4 min reading
Осата влезе в стаята, за да умре.
Всъщност, тя не знаеше, че ще умре, но подмамена от неочакваното октомврийско слънце излезе от летаргията си и полетя. Залута се над земята, всичко беше посивяло и изсъхнало, сухи треви се поклащаха от вятъра. Литна над къщите,провря се между клоните на ореха пред блока, стана и студено. Зарея се към осветените от измамното слънце прозорци и в този миг, крайче на перде примамващо ù помаха.
Осата влезе в стаята, за да умре.
Макар че не знаеше, че ще умре, влезе тихо, много тихо, вътре беше топло, нямаше вятър, беше тихо, много тихо. Осата не знаеше какво е тихо, но знаеше, че жената, която седеше на стол и беше опряла лакти на масата, няма да остане доволна щом я види. Хората не обичаха осите. Гонеха ги, замерваха ги с тежки, огромни неща или бягаха от тях. Осата не знаеше от кой точно вид беше жената подпряла се на масата - от гонещите или бягащите, но реши да не рискува. Спеше ù се. Нямаше сила. Затова направи няколко неправилни кръгчета близо до тава ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up