Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.
Другите две....не, за тях още не мога да говоря.
Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.
Ти никога ли не си се опитвало да отвориш отвътре?
Аз днес затворих вратата. не исках цветовете да излетят. Без цветове е мрак.
Когато нямаш криле е лошо.
И когато имаш криле, но си заключен от вътре пак е лошо.
Тогава ти остава песента. Ето, тя излетя и докосна небето.
На другата стена ще нарисувам крила. А на последната песен.
Ето! Имам цветя, крила и песен!
Имам и врата, която се отваря отвътре!
- Дете, не отваряй вратата на клетката! Птичето ще излети!