RainaVakova
431 results
Премислено е всичко. На забрава
осъждаме най-глухото си бъдеще.
Отворихме последния подарък
и всичко предвещава да се свърши.
Кресчендото унесено завърта ...
  415 
И тези птици от човека бягат,
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.
По-лесно е да блъскаш във браздата, ...
  333 
За какво ми е картината, Жардел? -
Вярно, че си я рисувал на халоперидол,
на гърба на лятото
с последната светлина,
която ти е останала. ...
  795 
Махам от морето на своето детство.
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.
Може би ме очаква там в огледалото ...
  397 
Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта ...
  1488  15  16 
Като тръгнеш към мен, нарисувай картина, в която
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.
Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето, ...
  438  15 
Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди. ...
  2488  24  21 
Такава топла зима е без дим.
Зениците в очакване се свиват.
Не слагай светлината на везни
с измамния предел за поносимост!
Сега не помня можех ли без теб. ...
  1098  16  20 
Тишината вали на парцали.
Самотата е люта змия.
Сякаш северно бяло сияние
се изгубва в съня на съня.
Сякаш има какво да замръзне, ...
  568  10  19 
Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.
Че блусовете на море и вятър ...
  611  13 
Непокорни са старите пътища,
незатрупани с преспи и листи,
от дълбоки следи на завръщане
са останали светли и чисти.
Непокорни са дългите вечери ...
  596  16 
Дали ще ми повярваш, че нощта
от мислите за теб прозрачно свети?
Политат от затвора си стъкла,
танцуват разкривените тапети.
Заключен между четири стени, ...
  1126  13  20 
Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...
  929  14  17 
Между куп непознати лица
прекосявам набързо площада,
а метачката (сякаш листа)
смита стъпки, които пресядат.
Няма никой да пие вода ...
  591  11  19 
Ще избягам от всичко, което
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.
Не държа пистолет под калъфа ...
  733  19 
Пролетните устни на света
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
Може от това да ме е страх, ...
  687  16 
През толкова заключени врати,
във ъгъла на тесния прозорец
сърцето ми отвикна и да спи,
защото притежава всички облаци.
Нощта намята с черна пелена ...
  746  23 
Нашата есен - цигански тъжна -
в нежна картина от восък.
Медено слънцето. Сляпа окръжност.
Хиляди верни посоки.
Изход единствен и парещо влюбване. ...
  620  21 
Като топка, от лунни лъчи насъбрана,
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...
  614  15 
Гласът ти е палитра и куршум,
изстрелян в непокой и суматоха –
рисунка на кошмар и звезден сън –
разстрел за грешен Бог и за пройдоха.
Очите ти – очите на дете – ...
  502  16 
Никоя песен
не може да повтори нотите,
по които стъпваш идвайки.
Ти си седмата струна
над нямото ми прагче, ...
  580  20 
Последен ли ни беше този път?
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...
  630  17 
Когато опозная Душата Ти – ще нарисувам Очите Ти...
Анди Гарсия
Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопи ...
  1036 
В най-святата от всички пещери
и моят бог от обичта роди се.
Пияни бяха всички мъдреци,
ругаещи ни с мъртви там езици.
Най-топлата ми сянка полудя, ...
  505  15 
Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...
  1007  11  24 
Къде се бавиш, смешен Дон Жуан?
Пантофките забързано развързват
копнежите си вече остарели.
Не беше ли от Господа призван,
да диплиш романтичните дантели ...
  875  15 
Бягай от ранени хвърчила!
В чувствата вратите са измама.
Къщата без покрив оцеля.
Светло е, но в светлото ме няма.
Може да посегнат дъждове ...
  607  12  22 
Изронва се уплашеният бряг.
По-малка съм от пясъка. Не дишам
и мога най-спокойно да умра,
поведена от петдесет дервиши.
Върти ми се света, а Онзи свят ...
  486  19 
Нощта е изморена от предчувствия.
В страха ми тъмнината се протяга -
чудовище от клетката изпуснато,
познало свободата си за жалост.
Дъждът навярно мислите превежда ...
  516  15 
Косата ми раздухано брои
на нежната ти ласка вятъра
в дъха ти над копнежа ми надвесен...
Луната спи,
а блясъкът пълзи ...
  562  13 
Защо ми обеща, че ще са южни всички полюси,
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези, ...
  627 
Духва вятър и шýма от спомени
под нозете легато се трупа...
а сънят е от охра до огнено,
непризната тъгата, нечута.
За врабчетата трябват антени. ...
  530  10 
Пленено ли е лятото
в душите,
или пробива сенките
с вулкани?
Паднала в бездната ...
  427 
Не ми се пишат стихове по нощите.
Не ми остана лунен прах по миглите.
Светът не диша. Чувствата са прости.
Пред пропаст бариерите се вдигат.
Ръбът е крачка в Нещото голямо. ...
  757  15 
Една русалка в банята на Потър
чете през очилата му магия,
а той се крие зад стъклата потни
и с пяната до гуша се завива.
Косите ѝ са нежни земетръси, ...
  803  11 
Недей забравяй тази непозната,
която ти е втръснала от търсене
и мразиш я в частта, която смята,
че носи половината ти късове.
Плаши я със повърхност и съмнение, ...
  758  10  17 
Сънувах сън, във който се изгубих...
Луна - сребро, от вятър потъмняло -
намяташе по раменете лудост.
Изсвири влак на призрачната гара.
Един щурец по релсите пресече, ...
  804  12  15 
Любов като откъснат лист
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?
Дали във сенките тежи ...
  519 
Нещо загърбваме. Нещо се рони...
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци ...
  1187  11  30 
Отдавна сме кръстосали езици,
които устните опитомяват.
Разхождам дъх по топлата ти кожа.
Слуха попивам, който те напряга
и спирам там, до скритите въпроси, ...
  568 
Random works
: ??:??