elena_90 (Елена Драгнева) elena_90 (Елена Драгнева)
87
Jan 23, 2008, 1:38 PM

* * *

  Essays
945 0 1

Ето пак дойде.

Есента е тук.

Толкова разноцветна
и така подтискаща.

Така самотна и студена.

Вървя по улиците и пак съм сама.

Вървя и виждам момиче и момче,

прегърнати и така влюбени.

Подминах и усетих

как студеният вятър мина през мен,

така безмилостен и жесток,

така, както животът мина през мен и си заминава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Драгнева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Essays 1.7K 5.0

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Essays 2.3K 5.0

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Essays 3.2K 5.0

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Essays 2.4K 5.0

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Essays 3.1K 5.0

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Essays 2.1K 4.5