MariaMustakerska
712 el resultado
Помниш ли...
Помниш ли мене и нашата среща,
помниш ли лунното звездно небе
и на лицето следата гореща
нежно оставили мойте ръце? ...
  310 
Аз обичам да мечтая
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря, ...
  264 
Любовта, която никога не свършва
Любовта, която никога не свършва,
любовта, която ме държи във плен,
тя е във усмивката на нежно цвете,
във целувката на слънчев ден. ...
  709 
Тази нощ все за тебе си мисля,
тази нощ е вълшебна, мечта,
ти си нежност, любов и надежда –
светлина от далечна звезда.
Тази нощ приеми ме такава, ...
  599 
Когато си виновна
Новият ѝ колега беше много шик. Строен и с чаровно лице! О, ако нейният Станчо имаше поне половината от физиката му, щеше да е страхотно. Но Станчо беше слабичък, блед и невзрачен. Леле, хората какви мъже имат, пък нейният! Дожаля ѝ за себе си. Но тя си го е избрала такъв. Тогава б ...
  539 
Шарено е слънцето в небето,
шарено по детски то блести –
шарено в душата и сърцето
носи радост, обич и мечти!
Шареният свят ми се усмихва, ...
  508 
– Спиш ли вече?
Мислиш ли за мене?
Може би сънуваш ме в нощта?
Как си, мили?
Вечно нямаш време, ...
  208 
Вървеше вчера с друга
Вървеше вчера с друга,
а вън се спускаше нощта.
Случайна беше тази среща
и сива беше вечерта. ...
  196 
Подарих ти огненото лято,
подарих ти летните цветя,
подарих ти слънцето от злато,
подарих ти нежно любовта.
И усмивката, която чакаш, ...
  234 
Искаше да чуе гласа му. Той ѝ действаше като наркотик, изпълваше цялото ѝ същество с удоволствие, с безброй желания, с красота и очакване. Какво струваше животът ѝ без тази емоция, без стремежа към Александър – към светлото, към красивото в него? Но между тях имаше само приятелство, приятелство, кое ...
  640 
Нямаш сърце,
нямаш душа,
няма да преча,
няма да страдам.
Нека по пътя ти греят слънца! ...
  515 
Часовете се променят,
а на мен не ми се спи.
Само на небето греят
още нощните звезди.
Времето с любов докосва ...
  736 
За да се срещнат нашите души
Столетия е трябвало да се роди душата
и в тялото ти да се въплъти,
и векове изминали са на земята,
за да се срещнат нашите души. ...
  229 
Аз не зная да обичам,
цветовете да редя,
в любовта да те откривам
и звездите да следя.
В нощите красиви, сини ...
  217 
Сънят не докосна очите ми,
нощта ме изпълни с тъга.
И ти не погали косите ми,
избяга от нас любовта.
В различни посоки поехме, ...
  214 
Всяка обич
Всяко чувство е надежда,
пуст без нея е света.
Пулсът ми към теб отвежда,
в две очи побира се нощта. ...
  240 
На празника 24 май
Бях мъничко дете, когато мама
за този светъл ден ми каза: „Ден голям!“
И книжка тя ми купи – изненада,
и искаше да бъда умна и да знам. ...
  160 
На моята приятелка и колежка Дианка Кръстева
Замина си,
звездичка малка на небето се яви.
Замина си
и времето заплака с бисерни сълзи… ...
  157 
Не докосвай сърцето
Не, не докосвай сърцето,
когато навън пак вали!
Плаче душата ми тъжно,
а времето само мълчи. ...
  236 
Ти си загадка една,
ти си това, за което мечтая,
ти си красива игра,
в дългата нощ те желая.
В нощния час си със мен, ...
  851 
Когато ме родила мама,
неделя, месец май било…
И работа не ми допада
от всяко естество.
Обичам да се излежавам ...
  196 
Подари ми дъгата небесна
и красивото звездно небе!
Подари ми загадъчна тайна,
скрита някъде в твойто сърце!
Подари ми усмивката синя, ...
  452 
Някога отдавна,
някога далече…Помниш ли?
Някога отдавна
времето изтече…Помниш ли?
Две очи красиви ...
  453 
Продължение на разказа „За нещата от живота“
Алисия роди детето в началото на май. Беше момиченце. Реши да го кръсти на себе си, тъй като родителите ѝ отдавна бяха починали. Така вече на света живееше новата Алисия или Алисия дъщеря както казваха познатите ѝ. Детето беше най-хубавото нещо в живота ѝ ...
  302 
Сънят беше страшен. Събуди се и не можеше да дойде на себе си. Това вероятно се дължеше на факта, че трябва да направи аборт. Сама си беше виновна. Защо ѝ беше Светлозар? Но любовта понякога не пита. Тя идва властна и неумолима, настанява се в сърцето и в душата ти, изпепелява те докрай. Не беше раз ...
  341 
Дали любов нарича се това
Когато мисълта направо те влудява,
дали любов нарича се това?
А чувството душата ти изгаря
и часовете бавно движат се в нощта… ...
  808 
Вълшебница навярно съм била
във свят далечен, паралелен.
Лекувала съм мъка и тъга
в живота толкова нетраен.
Не са ме оценили, затова ...
  189 
Отдавна
Отдавна затворих сърцето си,
то искаше само любов.
Прогоних от него мечтите си,
а търсех в красивото зов. ...
  221 
В измисления свят те търсех,
докосвах всяка твоя стъпка.
Извайвах те и те откривах
и вечерта бе само моя.
Над мен изгряваха звездите ...
  280 
За тебе, всичко е за тебе –
луната, слънцето, звездите…
За тебе, всичко е за тебе –
дъхът на лятото и дните.
За теб са цветовете нежни, ...
  758 
Само за мене нощта
Когато навън пак е тъмно,
пътувам без път, без билет,
сънувам и пролет, и лято,
танцувам пак само със теб. ...
  681 
Величествена и красива
е старата гора,
вековна, мълчалива
омайва с красота.
Тя пази старите си тайни, ...
  521 
Написах ти нежно писмо
със думи и порив вълшебен,
магично и само едно
със смисъл старинен и древен.
Изпратих ти ритъм красив, ...
  643 
Далѝ в живот предишен
със тебе двойка сме били?
Далѝ душата ти е сродна
със моята душа, далѝ?
Когато ме погледнеш, ...
  502 
Не сънувай друга нощем
Не сънувай друга нощем,
не сънувай ти!
Не целувай друга нощем,
не целувай ти! ...
  280 
Тихо вятърът прогони
всички облаци за мен.
Тихо вятърът прошепна:
„Нека да е хубав ден!
Нека пътят се открие, ...
  723 
Поисках звездите красиви –
съзвездия чудни в нощта,
изящни и тъй мълчаливи,
донесли за мен красота.
Поисках света на мечтите, ...
  729 
Не сънувай
Не сънувай цветя полудели
и не искай душата ми ти!
Нека времето точно отмери
колко силно сърцето боли! ...
  674 
Вятърът тръгна обиден
Чувството светло във мене
приказка странна реди,
приказка странна за тебе,
в нея – любов и мечти… ...
  426 
В приказния свят
Огледалото пред мен стои,
аз потъвам в приказния свят.
Той извайва моите черти,
този свят красив е вечно млад. ...
  502 
Propuestas
: ??:??