В очите му се четеше безсилие и гняв.
Безпомощността му го караше да извърне глава.
Няколко сълзи се стекоха, като дълго чакано облекчение. Не можеше да ги скрие .Нямаше да е честно! Не искаше да буди съжаление. Вече беше изгубил достатъчно време в отлагане на неизбежното.
Краят поставяше началото на едно голямо мъчително пътуване . Задушаваща болка се стегна около гърлото му .
За секунда присви очи и сведе глава, за да не извика.
Нейната ръка се докосна до уморените му очи.
Устни й попиха напиращата сълза.
успя да улови всяка следваща, но обви ръце и се притисна силно в него.
Сякаш молеше безгласно "Вземи ме със теб, където и да е! ".
Хвана ръцете й нежно, смъкна ги с мъка от себе си и ги притисна към устни си.
- Нямам право да те държа в нелепа заблуда.
Очите й го молеха да замълчи, но смиреният му глас звучеше толкова умерено и дълбоко в нея. Отстъпи бавно назад, обърна се и се вгледа в нищото. Дали това не е поредното изпитание? ...