Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.

Другите две....не, за тях още не мога да говоря.

Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.

Ти никога ли не си се опитвало да отвориш отвътре?

Аз днес затворих вратата. не исках цветовете да излетят. Без цветове е мрак.

Когато нямаш криле е лошо.

И когато имаш криле, но си заключен от вътре пак е лошо.

Тогава ти остава песента. Ето, тя излетя и докосна небето.

На другата стена ще нарисувам крила. А на последната песен.

Ето! Имам цветя, крила и песен!

Имам и врата, която се отваря отвътре!

      -  Дете, не отваряй вратата на клетката! Птичето ще излети!