ПРИВЕЧЕР В ПЛАНИНАТА
Един поток край мен бълбука и се пени. Разказва той в прииждащата вечер за своето пътуване към толкова очаквани и неочаквани неща и за надеждата, която носи. Източва дългата си нишка в планината, в заблудата си, че по нея ще може някога да се завърне към слънценосното си пеещо начало. Чрез песента му, може би, върхът излива любовта си към долината, чрез него я целува. Надвесени над бистрата вода, скалите се любуват на хубостта си, на своята устойчивост и са доволни, че не са принудени да тичат като него по надолнището, неизвестно накъде. Те дори се питат как ли е възможно да съществува такова бързотечно и променливо състояние на непознатата за тях материя. Движението и покоят. Между тях и в тях тече животът, приема тяхната неповторима форма, приема музиката им, под такт танцува с нея.
Намерили покой в прохладната разлистена гора до мълчаливите скали, запяват славеите. За любовта те пеят с толкова любов! И вдъхновен от песента им, възторжен, залезът разпръс­ква най- ...