perfanov
520 results
Ако някога се случи така, че сме гладни,
джобовете празни, и няма пари.
Спокойно, нещата от ден са, до пладне,
и скоро всичко ще се нареди!
И ако приятелски някой бил е настроен, ...
  274 
Със страх или не,
така или иначе, ще извърви,
своят път всеки от нас.
Като диви коне,
секунди препускат, оставят следи, ...
  346 
Брада посивяла, набола едва,
рисува дните на зрелия мъж.
Открадва си време, час, дори два,
поглежда към себе си, така изведнъж.
Вече не вярва на думи, целувки, ...
  364 
Улични лампи пред прозорците светят,
зад стъклата срамежливо надничат.
И щом уют в нечий дом усетят,
разбират, че двама там се обичат.
И дори лампите навън да треперят, ...
  256 
Не посмях да попитам Октомври сега,
защо ни дарява със слънчеви дни?
Есента, казват е сезонът с тъга,
пред вратата, която често звъни.
В студените вечери, с клечка кибрит, ...
  280 
Струните на душата
Човекът винаги бърза. Все гони срокове, тича и почти никога не се чувства удовлетворен. Често се разминава с това, което иска душата му. А тя търси най-обикновеното. За това не е нужно бягане и време, а само желание. Споделеността. Да намери сродна на нея и да споделя с нея чувств ...
  409 
Дъждът, често облича в слънчеви дрехи,
по есенна мода своите капки.
И както вали, стопля се всеки,
по къси ръкави, а сутрин, с чадъри и шапки.
Такъв е Октомври, с характер на всички познат, ...
  223 
И ето, омъжва се, не в бяло,
а в най - пъстрата рокля красивата есен.
С жениха - Октомври, сякаш са цяло,
като куплет и рефрен от запявана песен.
Кумува им вятърът, довел отдалече, ...
  242 
Кой казва, че е тъжен сезон есента,
и да обличаме вече топлата дреха?
Все още е слънчево и песента
на птиците, дава на всички утеха.
Кой казва, че слънчеви дни няма да има, ...
  337 
Дали ни е нужно, така да се стискаме,
чувства, любов и пари да пестим?
Да нямаме от това, което поискаме,
да мислим за утре, а днес да стоим.
Дали ни е нужно да се обиждаме, ...
  353 
В целия град почти е известен,
скромен и честен, но цял живот – беден.
Изкарва си хляба, кестен по кестен,
събужда се първи, заспива последен.
Наивен мечтател и добродушен, ...
  655 
Кръговрат
Първи епизод
То бе обикновено куче. Нямаше име. Не беше дори породисто. Хората го наричаха с всякакви имена. Родено в голямо семейство, стопаните му го бяха подарили на дядо Иван. Самотата на възрастният мъж го бе направила затворен и той не общуваше с другите. Отдавна пенсионер, живееше с ...
  450 
Човекът няма сълзи в излишък,
които да пилее на разсипника вятър.
И в трудните дни не спира да диша,
пада, става, и ръкави запрята.
И щом здрави са близките хора, ...
  369 
Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...
  416 
Последните думи на листата
То расте заедно с птичата песен,
и с красиви одежди клони облича.
Напролет се ражда, отива си есен,
и дори щом падне, още обича. ...
  369 
Със Септември говорих и той обеща,
да има още слънчеви дни.
Да рисува с лъчите всички листа,
в цвят от дъгата, с различни бои.
И аз му повярвах, макар да е лято, ...
  444 
Между лятото и есента
Залязва слънцето, а с него и денят,
в спомен светлината бавно се превръща.
От вятъра, дошъл ненадейно, листата звънят,
прибират се хора, всеки в своята къща. ...
  415 
И не само
И не само пътят, с теб ни дели,
нито дори, че за кратко се чуваме.
И това, че е топло или вали,
и нощем, когато заспим не сънуваме. ...
  662 
Ако Данте беше жив
Всеки човек се ражда с чиста душа. С всеки ден от живота си, жаждата му да знае и да има става все по-силна. Той расте обгрижван от родителите си, които с всички сили се стремят да има щастливо детство. Но с този стремеж, те налагат ограничения. Плашат детето с несъществуващи чудо ...
  916 
През живота си, ние се срещаме с много хора. Толкова много, че в един момент дори не си спомняме за тях. Влизат, оставят по нещо или си вземат, и излизат. И всички казват, че са с нас не заради външния вид, а защото харесват душата ни. Но никой не се съобразява с нея. Не спират, дори да знаят, че ще ...
  630 
Ден на надеждата.
Надежда
Избира човекът, с труд и с пот,
щастие в дните си сам да подрежда.
Разбира, че важното в този живот, ...
  542 
Живеем с усмивка, млади сме още,
макар и животът да вплита в косите сребро.
Щом да рисуваме можем в сънища нощем,
а в деня да градим с любов и с добро.
И без причина, когато се смеем, ...
  445 
За какво съм ти точно сега,
след като отдавна от мен нямаше нужда?
И в сърцето ми имаше много тъга,
която за теб бе толкова чужда.
Защо съм ти, щом беше щастлива, ...
  939 
Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Из ...
  539 
Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...
  617 
Уморени, очите ми спряха в ъгъла,
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка, ...
  648 
Където се срещат нощта с деня е студено. Усеща се утринен хлад. От страх от непознатото и неизпитвани досега чувства. С всяка минута, топлина облича въздуха. Влюбват се. Вдишват от първите лъчи и споделят най-съкровените мигове в слънчева прекръдка. И кой, ако не морето е този художник, който може д ...
  499 
Къщата бе голяма за Лазар. Той живееше сам. Повечето стаи бяха заключени и ежедневието му минаваше в кухнята и хола. Много рядко, когато бе изморен или тъжен, той откючваше една от стаите и единственото, което искаше бе да се потопи в миг на спокойствие.
Юли. Топла вечер. Умора се разливаше по тялот ...
  565 
Той се прибираше от работа. Цял ден бе очаквал този миг, когато удовлетворен от това, че е бил полезен щеше да влезе в своя дом. Младият мъж вървеше бавно. По цялото му тяло се разливаше онази приятна умора, която събличаше в края на деня. Не бързаше. Знаеше, че някъде на края на дъгата улица щеше д ...
  614 
След ноктюрно
Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат ...
  650 
В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!
За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!
Летен ескиз
Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.
Любовта е загадка. С вкус на лято. ...
  676 
Живеем, сякаш сами сме на този свят,
и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.
Най-хубав е любимият ни цвят,
и винаги е прав нашият глас.
От чуждата болка стоим настрана, ...
  558 
- И какво сега? По телевизията страх, на работа също. Страхувам се да не остана без пари, без отопление за зимата. Страх ме е да не изгубя авторитет и доверие сред близките си, толкова трудно спечелено.
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...
  664 
Дори кучетата общуват,
през дворовете лаят.
Споделят, радват се, че съществуват,
не крият нищо, от началото до края.
Не скриват, когато са щастливи, ...
  503 
Къде е оня порой,
онзи дъжд, който всичко отмива?
Дали от слънцето скрил се е той,
което блести
и не се вижда как душата се свива? ...
  547 
Когато от обич сърцето не трепва,
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер, ...
  559 
По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня, ...
  877 
Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.
Свирят щурците в акорд от мажор, ...
  463 
Летен миг
Не си ли щастлив
в летния ден,
от изгрев до залез,
да си озарен, ...
  538 
Юли,
лятото знае,
как топлина да ни носи.
И вятъра, ти чу ли,
колко обича, ...
  807 
Random works
: ??:??