RainaVakova
431 results
Морето самотата е признало,
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите ...
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите ...
578
8
11
Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? ...
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? ...
638
6
14
Защото имах само две очи,
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,
защото имах чувстващи ръце, ...
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,
защото имах чувстващи ръце, ...
789
13
11
Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...
665
7
13
Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...
814
8
15
Тази есен, от всички предишни различна,
носи твърдия цвят на земя, разорана отгоре,
спъва дългите сенки, когато забързат безлично,
щом излишната смелост с премерена мъдрост говори.
Само бавният дъжд е забравил,че няма причина ...
носи твърдия цвят на земя, разорана отгоре,
спъва дългите сенки, когато забързат безлично,
щом излишната смелост с премерена мъдрост говори.
Само бавният дъжд е забравил,че няма причина ...
658
6
8
Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.
Разресва полъх ситни листи ...
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.
Разресва полъх ситни листи ...
811
8
19
Топъл мъх полазва в сенките
на недоспала сладост
с копнеж за безсезоние,
в което музиката
има превод ...
на недоспала сладост
с копнеж за безсезоние,
в което музиката
има превод ...
720
3
8
Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...
715
9
15
Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...
569
5
8
И няма буря дето да ранѝ
смирените очи на ветровете.
Мени се всичко, ние се меним...
Различно бие всеки ден сърцето.
Под стъпките, по твърдата земя ...
смирените очи на ветровете.
Мени се всичко, ние се меним...
Различно бие всеки ден сърцето.
Под стъпките, по твърдата земя ...
814
12
15
> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...
649
5
13
Запалете Големия огън
и хвърлете в него всички любими неща.
Стефан Гечев
Не знаеш ли, не слънцето възкръсва,
а пътя си повтаряме безкрайно. ...
и хвърлете в него всички любими неща.
Стефан Гечев
Не знаеш ли, не слънцето възкръсва,
а пътя си повтаряме безкрайно. ...
468
4
5
Прекалено е късно за смях.
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...
650
10
24
Ще ти подаря всички сезони,
мого пъти, насън и наяве
и няма нужда да помниш.
Път и години забравяй!
Дойде ли дъжд, ще е жажда. ...
мого пъти, насън и наяве
и няма нужда да помниш.
Път и години забравяй!
Дойде ли дъжд, ще е жажда. ...
820
2
8
Гъста е моята кръв, не минава
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя. ...
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя. ...
665
6
9
В завоите на дългата мъгла
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.
И времето от хвърковат лирик ...
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.
И времето от хвърковат лирик ...
646
6
5
Главата постоянно ме боли,
а слънцето заплашва да си иде.
Измислям си последните очи,
с които мога нежен да те видя.
Но пада тънка есенна мъгла. ...
а слънцето заплашва да си иде.
Измислям си последните очи,
с които мога нежен да те видя.
Но пада тънка есенна мъгла. ...
692
5
6
Тръгва светлината наобратно,
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.
Звездните палитри - чародейки, ...
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.
Звездните палитри - чародейки, ...
445
4
4
Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева, ...
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева, ...
416
1
7
Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни. ...
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни. ...
584
3
6
Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...
493
7
10
Ухае тишината на тъга
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.
Небето неочаквано реши, ...
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.
Небето неочаквано реши, ...
450
5
10
"Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече ...
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече ...
671
8
12
Ще се разтопи свещта
като зелен сън.
Ще изтече в дланите
на северното ни сияние.
Но преди това ...
като зелен сън.
Ще изтече в дланите
на северното ни сияние.
Но преди това ...
763
7
14
Ние с теб не признахме тъгата за дълго.
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето ...
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето ...
600
8
17
Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...
663
5
8
Нощта ли събуди писанчото черен
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял
и очите си вперил
да гледа към мен доживотно? ...
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял
и очите си вперил
да гледа към мен доживотно? ...
711
5
7
Ветропоказетел върху дюните
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.
Слънцето от облак как да купя? ...
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.
Слънцето от облак как да купя? ...
371
3
6
През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене... ...
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене... ...
648
7
11
Защото винаги ще има залез
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка. ...
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка. ...
561
6
12
Кой разсърди отново доброто море
да се блъска в брега като сляпо,
да тревожи деня и с пияния рев
да опява удавника - плячка.
А над земния стон и под черния флаг ...
да се блъска в брега като сляпо,
да тревожи деня и с пияния рев
да опява удавника - плячка.
А над земния стон и под черния флаг ...
603
2
6
По стъпките ми влачи се тъгата,
нарочно изоставам, уж за малко.
Приличаме си. Хващам й ръката.
Залепвам се за нежната й сянка.
Безсънието - семчица на диня, ...
нарочно изоставам, уж за малко.
Приличаме си. Хващам й ръката.
Залепвам се за нежната й сянка.
Безсънието - семчица на диня, ...
703
6
16
В дишането между две цигари
те открих и те загубих.
Дим рисува падналия ангел,
който от небето се страхува.
те открих и те загубих.
Дим рисува падналия ангел,
който от небето се страхува.
617
7
5
Намирам те по шепота запален
от пламъчета в моята зеница.
И дългите си дни ще ги прежалим,
защото слънцето е странна птица.
Ще доживеем идващия залез, ...
от пламъчета в моята зеница.
И дългите си дни ще ги прежалим,
защото слънцето е странна птица.
Ще доживеем идващия залез, ...
482
6
7
Аз не зная дали ми се струва
и дали от душа би могъл
към луната да виеш безумно
в уморената кожа на вълк.
И препуснал през урви и гари, ...
и дали от душа би могъл
към луната да виеш безумно
в уморената кожа на вълк.
И препуснал през урви и гари, ...
670
5
10
И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната,
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата душа е много жарко. ...
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната,
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата душа е много жарко. ...
993
4
7
По кръговете тъмни под очите
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...
612
8
13
И въпреки големите различия
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...
693
7
9
Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...
670
9
13
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
