icohim
182 el resultado
Ще избухна в пламъци от горещината,
инерция давеща по кожата ми бяла.
От слънчевата паст, изпепеляваща до злато,
във водороден устрем превиваща се цяла.
И може би във юлската червена клада ...
  555 
Взряла поглед в екран от светещи ванадиеви кристали,
облъчени от тънки снопи монохромна светлина,
събира в поле магнитно хиляди поетови заряди
и ги изстрелва в безкрайни кванти от електрически слова.
Коя е тя – дали на Нютон някоя от дъщерите? ...
  565 
Отдавна вехне перото орлово
в стъкленица със мастило черно,
разслоило се в утайка матова,
оцветена в тонове вечерни.
И чака ме писалището, обгорено ...
  1563 
Epica - Solitary Ground
Living at different places
Evading into various spaces
My compass has broken
I'm losing the way ...
  2625 
Над ниви, реки и поля
надига Балканът снага,
за да покаже как народният плам гори
в очите ни, за България,
за да накаже в душите враговете ни. ...
  784 
Пее портата със есенен тенор
и се отваря - за изпращане се готви.
И пеят капчиците дъжд във хор,
вълни танцуват в бисерните локви.
И гледат ме очи старешки, ...
  530 
  679 
Залязва слънцето във своя ход отново,
в своя светло-мрачен кехлибарен тон.
И топят се в пясъка като стружки от олово -
чувства от усмивка, въздишка и от стон.
Стон на разкъсана душа, във кремъчна пустиня, ...
  571 
Разпален студ по крехките комини,
обагрен в тъмнокеремиден цвят.
И свличащи се покривно лавини
по водостоците кристално спят.
А первазите отрупани са с преспи, ...
  605 
И ето какво се случи, в две изречения, в нищожно краткото живяно от мен време (цели 20 години):
Първо: родил съм се аз (което звучи малко нескромно);
Второ: хората най-накрая стигнаха онзи ръб на морално пропадане, в което името хора остава просто едно голо наречие, записано в тълковните речници и г ...
  1853 
Вгледал се в собствената си утопия,
приседнал на високия небесен свод,
замислен, водя разговор с живота -
мисловно-словесен диалог.
И, сякаш Хамлет от пиесите на Шекспир, ...
  713 
Ах, как е хубаво да мразиш!
И как е хубаво да не простиш…
… на тези, които те забравят…
В тишината тяхна да мълчиш.
И как поглъща те забравата ...
  435 
Взирайки се в кръговете на очите ти
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е ...
  642 
icohim & katkatkat
Когато жиците засвирят в стон
на крехък бриз от хладните вълни.
Когато гълъбите с лек поклон
приветстват облачните дни. ...
  642 
Ти помниш ли, когато с тебе двама
под езерната нощ със лунната компания
по плажа бягахме в унесена измама,
прегръщайки се в нощното сияние?!
И толкова красиви се стрелкаха вълните, ...
  1870  15 
В очите му чете се скрита, но изящна злоба,
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало, ...
  553 
icohim & TeMiDa
Отваряйки вратата, аз разгръщам
една разкъсана от злоба книга.
Как мразя химери да прегръщам,
оковани със стоманена верига. ...
  540 
Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я з ...
  629 
katkatkat & icohim
Спомените бяха решетки в моя затвор.
Сега за наказание те оковавам.
Нямам никакви сантименти...
Спомените сега са проклети и позор ...
  782 
Ти виждал ли си някога на твоя Бог лицето,
освен изписано с бои на старата икона!?
Почувствал ли си допира му освен в сърцето,
или просто - ей така - възкачаш го на трона!?
Ти плакал ли си някога сам пред иконостаса, ...
  952 
icohim & katkatkat
Кротко седнал под огнения месец,
слушам на вятъра старите легенди.
А снимката ù с надпис бледен
дави спомените в чаша с бренди. ...
  626  11 
Лутам се в затвор от кънтящи коридори,
облепени с метални огледала.
Оглеждат се във тях всякакви истории,
изтръгнати от хорските сърца.
И може би пречупват ги във кривотата ...
  702 
От съседния апартамент се носеше тиха и лека музика. Пиано. Как може да сбъркаш гласа на нежния инструмент, пренасящ те в царството на вълшебството. И какво свири, заслушваш се – Fur Elise – Бетховен... Старият учител по пиано отново си припомняше младините. Той бе на около седемдесет години, с млад ...
  1389 
Зеленото ще става сиво,
когато ти потеглиш отвъд вратата
и оставиш писмо учтиво,
мастилено изцапано в средата.
Зеленото ще става сиво, ...
  716  21 
katkatkat & icohim
Скитайки между истината и Него,
бях затворена сред четири стени.
Любов, съмнение, безверие, его...
всичко, що ни събира и що ни дели. ...
  701 
Когато снежни орхидеи се оглеждат
във огледалото живачно-мраморно.
Когато тънките листа маслинови навеждат
снагата си над езеро просторно.
И когато бяла светлина ангелски разтваря ...
  714 
Когато тихо се показва утрото над алеи от павета
и гали с кехлибарен полъх пясъкът в нозете...
Когато есента настъпва и студени плисват дъждовете
и очите мокрят се със студена скреж от сиви клони...
И когато капят всичките листа и идва северът, ...
  518 
Когато отразят се слънчеви лъчи последни
по фасадата на къща с напукана мазилка...
Когато приютят се на вятъра ръцете ледни
по тротоара в разпръснатия прах в пушилка...
И когато настъпва здрач по улиците тихи, ...
  567 
Пианото на Дявола
1.
Седял пред огледало нявга дяволът
и мислел за живота и смъртта:
- Самотен, празен е отдавна пъкълът, ...
  897  14 
Посветено на В.А.
Приседнала край прозореца открехнат,
любуваш се на вечерната луна.
И виждаш как светлините градски вехнат,
под сянката на дъжд от светлина. ...
  687 
Кротко вперил поглед в далечината,
във вишката е приседнал часовой.
Гърмят в ушите нотите на тишината.
Приижда вечерният конвой.
По границата е кристално тихо ...
  607 
Антон затвори папката със сценария и я тръшна в полунатрошеното бюро на кабинета си. Той бе ядосан. Бе свил устни и челото му бе като плисирано. Когато го поотпусна, се отличиха дълбоки бръчки. Режисьорът сега не мислеше. Цял ден се опитваше да прочете този отвратителен сценарий, който привидно не х ...
  944 
Равносметка без имена? Не е ли време да свалим маската на тишината? Ето и я нея! Засегнати от това ще има доста, повярвайте ми, защото още не може човек, който е изживял младините си през Бай Тошово време, а сега живеейки в мизерия като пенсионер, със 75 лева на месец, да вярва на новото! Та това е ...
  1667 
В кутия дървена, по полица прашна,
събирал старец чувства от света.
Ловял ги кротко, но в примка страшна,
ала не можел да затвори нежността.
А искал той нежност да усети, ...
  824 
Когато от амфора обич ти наливам
и свела си чело на мойто мъжко рамо,
прегърни ме, нека чувствам се безсилен,
ела, богиньо, в красивия храм от мрамор!
Запали страстта с целувка, разлята с вино. ...
  981  20 
Пустинята обгърнала е всичко с прах и пясък.
И тихата надежда погубена е отдалеч.
По дюните коварни се долавя трясък-
спомен от морето - тъй далеч.
И тихи стъпки от керван ...
  1219  19 
О, музо,
възпей оня гибилен гняв на...
Поета -
син Калиопов,
дъщеря на Ерато... ...
  842  16 
I
Хиляди слънца изгряха,
за да топлят зората на деня.
И ветровете нощни спряха...
... докога... ...
  994 
Стая тъмна, потънала във ретроспекция,
в забравата на някогашния красив живот...
Превърнала се в измислена от лампата проекция,
отразила жълтеникавия и прогнил, олющен под.
А на масата в средата, кротичко приседнал, ...
  2080  25 
Равносметка без имена
През последните няколко години от всички посоки, към които се обърнеш, можеш да чуеш едни и същи риторични въпроси - Кой ни оправи така, че сме на това дередже?, Докога ще ни управляват тия съсипници на държавата? и още ред подобни цинични или не чак толкова. Може би не е трудн ...
  1586 
Propuestas
: ??:??