Jan 15, 2014, 10:25 PM

Помогни ми, докторе 

  Prose » Narratives
1927 0 12
8 min reading
Публикувам този разказ, с риск да разкрия самоличността на младата жена, за което предварително и се извинявам. Публикувам го, защото се чувствам задължена пред всички, които са се развълнували от съдбата на малкото момиченце от „Студено ми е, мамо”
Зловещият вой на сирената разцепи въздуха. Призори всичко потъва в тишина. Даже най-отчаяните привърженици на нощните забавление са се наситили, уморени спят в оставащите няколко часа до началото на активния ден. И точно в този момент линейката със свистене спря пред входа за прием на спешните. Напрегнати, загърнати в халатите, вперили поглед в очакване на неизвестното.
-Какво?
-Приапизъм, без съмнение.
-От кога?
-За нас, ние сме в златния час, но там бяха толкова пияни, че просто се чудя как са успели да наберат 112. Нямаше кой адекватно да ни каже нещо конкретно.
Прегледа потвърди диагнозата на екипа от бърза помощ. Нямаше време за губене.
-Доктор, поемаш случая. Не се притеснявай, аз ще съм до теб.
Тази диагноза, въпреки изключителната с ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Врачовска All rights reserved.

Random works
: ??:??