Професия блондинка
Реших да се изруся. Така де – обичам да експериментирам. Избягвам да го правя само в кухнята, откакто подпалих пода... два пъти... За да не е преходът обаче твърде рязък, се спрях на вариант кичури.
Речено-сторено. Обезцветител, фолио... час и нещо с прическа като на Рууд Гулит... Предвиждаше се резултатът да е нещо по-така. Реалността обаче ме поразтърси, защото се оказа, че съм добила окраската на нещо средно между далматинец и леопард. Виждала съм разни жени да се носят в подобни разцветки, само дето си личи, че те са се изръсили доста за това, докато при мен ефектът беше напълно случаен.
С други думи, приех го смело. Не се стреснах от отражението си, не крещях от ужас, не се опитвах да си прережа вените... Винаги съм била силен характер. След около три часа пред огледалото дори си въобразих, че точно това съм искала всъщност.
Обаче новата визия внезапно се превърна в проблем.
Хората възприемат блондинките (дори и частичните) по особен начин. Започват да говорят по-бавно, да се усмихват по-широко. Предполагам, че е подсъзнателно – някак си очакват русичката мис отсреща да схваща малко по-трудно... или никак... Ало, хора! Тия момичета не са малоумни – просто са руси. А аз – дори не напълно.
Изпаднах в истински ужас, когато един тип ми предложи да ми помогне да пресека улицата. Откога русата коса е знак и за инвалидност?
Винаги съм завиждала на способността им да постигат и невъзможното с една усмивка. Голяма грешка, за което май трябва да поднеса извиненията си! Да приемем, че сега сме квит!
В таксито шофьорът едва не припадна, когато видя да вадя от дамската си чанта книга.
- Какво четете?
- „Тотем и табу” на Зигмунд Фройд. – казвам, при което той съвсем си глътва граматиката.
Блондинка (е, на петна, но все пак блондинка) и Фройд?! А стига бе! Азис и опера, човече!
- Не е ли малко сухичко? – пита тактично той, преодолявайки шока си.
Предполагам, че е очаквал да чета „Барби в страната на розовите кончета” или нещо подобно.
Просто се усмихнах, обаче той продължи да ме гледа безкрайно подозрително. Не му се връзвах с представите, което вероятно ме правеше потенциално опасна в неговите очи. Все едно!
В магазина попитах откъде са ябълките и продавачът за едната бройка да започне да ми рисува карта, докато ми обясняваше, че са от Турция.
- Но са много вкусни, госпожице. – уверяваше ме той с бащински тон. – Толкова са сочни, че ще си оближете пръстчетата!
„Пръстчетата”?! Ле-ле! Това не го бях чувала от детската градина. Не знам защо ми се прииска да му натъпча една от ябълките в гърлото.
В асансьора един от съседите много държеше да натисне копчето за моя етаж вместо мен. То вярно, че от копчето е останало само парче, ама до вчера се справях без да бръкна в електрическата инсталация. Днес обаче съм блонди. Докато се изкачваме нагоре, той решава да ми напомни за в случай, че съм изпушила и не помня:
- Аз съм съседът ви отляво.
- Как така отляво? Мислех, че живеете вдясно от мен.
- Да, ама като се обърнете кръгом, съм вляво.
Докато си бях брюнетка, подобни разговори не съм водила. Хвърлих по едно оче за скрита камера, ама няма. От русите отблясъци ще да е.
- Пристигнахмееееее! – изблея той, когато асансьорът спира, и покровителствено ми отваря вратата.
Добре, че ми каза! Иначе нямаше да забележа сигурно и след сто години видиш ли. Усмихвам му се, нищо, че се получава малко през зъби. Нали съм блондинка – това се очаква да правя. Да съм мила, усмихната и малко по-умна от петгодишно хлапе. Мога само да си представя каква физиономия би добил, ако случайно подхвана разговор за валутните курсове днес или за последните сведения около кризата с руския газ.
Обаче си има и предимства. Даже полицаите по улиците ми се усмихват вече. Сигурно и човек да убия пред очите им, просто ще ме попитат имам ли нужда от помощ. `Щото съм блондинка и по дефиниция се предполага, че съм безпомощна като пеленаче. Е, като пеленаче с коса на руси петна, ама все пак...
След десет дни рискувах с втора трансформация и си върнах стария цвят на косата. Налагаше се преди наистина да съм взела да затъпявам от цялото това желание да ми помагат.
© Валентина Вълчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
То в България май във всяко отношение караме на стереотипи, някои от които - меко казано, идиотски. Та и с блондинките май така. Пък аз познавам толкова руси момичета с IQ над средното!... Предпочитам обаче черното като вариант лично за мен. Като че ли някак си повече съм му свикнала.
-
"Не знам защо ми се прииска да му натъпча една от ябълките в гърлото." Ами сигурно знаеш, и не напразно ти се е приискало - определяме по балкански хората със стандартно-тъпи етикети, за които предварително сме "потрудили" да звучат като аксиоми. Така е лесно и удобно.
Много ми хареса и самоиронията, и доста саркастичното, и на места язвително, определение на ограничеността! Но преди всичко начина на писане, увлекателно поднесената най-обикновена история.
Браво! -
Блондинка и Фройд!!
-
Поздравления, "блондинке под прикритие"...
Сполай ти за разказа! -
До ден-два смятам да споделя и какво ме сполетя, когато реших да се пребоядисвам в черно. Може би утре, че за днес вече си достигнах лимита от едно разказче.
-
Сърдечни поздрави от една брюнетка под прикритие
\дългогодишно\ -
kapricia + сутрешно кафе = усмивка, тонус, зареждане... Чудесна си!!!
-
Сладурана!
И днес не ме разочарова!
Не съм и очаквала де, мила ми "блинди на петна"!
-
идеално си го написала!
част от реалността
Поздрав! -
Добре, че не се оказа професия, а временно хоби!
-
Много е забавно, но в същото време разкрива истината.6+
-
Е, поне едно нещо научих - русото определено не е моя цвят.
Дори, мерси. Ама така.. ако може... къде всъщност беше скапания проблем? Така и не разбрах. Едно кратичко имейлче ако може или коментар... За в бъдеще. Пък за услугите - на разположение съм. -
Ох! Мерси! Така и не разбрах какво стана.
-
ида гутоу срещу куп дребни услуги (само без блондисване, моля!)
-
Май имам някакъв проблем с форматирането на този текст. само при мен ли излиза странно?... Помощ!!!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
