Малко преди Коледа
Една капка се търкулна по стъклото надолу и се сля с останалите, които бяха застанали на ръба на рамката на малкия прозорец. Детските очи примигнаха зад прозрачната повърхност. Те гледаха заснежената пътека навън и очакваха да видят любимия силует да се зададе по нея. Снегът беше валял почти цял ден и беше скрил малката градинка пред къщата. Беше затрупал и пътеката, която водеше към нея и беше заличил и малкото следи, оставени от случайни минувачи. Всичко беше станало прелестно бяло и излъчваше някакво невероятно сияние и тайнствена красота...
Детското личице дълго не се отделяше от прозореца. Постепенно навън започна да се спуска лек здрач. Нощта бавно превземаше всичко наоколо и заедно със зимата сключваха някакъв таен съюз, който отстъпваше мястото си за няколко часа на деня, и после отново влизаше във владение.
Осемгодишната Ася слезе от малкото столче, на което се бе качила да гледа навън и се зае да подрежда тетрадките си. Тази вечер бе останала сама вкъщи. Ба ...