Възможно ли е?
КАМБАНА
Намразих всички, на които съм приличал...
Омразата скъсява разстояния.
От моравия залез съм осъден:
скъсени коридори, във които
и за разстрел ще бъде тясно.
Със сенки ще загасят светлините,
когато всичките пътеки да избягам
ще са кръстосани в дулата.
...Ще поседя на своята Камбана,
преди да са пристигнали Ловците
със изгладнелите си хрътки.
Полето в миг ще побелее
от костите на ударите скрити.
Камбаната със тях ще ме прелее
от спазмите на сухите ми глътки
във Тишината.
Какво представлява времето? Не се ли състои то от коридори, по които човек като осъден на смърт бива отвеждан за екзекуция? Или пък то е съвкупността от подземни тунели в лабиринта на цар Минос, които рано или късно ни отвеждат при страшния Минотавър. И къде е нашата спасителна Ариадна? Съществува ли изобщо тя и ако да, какво представлява нейната загадъчна нишка? Спасителка ли е тя или е предател? Любима или Екзекуторка?
Изобщо, любезни ми читателю, изпитвал ли си ти някога ураганното чувство за обреченост, или си чисто и просто една щастлива свиня, която грухтейки от радост, когато я угояват, си мисли, че така ще бъде завинаги и ще продължава нескончаемо да отъждествява живота си с хедонизъм. Защото в такъв случай не си за завиждане. Вече точат ножа за теб. Ножът, който ще пролее кръвта ти по черните поляни на всевишния.
Всеки има своето лично хапче за да изключи Оператора си за реалност, когато кобният час удари. Това е нашият скъп цианкалий, който с едно невидимо сдъвкване ще ни дари с горчивия вкус на бадеми.
ПОСЛЕДНИЯТ ЖИВ
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.
Но има все пак нещо, за което си струва да живееш без Бог и Дявол, без Ад или Рай - те са еднакво далеч и встрани от сърцето. Да останеш Рицар сред безкрая, по плочи от галактики достигащ Двореца на безсмъртните поети в илюминационния поток на звездите, за да пребъдваш във всички вселени, изключил жалката човешка същност...
ПОСЛЕДНИЯТ САМУРАЙ
На дъното на времето затворен,
в огромната му бъчва без отвори -
ще ферментираш бавно
в будна кома.
На вино - тъмна кръв, ще се превръщаш,
с вкуса на пергамент.
Жълтеят стиховете ти -
пера от птици,
изпуснати по вятъра отвън.
Извикай демоничната си същност.
Дъха си спри.
И прободи се право в хара с меч от слово.
Самурай -
на връх, оголен от мечти
(сред Черната реалност),
релефен белег.
По него ще те разпознаят -
антена
сред Отвъдното.
Клавишите на мислите
невидимият Пианист
докосва в транс
с върха на пръстите
(милиардите къртици залязват под земята).
Мелодия (забулена в мъгли)
е всеки път,
отвеждащ те по трупове от наркотици
в небесата.
Ще тръгнеш ли?
Или -
вземи си хапчето поезия.
Заспи до следващия сън...
в матрьошката
на своите прераждания.
НАД БЕЗДНИТЕ - СЯНКА,
застанал
Отново ти в миг полетяваш
с величествен полет на птица.
Крилата ти нека отрежат.
Устата ти нека запушат.
Ще пишеш със светли зеници.
Онези завистници черни
пак блясъкът твой ще ги стряска
в съня им кошмарен и земен,
защото гласът ти е силен,
стихът ти е лава подземна.
Поетът вулкан е от слово,
а словото трусове прави.
Разклаща света до основи
и срутват се старите сгради.
А Новото - то се въздига
на хълма могъщ и небесен.
И там само Бог ще запише
завинаги твоята песен!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Какво представлява времето? То е най-необяснимото, мистично, тайнствено нещо! Пространство, време - все поетично-философски понятия, сред които човек се лута като в лабиринт! Поздравления за есето и прекрасната поезия!
-
"...Ще поседя на своята Камбана,
преди да са пристигнали Ловците
със изгладнелите си хрътки.
Полето в миг ще побелее
от костите на ударите скрити.
Камбаната със тях ще ме прелее
от спазмите на сухите ми глътки
във Тишината."
Поздравления за есето ти, Младене! -
Какво е време и пространство! Неща които не можем да знаем и разбираме с нашия ограничен мозък за познание. "Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:". За мен всяко начало е, начало на край " от-до" както казваше Тодор Колев. Но човек затова е човек зада пита! Поздравления
-
Наистина си вулкан от познания, теми, емоции и майсторство... Математик, поет, философ - истински съвременен Леонардо да Винчи! Поклон!
-
Създаваме спомени от красиви мигове в своя живот и си казваме: „Ще ги извикаме, за да ни е пак хубаво, както тогава, когато се случи…” А спомените, даже и най-хубавите, са болка... Отминалото време вече не съществува като възможност... колкото и да го разместваме... Времето... Неподвластно е. Ех, времето! – то е еднопосочна координата. Дали?!... Дали можем да намерим златното сечение между вяра, време, възможност и действия?!... Така живеем почти... сред липси и мечти... във тишина..., сред полуистини, обгърнати с мълчание, разбиране и чакащи МОМЕНТА! (за отклонение...?!) Всичко е очакване... и продължение... Опитах се да отговоря на въпроса "Какво представлява времето?" Благодаря за провокацията с темата. Почитанията ми за написаното и към автора.
Моето време е ехо...
От далечни епохи заченато...
Преминава през мен...
Повтарят го децата ми...
И продължава... -
Откъсваща плът от душата, силно изповедна е поезията ти, Младене! И катастрофично бушуваща! Поезията като като опит за преграда, ограждаща ни от световния потоп, като наркотик, преобразяващ макар за миг света. Но едновременно с това приемаща демоничното като нещо нечуждо, присъщо на нея. Ето, тук точно ме провокира, за хедонизма и изповядващият го, като гадаринска свиня, която се е затичала към своя предопределен край. Категоричното отхвърляне на същинското духовно, от което човек не е вкусил, е път към безнадеждно саморазграждане. И тогава самоубийствено приема тъмнината за свое битие в очакване на ново начало.Търсещият човешки дух, непокорен на Бог не може да достигне до светлината на истината. Истината може да се научи само когато се слееш с нея, когато станеш част от нея с мисъл, сърце и живот. Когато се разпознаеш в нея и тя те познае като свое себеподобие.Истината, която е началото и края. Бог. Осъждането на вечен живот без достигане на Истината е по-страшно от осъждане на смърт!
-
Ти си неизчерпаем океан от теми и въпроси, които бодват съзнанието ни и се захласваме , като деца пред тях! Радвам се,че те има!
-
”Онези завистници черни
пак блясъкът твой ще ги стряска и
в съня им кошмарен и земен,
защото гласът ти е силен,
стихът ти е лава подземна.
Поетът вулкан е от слово,
а словото трусове прави.
Разклаща света до основи
и срутват се старите сгради.
А Новото - то се въздига
на хълма могъщ и небесен.
И там само Бог ще запише
завинаги твоята песен!”
Нямам думи, Маестро!
Толкова много въпроси поставяш с творбата си. Удоволствие е досегът с теб!
Поклон!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Коментарите ви дълбоко ме развълнуваха, защото не открих в тях милиграм формалност. С тези коментари обогатихте текста ми и затова благодарността ми е двойна.
Калине, благодаря ти за комплимента! Много щедро от твоя страна. Но да не забравяме, че Леонардо е човешки гений. Благодаря ти Иво! Бъди винаги така прям. Защо е "полетяваш" /ти сам си го обяснил/. Бояна, не бих искал да замесвам Бог. Както казва Нютон: "Аз не се нуждая от Бог за своите теории." Така и аз не се нуждая от Бог за своята поезия. Но Той очевидно има нужда от нея. Иначе не би ми позволил да я пиша. Иви, трогнат съм от словата ти! Благодаря сърдечно и на теб, Миночка, а също и на Павлина. За Елка и Катя благодарността ми е подразбираща се. Те винаги ме усещат творчески! Руми, както винаги си философ. А това особено ме радва.