perfanov
520 results
Изпратих ти две
от най-силните думи.
Не написах адрес,
но с почерка влюбен,
треперещ от обич, ...
  251 
Кремена избърса масата от трохите след закуската, погледна към съпруга си Михаил и седна до него на дивана в малката кухня.
- И какво сега? - каза тя. - за цяло лято, не можахме да спестим и един лев. А ето, след десетина дни децата започват училище.
Десетгодишният Николай и три години по-малкия Иво ...
  1183 
Елена и Цветан, живееха в двустаен апартамент в малък град. И двамата бяха пенсионери. Жената се грижеше за домакинството, а съпругът й ходеше на работа като пазач на голям завод. В малкото жилище при тях живееше и синът им Георги. Той беше двадесет и пет годишен и работеше в склад. През седмицата, ...
  575 
Едва ли в кръчмите ще го намериш,
нито по морския бряг на почивка.
Но щом го срещнеш, ще се разтрепериш
от неговата топла и блага усмивка.
Това е човечец отруден и беден, ...
  500 
Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...
  928 
Слънчогледите влюбено слънцето гледат,
както в живота е с любовта.
Усещат, че пари, а топлото вземат,
блести им в очите, но без слепота.
Колко красиво изглежда полето, ...
  439 
Красота.
Чар.
Аромат.
Любовта.
Дар. ...
  443 
След като се пенсионира, Тодор се опита да продължи живота си в семейното жилище в големия град. Двете му дъщери се бяха омъжили и той беше останал само със съпругата си Елена. Свикнал на динамично ежедневие през годините в армията, където всяка секунда му беше разчетена, Тодор се чувстваше неловко ...
  410 
Юли, месец на отпуски и щедър на слънчеви, горещи дни.
Иван работеше в двора на къщата, в която живееше. Беше топло, дори не полъхваше ветрец. Звънна се на вратата и Иван излезе. Зарадва се, когато видя своя приятел от детството, Мишо. Покани го да влезе и каза:
- Добре дошъл! Как си се наканил така ...
  537 
Елена подаде чашката с кафе на съпруга си Михаил и каза:
- Ще тръгнем след малко, че ни чака доста път. А и отдавна не съм ходила пеша. Искаш ли да закусиш, гладен ли си?
Михаил се усмихна и отговори:
- Не, по път ще си вземем нещичко.
- Добре. А като отидем горе, там трябва да ни чакат Надя и Митко ...
  397 
На пейката пред старата селска къща бяха седнали баба Марийка и шестгодишното й внуче Мирослав. Беше топъл юнски ден и слънцето бавно се изкачваше по своя път на небосклона. Старата жена плетеше, а момчето седеше и с ококорени очи наблюдаваше всеки, който минаваше по черния път.
- Бабо! Бабооо! - ка ...
  378 
Валеше дъжд. Иван вървеше по главната улица и гледаше в краката си. Беше се скрил под чадъра, но обувките му пропускаха и глезените му плуваха във вода. Не обръщаше внимание на забързаните хора и се разминаваше с тях, без дори да се отмества встрани. Те го заобикаляха.
- И какво сега? - каза той. - ...
  393 
- Добър ден! Билети и карти за проверка, моля!
В купето на влака имаше трима човека. Две възрастни дами и Деница, жена на около тридесет години. Стариците показаха билетите си, същото направи и младата жена. Кондукторът я погледна, продупчи билета с химикалка, усмихна се уморено и каза:
- Нали знает ...
  499 
Лято. Горещ юнски ден. Елена поливаше цветята в градинката. Поглеждаше към двора и се чудеше, как да свърши всичката работа, като е сама жена. Колко работа имаше в един дом на село. А къщата беше като стара мома, накипрена, нагласена, но си личеше, че бе строена преди много години. На места имаше пу ...
  649 
Беше топъл неделен ден. Павел излезе от дома си и се запъти към кафенето на центъра на града. Той обичаше да пие кафе през уикенда някъде навън. Усещаше колко умора се бе натрупала в тялото му и се опитваше да си почива. След като изпи кафето си, той тръгна бавно по уличка, която водеше към парка. С ...
  396 
Иван отвори вратата на малката стаичка, усмихна се и каза:
- Майко, тук съм, няма страшно!
Възрастната жена лежеше на леглото и обърна главата си към своя син. Кимна, не се усмихна, не каза нищо. Иван наведе очи към дървения под. Отиде до масата, взе един стол и седна до леглото.
- Как си мамо? - по ...
  1019 
Това, че умееш да пишеш поете,
не значи, че грееш от доброта.
Вехнеш като неполивано цвете,
когато откъснат от теб любовта.
А хората вярват, че можеш поете, ...
  405 
Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.
Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той зап ...
  648 
Неделя. Топъл майски ден. Големият супермаркет бе пълен с клиенти. Единственият ден в седмицата, в който хората не бързаха и пазаруваха спокойно и с удоволствие.
Мария и Ангелина са приятелки от детството, които са учили заедно преди много години. Те бяха решили да излязат и след кафето да се отбият ...
  1518  10 
Картина
Попитах художник, дали от очите ти
може да ми нарисува дъга.
Знаеш ли, той ми поиска косите ти,
четка да бъдат, топена в тъга. ...
  357 
*** *** *** *** *** ***
Тя поиска парче от луната,
небето тактично не ѝ позволи.
Мракът изсвири лунна соната,
прегърна я нежно, нали са сами. ...
  455 
Очите са книги недопрочетени,
писани с обич, любов и тъга.
Страници скъсани, чувства обречени,
топло начало, а с край – самота.
Мъдрите хора, пишат с молив, ...
  459 
Любовта се побира в шепа мечти,
но голяма е колкото целия свят.
Често не знаем, кой ни шепти,
човекът любим или непознат.
Очите отворени няма да спят, ...
  1079 
Тихо и бавно, тя ни убива,
всеки от нас, самота я нарича.
Остър нож в сърцето забива,
дори последната риза съблича.
Тихо е. Тихо е, тихо, нали, ...
  457 
По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.
Свикнал на истини в думите скрити, ...
  334 
Дълбоко в очите ти, някъде там,
е скрито кладенче с бистри сълзи.
До него, душата ти, сякаш е храм,
сърцето ми влиза, свещичка гори.
Пристигам с тъга от спомени стари, ...
  558 
Мечтата на всеки млад човек е да има собствен дом. Да живее отделно от родителите си. Да свие свое гнезденце, където да гради живота си. Като всяка мечта и тази се сбъдваше, но се изискваха много усилия.
Ивайло беше млад, около четиридесет годишен мъж. Живееше в малък град. Беше опитвал да работи на ...
  755 
Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...
  547 
В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...
  1588 
Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събр ...
  508 
В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...
  548 
Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...
  2193 
Автори: Явор Перфанов и Таня Мезева
Явор:
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам, ...
  402 
А з се чувствам виновен
П ред подвига на велик човек.
О ткога ни е показал път без окови
С тоим и чакаме другия век.
Т акъв живот ли искаме ние ...
  311 
Ти не помниш, мое малко детеq
каква радост донесе щом се роди.
И от родители, които не са добре
порастна красиво момиче с мечти.
Но помниш в празниците как бяхме ...
  282 
Диалог
Я. П.
- Как си? -
Не искам да те питам.
Всички ти задават такива въпроси. ...
  295 
По улиците в моя град
отвсякъде тече вода.
Така е и във всяка душа,
в която се намира любовта.
Всичко в теб иска да прелее ...
  262 
Едно камъче по пътя ме намери
ритано и хвърлено на една страна.
Горещ е асфалтът,а то трепери
слънце го грее, но няма топлина.
Взех го тихо и нежно в моята ръка ...
  848 
П онякога в
Ъ гъла
Т ърся загубени неща.
И захвърлени в тъмното
Щ яха да бъдат забравени, ...
  641 
Дълго търсих цветя по мярка
да прегърнат нежните ти ръце.
Има в градината, но ходих и в парка
да събера най-достойния букет.
В очите ти се оглеждат тези цветя ...
  386 
Random works
: ??:??