Вчера Ежко Сиводрешко
тръгна уморено, тежко.
Беше сам, поостарял, три дни – нито пил, ни ял.
Питах го къде отива.
Той ме жулна с остра грива
и под храстите се скри. Я иди го разбери!
Влязох в гъстите шубраци,
там е само за юнаци.
Никъде не го открих, любопитството си свих.
Аз момченце съм добричко,
а това го знаят всички.
И в гората ходя пеш като този таралеж. ...