Sep 28, 2007, 1:05 PM

"Можеш да избягаш от всичко, но не можеш да избягаш от себе си" 

  Essays
4505 0 2
1 min reading
Мисли на едно "врабче"
Има моменти, в които си мисля, че ние, хората, сме като птици - трябва ни малко щастие, за да полетим! Но сме затворени в стъкло. Вярваме на това, което виждаме, мечтаем за свобода, която не съществува никъде по земята; блъскаме се в стъклото, не знаейки, че то, невидимото, ни пречи да полетим. А само ако знаехме... И в тази невидима клетка, в която е затворен този свят, ние, българите, сме като врабчета - не в ято, а накацали по жиците. Стоим и чакаме да отмине студа. Някои отлитат от България. Искат да свият гнезда на друго място - по-на топло - и по-сигурно да отгледат децата си. Докато перата на родителите им побеляват от самота. Но нима не трябва да се върви напред и да се търси по-щастлив живот?! Наистина, трябва да жертваш, но все пак е хубаво да отлетиш някъде, където ще бъдеш оценен. А някои отлитат да пазят гнездата на орлите, мечтаейки да станат като тях. Но за разлика от другите птици, ние, врабчетата, не желаем да летим заедно. Опитваме се да догоним ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??