LiaNik
259 results
„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...
1029
7
18
Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разн ...
1043
6
19
Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!
Стенание в безлунна звездна нощ.
Оголена, а толкова човечна…
Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
от острието огнено на нож… ...
Стенание в безлунна звездна нощ.
Оголена, а толкова човечна…
Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
от острието огнено на нож… ...
1098
5
11
***
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...
1212
5
19
***
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...
1092
4
6
***
- Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не полож ...
- Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не полож ...
1475
6
10
***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
987
6
15
Долиташ и...крилата си прибираш!
Май, ме провокираш?!
Ха! Ти просто непослушен маг си,
макар да си даруван с ангелски крила.
Аз щура чародейка съм и най-добра ...
Май, ме провокираш?!
Ха! Ти просто непослушен маг си,
макар да си даруван с ангелски крила.
Аз щура чародейка съм и най-добра ...
876
6
6
Повечето опитват от новото и избягват греха. Ти опитваш от греховното и избягваш да изпробваш от новото. От какво те е страх? Новото може да стане ежедневие само ако ти го приемеш за такова, а всичко останало може да бъде греховно и ново…Само „забраненото” ли приемаш за ежедневие? И кое забранено?
Д ...
Д ...
747
4
4
„Срещна я и сякаш го заля вода
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ...
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ...
1102
6
11
1. Вкусът на „Какво ще направиш?”
Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...
Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...
631
6
12
Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...
1032
7
13
- Караванюватата крава се сдоби с телето малко преди Коледата, та и то, като майка си е рогато. Ама те е подгонило, щото си сложила ей това на главата си. – и той протегна ръка към мен. Почти се сниших и все пак пред очите ми висна криво сплетения ми венец от тревите, които намерих до Старата чешма, ...
767
6
11
Той е моят симпатяга!
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...
677
5
14
***
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...
677
5
8
Намърдах се във твоята прегръдка…
Обичам топлината между нас!
И чувам как сърцето ти препуска,
очаквайки любовния ни валс…
Когато сладостно погалвам ...
Обичам топлината между нас!
И чувам как сърцето ти препуска,
очаквайки любовния ни валс…
Когато сладостно погалвам ...
675
8
13
2318
2
18
***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...
663
6
16
Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ...
708
5
2
Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс о ...
623
6
5
Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...
981
7
18
Гласът и беше топъл с лек акцент:
- Вече трябва да знаете коя съм. Все пак сте видели документите ми.
Теодор мина покрай нея, отиде в малката кухничка и донесе това, което беше намерил, докато я събличаше.
- Освен това тук, друго не намерих, а както виждам и приятеля ми, лекар, няма да успее да дойд ...
- Вече трябва да знаете коя съм. Все пак сте видели документите ми.
Теодор мина покрай нея, отиде в малката кухничка и донесе това, което беше намерил, докато я събличаше.
- Освен това тук, друго не намерих, а както виждам и приятеля ми, лекар, няма да успее да дойд ...
711
4
17
Пържените яйца и кафето вляха нова енергия в тялото му, но странно обзелата го възбуда трябваше да бъде охладена. Той се вмъкна в банята и пусна душа. Силната струя облекчи схванатите му мускули и разля спокойствие по тялото му. Беше си много практичен човек. Такъв го беше направила съдбата му, живо ...
632
5
8
Марица се виеше тежко и царствено в широкото си корито. През пролетта нейните плътни води, буйни на моменти, извайваха скалистите брегове или надскачаха насипите от пръст и се втурваха да препълват някое по-ниско място. Така по поречието на реката се образуваха малки блатни места, някъде с големинат ...
711
8
14
Червено, гладко и остро.
Привлича те сладко и
с вкус пиперлив
завладява умът и сърцето…
И близнеш,отхапеш и вкусиш… ...
Привлича те сладко и
с вкус пиперлив
завладява умът и сърцето…
И близнеш,отхапеш и вкусиш… ...
742
5
15
Разбира се, приятелят му беше твърде подробен в наставленията си, но Тео го изслуша внимателно. В някакъв момент от обясненията дори беше взел старо тефтерче, захвърлено близо до шкафа и с един малък молив записваше последователността на действията, които трябваше да изпълни. Когато Влади приключи с ...
608
5
11
Студена красота. Вледеняваща белота и сив простор. Пейзаж от оголени самотно изкривили се крайпътни дървета, чиито клони трепереха от мразовития дъх на зимния вятър.
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...
730
5
13
>
>
> „И капки втечнена по женски нега
>
> към риска се втурват. Без страх! И сега!” ...
>
> „И капки втечнена по женски нега
>
> към риска се втурват. Без страх! И сега!” ...
816
8
22
Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...
619
5
11
Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. Обичащи се, стичащи се и неподлежащи на песъчинките на времето.
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...
782
8
9
Здравей, тъга! Запей, душа!
Недей умува ум безумен!
Не се страхувай! Всичко ще отмине.
Сърцето – ключ невидим за врата,
дори да скрием, няма да загубим. ...
Недей умува ум безумен!
Не се страхувай! Всичко ще отмине.
Сърцето – ключ невидим за врата,
дори да скрием, няма да загубим. ...
709
8
8
Стъпвали ли сте боси по прясно изорана земя? Пръстите ви се свиват в стремежа да запазят равновесието. Изпитвате непреодолимо желание да вдигнете стъпалото си, не заради друго, а защото малките бучки не разтрошена земя ви убиват, като камъчета. Да, и ситни камъчета има, но те са загладени от дългото ...
660
11
14
Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...
935
7
15
Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на полови ...
616
8
10
3397
8
23
Директорът, с дългогодишен стаж в преподаването на точни науки, като физика и астрономия, математика и информатика, гледаше листа пред себе си, където широки червени резки преминаваха през красиво изписаното решение на една сложна по вид геометрична задача. В полето отстрани се виждаха изчисленията. ...
1740
11
21
Тя най-после беше разбрала. Енергията, която непрестанно се вълнуваше в нейната сърцевина бе изпълнена с картините на изпитанието. „Това беше той! Той?!”- крещеше всичко в нея. Даника трепереше, затворена в покоите му. „ Да, това беше Натаниелл!” – повтаряше си тя. Знаеше, че е той. Целият поток от ...
725
6
13
Мандолино, на моите желания,
престани да туптиш все така,
сякаш целият свят се нуждае
от прегръдките твои
и от силна и топла ръка! ...
престани да туптиш все така,
сякаш целият свят се нуждае
от прегръдките твои
и от силна и топла ръка! ...
544
6
6
Поставих подпис и записах
останалите живи в мен неврони
във книгата червена на душата...
И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"
А днес, отново няколко измряха... ...
останалите живи в мен неврони
във книгата червена на душата...
И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"
А днес, отново няколко измряха... ...
363
7
12
Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...
669
8
19
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
