Мастъра
215 results
Всеки се ражда адски сам. И умира адски сам. Цената на страданието е известна само на онзи, който живее или поне се опитва. Но цаката е да вярваш, че е истинско или да се преструваш, че вярваш, че това е така. Така оцеляваш. Но в душата си ще усещаш пламъците на Ада, а дори и много по-страшни неща. ...
  912 
Запалените факли,
умрелите очи,
глас на мъртви хора,
белият шум звучи.
Чашата горчи, ...
  292 
ПРИКАЗКА ЗА ГРАДА НА АНГЕЛИТЕ
Този град беше град на ангели. Град на Светлината. Имаше своите красиви сгради с възхитителна готическа архитектура и всичко, от което се нуждае едно наистина голямо селище с богата история. Това беше ядрото. В него живееха много хора и се преплитаха хиляди съдби, които ...
  691 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: ЛЕЧИТЕЛЯТ
Честно казано, не очаквах да го открия в един град със над сто хиляди души население, но по някакво стечение на съдбата, го намерих.
Отново усетих аурата му и по ментален път му подсказах да се приближи. Не бях сигурен дали ме усети. Всъщност не бях сигурен за нищо. ...
  282 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: РЕЗИДЕНЦИЯТА
В Канада тримата решихме да се разделим – но имаше едно място в Британска Колумбия и именно там се събрахме отново. Всеки детайл от миналия живот на животновъда беше запечатан в атмосферата на това място – това беше лицето на град Камлупс.
И от всичко, до което с ...
  348 
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: СМЪРТНИЯТ ВРАГ
Отец Тобиас се беше прибрал в абатството, където обикновено служеше и се занимаваше с административната част на управлението на паството си. Това абатство се намираше в северозападната част на щата Мисури. Красивата архитектура на сградата беше впечатляваща и пред ...
  657 
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПЕЕЩА СЯНКА
Членовете на племето бяха научили какво точно се беше случило със Синя птица, който береше душа, и някои от най-изтъкнатите лечители и шамани изразиха желание да му помогнат.
Редовите индиански шамани понякога имаха най-обикновена професия. Времената отдавна бяха доста ...
  401 
ГЛАВА ДЕВЕТА: СМЪРТОНОСНО ПРЕСЛЕДВАНЕ
Ние двамата със Зонара трябваше да продължим своите скитания и прекосяването на пустинните полета в Юта беше само началото. След нас все още нямаше никой.
- Странно е наистина – обърна се към мен момичето, - може би обаче …
Тя сякаш се хвана за сърцето.
- Явно н ...
  455 
ГЛАВА ПЕТА: ЖЕНАТА В ЧЕРВЕНО
Сделката, която бях сключил с жената в червено, беше впечатляваща. Тя щеше да ми предостави наследството на Фелистър, а аз да стана проводник между него и отвъдното и този свят. Звучеше шантаво, но ми беше заявено, че такава била съдбата ми.
С течение на времето тази жен ...
  551 
ГЛАВА ПЪРВА: ФЕРМАТА
От малък съм израснал във фермата на Фелистър – това болно копеле-садист, което не можеше да прави нищо друго освен да кастрира прасета. При това за кастрацията му плащаха твърде добре. Представете си малките розови животинки и извратеният Фелистър, който жадуваше да отнеме малк ...
  441 
Кой ще ми каже какво е болка?
Пропуснат момент! Дежа вю!
Душевно падение!
Пълно неведение!
Страничен наблюдател! ...
  269 
Смъртта не е любовница позната!
В смъртта ни не трябва да има само суета.
Тази любовница идва най-внезапно.
От отворената ни уста душата излетя,
и виждаш многократно ти път, осеян със цветя. ...
  277 
Твоят гроб ще бъде много самотен,
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука, ...
  290 
Когато бях млад,
усещах аз любов,
няма милост - само нов покров,
нито трепет нов,
обръщам нова страница, ...
  291 
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА: МАГИЯТА НА СЪНЯ
Оставих част от екипа навън – просто за всеки случай. Може би някои от хората на Енбрайт нямаше да понесат гледката на мъртвите ервананци. Не че беше нещо особено и те не се бяха нагледали на кръв при всичкото насилие, което използваха, но чувството когато ...
  420 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПЪЛНО САМ
Джервонд остана напълно сам и се усети, че трябваше да се приготви. Останалите нямаше да се забавят твърде дълго време. Екипът беше решен да стигне до Мъртвият град и да открие дали няма нещо полезно, с което наистина да могат да напуснат планетата. Не знаеха какво ...
  505 
Твърде много неща се промениха в хода на обреченото ни съществуване на далечната планета Зегандария – нашият изконен дом, където бяхме свикнали да живеем като в рай. Цивилизацията й беше почти напълно заличена. Дойдоха други времена – много по-страшни от предишните. Никой нямаше вяра на никого. Но с ...
  427 
Душата на мръсник
Душата на мръсник
Мръсник...
Мръсник роди се…
Може би… ...
  921 
А къде е щастието?
Неизвестен автор
ГЛАВА СТО И ЕДИНАДЕВЕТА: ЧЕТВЪРТОТО НИВО
Арчи беше пребродил трето ниво, беше надзърнал и в четвърто. Макар и за малко. Те бяха почти безинтересни. Освен промяната в мозъчното натоварване, той не видя нищо друго, което да предизвика някакво вълнение у него или да ...
  473 
... О, има толкова малко вяра в теб... - Вярата не спасява давещия се от смъртта.
Джеймс Кристоф
ГЛАВА ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ДЖОНАТАН САКЛИН
Джонатан Саклин беше като онзи прочут човек в лабиринта, който не смеел да излезе оттам и пазел ревностно територията си. Той бил толкова обсебен от тази идея, ...
  408 
Грешникът познава болката. Грешникът познава и насладата. И празнотата. Може би дори и любовта – чрез тръпките й.
Принц Папа Жан
ГЛАВА ОСЕМДЕСЕТА И ЧЕТВЪРТА: СТЪЛБАТА НАДОЛУ
След коронацията великия Ом Гур Нал осъзна своето превъзходство – вече простосмъртните дори не можеха да го доближат. Той беше ...
  434 
ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА: ВЕТЕРАНИТЕ
Даргоните бяха попривършили своята работа и доста хора въздъхнаха с облекчение. Странната им форма беше позабравена предвид факта, че облекчаваха страданието.
“Градът на светлината” щеше да разцъфне за нов живот, а може би и така трябваше да е.
Толкова много и различни ...
  367 
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Малцина бяха чували за подобно място, а там не беше ходил почти никой. Там всеки болен, недъгав, нещастен и уморен ветеран или дори най-обикновен просяк можеше да намери парченце хляб и сигурен подслон. В този град нямаше място за политика, за генни експ ...
  341 
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА: МРАЧНИТЕ
Междувременно дяволите се бяха събрали на съвещание какво точно трябва да правят и да затворят дупката между двата свят. Всеки от най-старшите имаше своята дума, но трябваше да има едно по-точно и конкретно решение – а именно как смъртните да не узнаят някои от на ...
  481 
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: УФУР ГАН
Планетата Уфур Ган се намираше на странно място в галактиката. Беше отдалечена на няколкостотин парсека от Зегандария, което беше кажи-речи до нея. Там хората отдавна се занимаваха с добива на различни отрови, които бяха използвани при провеждането на преврати за ...
  354 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА: МАГ ТУ
На церемонията тази нощ трябваше да се призоват могъщи сили. Ембориан не бързаше да прави това. Да, трябваше да се действа, но не по този безотговорен начин. Имаше и много други важни неща, които също да се предвидят. Къде-къде по-съществено беше изборът му за Маг Ту. ...
  380 
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ДЕЦАТА НА КАСДЕЯ
“Това е твоят гроб сега,
Чисти го с мълчалив респект,
Че може утре веднага,
Да те повикат на отчет!” ...
  428 
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...
  581 
Дойдох за кратко и не съжалявам,
видях достатъчно макар и млад,
където и да ида,
може би все същото ще видя.
Лицето ми - моят познайник стар, ...
  763 
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: В АДСКИЯ КОШЕР
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...
  254 
ГЛАВА ДЕСЕТА: ЕМБОРИАН ЗОНТУЛ
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Поч ...
  324 
Ако имаше някакво подобие на рай на планетата Зегандария, то това определено беше областта Синтрос – най-богатата на залежи на интероново гориво. Беше толкова красива и опияняваща. Именно затова беше станала жертва на алчни интереси. След като губернатор Елмбаум падна имаше реална нужда някой да пое ...
  234 
ЖЕРТВАТА
Всяка жертва е безсмислена, освен ако не е направена за някаква по-висша цел.
Неизвестен автор
Церемонията трябваше да започне. Цялата огромна тълпа от тарашдукианци беше в трепетно очакване. Бяха дошли хора от най-различни краища на планетата. Всеки в очакване на види чудото. Издигането на ...
  237 
ДЕТЕКТИВЪТ
След като излезе от срещата си с доктора, първата работа на детектив Бос беше да набере екип за специална операция от най-висок ранг. Кредитите бяха преведени, така че той можеше да харчи на воля, но той не беше глупак. Първо трябваше да се ориентира малко в обстановката и да види кои от ...
  287 
КИБЕРНЕТИЧЕН УМ
Дълбоко в себе си някои усещат променящата се нова реалност. Това не е просто илюзия. Мнозина не можеха да се впишат в нея и загиваха, но имаше методика, която беше известна под названието “кибернетичен ум”. Посредством влияние върху някои детайли можеха да се променят вероятностните ...
  306 
Все още не са известни напълно дълбоките неврофизиологични белези на съзнанието.
Неизвестен автор
Доктор Гад ‘Ди Ен обаче не беше съвсем съгласен с това твърдение. В своите лекции по антропология и обща неврология той имаше съвсем друга гледна точка по въпроса. Много специална и почти необорима. Той ...
  354 
ПРИ БАРИ
Новото население на Имградон живееше в странен и добре изолиран град, който беше едва една трета от предишния си размер. Това се обясняваше преди всичко с факта, че хората бяха станали доста по-близки и всеки един от тях изпитваше реална нужда от връзка с останалите. Съществуваше едно място ...
  333 
СКРИВАЛИЩЕТО
Марк донякъде лежеше на стари лаври. И нямаше кой знае какво да постигне. Твърде много се надържаха на определени разбирания, че текущият ред трябва да бъде съхранен. А така пак изпадаха в предишната клопка. Колко жалко!
Някой бяха избрали ново божество Ердук, който да го олицетворява. ...
  277 
ТАРАШ ДУК
Тараш Дук беше епохалното откритие на Новото време. Извор на енергия за всяка загубена душа, копнееща за пречистване от предишните си прегрешения. Някои дори го наричаха “Черният път”. Не всеки разбира се можеше да бъде поканен и призован за подобна висока чест. Но малцината избрани знаеха ...
  319 
СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
“Има граница, докъдето приятелството може да ни даде прошка.”
Хилон
Всеки се надява детето му да го надмине по добри дела. Дори и да бъде пример за подражание. Но това не винаги е така. Не бяха минали повече от деветнадесет години по зегандарианското летоброене, когато някой напълно о ...
  436 
Random works
: ??:??