам пак да видя как израстват ...
  768 
На дъното съм... И във тази кал
живеят милиони животинки...
С покорството им вече съм преял,
защото те са кротички гадинки...
На дъното съм... Тук се чувствам цар... ...
  731 
The graves keep thousands of hidden secrets
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...
  1186 
На Гого от Тоника
Когато някой ден света оставиш,
е важно - да остане твоят глас
и никой този глас да не забрави,
защото е оставен тук - за нас... ...
  757 
Почувстваш ли изтръпващо усещане
и глуха болка... някъде отляво...
Почувстваш ли, че слънцето отсреща
не иска тази сутрин да изгрява...
Почувстваш ли, че вятърът се спира ...
  843 
Едно момче в мен още си живее.
То още търси своето момиче...
Изгряваща луна да чака с нея
и влюбен, в лунната трева да тича...
Едно момче все още там остава ...
  692 
Летях!
(The Great Gig in the Sky - Pink Floyd)
И в полета забравих, че земята
е толкова далеч... далеч от мен!
Не исках да се спра, зад мен оставих ...
  722 
Не, няма, няма, няма да се дам
пред теб живот - да бъда на колене...
Ти даде и отне ми много, знам...
И с друг не мога и не ще те сменям!...
Защото ти, живот, си само мой! ...
  1404 
Е, накрая завърнах се там!
Там - при книжката с истински приказки!
Как оттам ще се върна не знам...
Ала знам, те за мене са истински!!
В този свят, в който детството мое ...
  547 
Обръщам взор към тези небеса
и взирам се във тях и таз година...
На Коледа се случват чудеса...
Ала дали те пак ще ме подминат?
А и защо очаквам ги сега, ...
  663 
Виновен съм! Виновен съм за всичко,
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря ...
  1161 
Когато се помислиш за месия,
ти втория Карбовски вече ставаш!
Помията с наслада бавно пиеш
и после щедро от екрана даваш...
В една, уви, измислена държава ...
  705 
Отмина лятото... и есента настъпва...
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...
С лъчите си отново слънце гали ...
  501 
ТЕ всичките си имат имена...
Делата им потайни - нямат име!
ТЕ могат да развяват знамена!
Делата им – остават си незрими...
ТЕ могат да говорят с микрофон, ...
  450 
За вярата ни няма измерения...
Тя съществува някъде в душата.
Тя отстоява всички изкушения.
И не очаква за това отплата...
За вярата – дали със свещ запалена, ...
  566 
С отблясъка на лунните лъчи
в смълчана нощ поляга светлината
по шията...
И в женските очи
се отразява нейната позлата... ...
  493 
Завръщат се безсънните ми нощи.
Завръщат се от миналото сякаш...
Забравени, те ме преследват още.
Но някак... нови... Идват... И ме чакат...
С очите си опипвам тъмнината ...
  609 
Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес, ...
  527 
Приема ни... приема ни Земята,
живот ни дава – праведни и грешни...
Накрая... Тя приема и телата...
Приема - със запалените свещи...
Приема ни... приема ни Земята, ...
  560 
Когато ме споходят страховете,
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...
  658 
От мен животът много, много взе,
дори и вас... на всичкото отгоре...
А някой ден - до моите нозе
ще искате със мене да говорите...
Тогава нещо, знам ли, може би... ...
  653 
SWING FASHION
Принцесите се влюбват във разбойници,
а принцовете във кого се влюбват?
Принцесите пък – също имат двойници,
готови принцовете да погубват... ...
  717 
Остави принцът белия си кон,
със който през шубрака бе пътувал.
Оставил бе назад богатство, трон –
принцесата да търси и събуди...
И ето че реши накрай пеша ...
  493 
Жените, за които съм мечтал,
жените – подарили нощи страстни,
жените – като онзи спомен бял,
като отминало, нетрайно щастие...
изчезнаха, стопиха се незнайно... ...
  711 
Вечно млади оставаме в мрежата – като снимки от стари албуми…
Закопнели за мъничко нежност и очакващи трепетни думи...
И по-мъдри сме тук – със цитати, все подбрани от мъдрите хора.
Отделени от всички познати, търсим някого... да поговорим...
Непознатите тук не ни плашат – те са близо, но всъщност - ...
  666 
Съвършени тела,
умове съвършени
във пространството виртуално
шестват смело сега –
от света отделени ...
  472 
Не, не познавам божиите думи.
Молитвите не зная наизуст и
това е май преграда помежду ни
и затова са мислите ми пусти...
Не, не умея просто да се моля. ...
  491 
  830 
Преди да си отворила очи,
ти ще почувстваш моето присъствие,
а после двамата ще замълчим
и ще оставим да говорят пръстите.
Преплетени и тръпнещи в очакване, ...
  771 
Кой ни принуди
да сложим решетки
по прозорците
и по вратите?
Кой разполага ...
  738 
Изгубих...
Изгубих отдавна представа
дори за понятието „държава”...
Изгубих...
изгубих и много приятели... ...
  710 
Две сенки, притаени във нощта,
на лунното безмълвие в покоя,
докосват се с души и със тела,
и шепот тих долита - "пак съм твоя"...
Два спомена сега се връщат пак, ...
  710 
Колко много жени се изтягат
в жегата на интернета
А пък времето бяга ли, бяга
и годините бавно си кретат...
Колко много жени са полегнали ...
  631 
Едно момиче
в пясъка рисува
сърце за двама
с пламнало лице...
Едно момче ...
  448 
Хора, вижте –
аз тичам…
аз тичам…
Много бързам…
защото съм млад! ...
  731 
Вече нямам сълзи
и не мога да плача!
Да, изплаках ги всички докрая
И не мога дори
да изхлипам във здрача, ...
  669 
Агресивна съм...
и имам комплекси...
Без контакти съм...
нямам обща култура...
Възпитание нямам... ...
  820 
Децата ни растат във Интернет!
Дори не крият своите години...
На детството вкусът им е отнет...
и мислят в образи екранносини...
И без да чувстват, техните сърца ...
  672 
Когато те прострелят – не боли.
Тя, болката, се появява късно.
И само ако ти ù позволиш,
със острите си нокти те разкъсва...
Когато си прострелян и търпиш... ...
  913 
Когато затихнат отвън гласовете
и стъпките спрат да разсичат покоя,
човекът, загледан как лампата свети,
отново остава със мислите свои!
Струи светлината през вестник прочетен. ...
  751 
Random works
: ??:??