stefitopz
264 el resultado
Започна глухарченият цъфтеж,
нежна пеперуда в лилиум.
Наркоман, изпаднал в делириум,
поема глътка въздух свеж.
О, mon amour, изгрей отново ...
нежна пеперуда в лилиум.
Наркоман, изпаднал в делириум,
поема глътка въздух свеж.
О, mon amour, изгрей отново ...
523
Народът ни е глутница вълци...
Примрял от глад, ръмжи,
зъби ти се,
със залепнал за гърба стомах.
Готов дори децата си да изяде... ...
Примрял от глад, ръмжи,
зъби ти се,
със залепнал за гърба стомах.
Готов дори децата си да изяде... ...
453
Когато тялото ти стяга... когато крясъкът ти се струва твърде тих и очите - твърде сухи...
Подай ми мастилото, ще пиша...
Няма да изпусна музата си.
Усещам я как едва диша
и иска лампата да угаси. ...
Подай ми мастилото, ще пиша...
Няма да изпусна музата си.
Усещам я как едва диша
и иска лампата да угаси. ...
639
ОТГОВОРЪТ...
Затварях всички врати
угасих всички звезди
но след всяка една оставаше ТИ
Със символа на свобода ...
Затварях всички врати
угасих всички звезди
но след всяка една оставаше ТИ
Със символа на свобода ...
598
2
В процес на творчество, акт на съзнанието... разливане на човешката душевност в междуредията и хаотична подреденост.
Смислова последователност, нарушила писмени норми... Пречистваме себе си в междуредената загадъчност. Снимки в изречения и картинни разкази. Богопомазан е бил и Луцифер... някога.
Ето ...
Смислова последователност, нарушила писмени норми... Пречистваме себе си в междуредената загадъчност. Снимки в изречения и картинни разкази. Богопомазан е бил и Луцифер... някога.
Ето ...
457
1
Глуха китара
Стари сгради,
изпотрошени стъкла,
черно-бели снимки,
потънали в прахта. ...
Стари сгради,
изпотрошени стъкла,
черно-бели снимки,
потънали в прахта. ...
623
6
Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...
972
4
Музика си... Джаз! И трип-хопа, който ми се наби в съзнанието, и с който те свързвам от край време. Онази, която те преследва, където и да отидеш. Като онези досадни песни, дето ти влизат в главата и не те оставят на мира... само дето не си досаден!
Еротика... съблечена и недокосната. Невидяна, но п ...
Еротика... съблечена и недокосната. Невидяна, но п ...
665
1
Тук ли си все още?
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...
702
1
Продавам душата си на търг! Кой ще плати повече?
Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.
Кой ще даде по ...
Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.
Кой ще даде по ...
693
2
1280
6
Илюзия... Накротик... Съдба... Обсебен...
Стопяваш ме... Изнасилваш ме... Непокорна съм... Изгубих!
Като ръжда, полепнала на стара ламарина от години... Станал част от мен, бавно ме убиваш. Като куршум, заседнал в сърцето, който не може да се извади. Гърч...
Цял живот чакаш един шибан момент, който ...
Стопяваш ме... Изнасилваш ме... Непокорна съм... Изгубих!
Като ръжда, полепнала на стара ламарина от години... Станал част от мен, бавно ме убиваш. Като куршум, заседнал в сърцето, който не може да се извади. Гърч...
Цял живот чакаш един шибан момент, който ...
855
8
Да рискувам ли?
Кажи? Не те ли беше срам
отново да се върнеш?
Пак ли да те чакам там,
за да ме прегърнеш? ...
Кажи? Не те ли беше срам
отново да се върнеш?
Пак ли да те чакам там,
за да ме прегърнеш? ...
699
2
Не се предавам
Гръм да беше, да ме бе ударил,
да ме бе убил. Защо
ти всичко върху мен стовари?
Какво ти сторих, ми кажи? Какво? ...
Гръм да беше, да ме бе ударил,
да ме бе убил. Защо
ти всичко върху мен стовари?
Какво ти сторих, ми кажи? Какво? ...
607
5
Прости, Любов!
Прости, любов – прости!
Че те обичах и отричах...
Забрави!
Кажи, любов – кажи! ...
Прости, любов – прости!
Че те обичах и отричах...
Забрави!
Кажи, любов – кажи! ...
615
5
За музата
Капки нежност... пръски от роса.
Докосвам леко малките ти пръсти,
а ти си толкова сама...
Не искам никога да те напускам! ...
Капки нежност... пръски от роса.
Докосвам леко малките ти пръсти,
а ти си толкова сама...
Не искам никога да те напускам! ...
407
2
Тук–там... вечно някой крещи и иска нещо. Всеки ден ставам с нагласата, че трябва да направя нещо заради даден човек. От време на време (когато егоизмът ми се обажда) решавам, че няма да направя това, което се очаква от мен, а това, което на мен ми се иска. Разбира се, тогава хората остават много не ...
708
8
От: Вечно търсещия
До: Неоткритата
Беше точно такава каквато си я представях... С всеки жест, движение, поглед... Абсолютно същата... Движеше се под лъчите на луната с онази бавна, грациозна походка на котка, която може да изпепели всеки. Невероятно!
Черната ù рокля се влачеше по изпадалите листа и ...
До: Неоткритата
Беше точно такава каквато си я представях... С всеки жест, движение, поглед... Абсолютно същата... Движеше се под лъчите на луната с онази бавна, грациозна походка на котка, която може да изпепели всеки. Невероятно!
Черната ù рокля се влачеше по изпадалите листа и ...
566
2
Още една от онези ужасни, непоносими, изпълнени с жлъч, вечери... Тежко е, но никой не го разбира. Задавям се със собствената глътка въздух. Понякога си мисля, че и тя ми е много. Всеки иска обяснения и обяснения, и обяснения... Ето ги и тях!
Защо нося японски медальон, който не съм сваляла от 3 год ...
Защо нося японски медальон, който не съм сваляла от 3 год ...
594
2
Малка стъклена кутия
Във малка стъклена кутия
ще те пъхна в шкафа.
От целия свят да те скрия,
да не си на рафта. ...
Във малка стъклена кутия
ще те пъхна в шкафа.
От целия свят да те скрия,
да не си на рафта. ...
680
6
И мен да ме няма
Ръце да нямам, да не те докосвам.
Очи да нямам, да не те гледам.
Устни да нямам, да не те целувам.
Да не мисля, да не вдишвам те... ...
Ръце да нямам, да не те докосвам.
Очи да нямам, да не те гледам.
Устни да нямам, да не те целувам.
Да не мисля, да не вдишвам те... ...
654
2
"Днес" е само веднъж
… и реших. Ще си кажа всичко…
Писна ми да се примирявам с решенията на останалите.
Крайно време е да започна да отстоявам себе си.
Един човек си удря главата в металната спирка… Плашещо е. Не вика, не крещи, не издава и звук. Корав мъж е… ама понякога трябва да пищиш с цяло гърл ...
… и реших. Ще си кажа всичко…
Писна ми да се примирявам с решенията на останалите.
Крайно време е да започна да отстоявам себе си.
Един човек си удря главата в металната спирка… Плашещо е. Не вика, не крещи, не издава и звук. Корав мъж е… ама понякога трябва да пищиш с цяло гърл ...
714
3
Уча се да казвам "НЕ"
Писна ми вече да пиша,
сега и това критикуват.
А от личния ми живот
защо се интересуват? ...
Писна ми вече да пиша,
сега и това критикуват.
А от личния ми живот
защо се интересуват? ...
645
1
Бели престилки
Странно самотно усещане. И тази песен – смазва ме. Сякаш малко по малко ме разкъсва, от тялото ми се отделя онази червена лепкава течност и след това някой я изпива, оставяща ме съвсем безжизнена. Приличам на онези хора с празни погледи или поне ми се иска да е така. По-скоро съм като ...
Странно самотно усещане. И тази песен – смазва ме. Сякаш малко по малко ме разкъсва, от тялото ми се отделя онази червена лепкава течност и след това някой я изпива, оставяща ме съвсем безжизнена. Приличам на онези хора с празни погледи или поне ми се иска да е така. По-скоро съм като ...
1268
3
Не ме ревнувай
От спомени не ме ревнувай
нито от стари любови.
Одавна всички са минали,
никоя веч ме не трови. ...
От спомени не ме ревнувай
нито от стари любови.
Одавна всички са минали,
никоя веч ме не трови. ...
836
5
Времето... Временно...
„Бързо, че закъснявам”… „Айде стига се мота, по-бързо де”… и всякакви подобни напъни да надбягаш времето. Къде отиваш, човеко? Нима си мислиш, че си по-велик и по-силен от онова, дето съществува още преди да има едноклетъчни? Спри се и се осъзнай! От къде идваш? Къде отиваш? З ...
„Бързо, че закъснявам”… „Айде стига се мота, по-бързо де”… и всякакви подобни напъни да надбягаш времето. Къде отиваш, човеко? Нима си мислиш, че си по-велик и по-силен от онова, дето съществува още преди да има едноклетъчни? Спри се и се осъзнай! От къде идваш? Къде отиваш? З ...
656
3
Нищо ново... Нали?
Защо студен си?
Моля, обясни...
А душата пак
боли и боли... ...
Защо студен си?
Моля, обясни...
А душата пак
боли и боли... ...
532
2
Тихо и тъмно е. Само един лунен лъч плахо се прокрадва в стаята през спуснатите щори. Този път е приятно. Защо ли? Защото днес не спя сама. Защото съм с Него!
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и д ...
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и д ...
669
2
Твойта прегръдка
Събуждам се от твойта прегръдка
и озарява ме жълта усмивка,
стига кожата ти да усещам
върху моята - като покривка. ...
Събуждам се от твойта прегръдка
и озарява ме жълта усмивка,
стига кожата ти да усещам
върху моята - като покривка. ...
510
4
Безкраен миг
Вали...
кървав дъжд от тъжни дни.
Сами...
на километри сме сами. ...
Вали...
кървав дъжд от тъжни дни.
Сами...
на километри сме сами. ...
565
9
Меланхолия
И беше ден. Навън валеше.
Нейде тънък стон кънтеше...
В една гора, в нечии гърди,
прогнило, болно, сърцето спи. ...
И беше ден. Навън валеше.
Нейде тънък стон кънтеше...
В една гора, в нечии гърди,
прогнило, болно, сърцето спи. ...
447
3
Душата ми е лодка
Душата ми е малка лодка
във морето от сълзи.
На дъното ще спусна котва,
когато най-боли. ...
Душата ми е малка лодка
във морето от сълзи.
На дъното ще спусна котва,
когато най-боли. ...
559
5
Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък… ...
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък… ...
622
3
Безплатни мисли
Забравих за кратко да мисля...
Ограбваш ме тихо,
но никой не вижда...
Потапям се в океан от чувства! ...
Забравих за кратко да мисля...
Ограбваш ме тихо,
но никой не вижда...
Потапям се в океан от чувства! ...
450
2
За лятото =)
Знаеш ли колко е трудно
да пишеш за слънце в зимния ден?
Да пишеш за топли лъчи,
когато навън светът е студен? ...
Знаеш ли колко е трудно
да пишеш за слънце в зимния ден?
Да пишеш за топли лъчи,
когато навън светът е студен? ...
407
3
Мой Живот!
Боли ме, когато не си до мен,
когато всяка мисъл изпиваш…
Унило чакам утрешния ден,
отново лицето ми да милваш. ...
Боли ме, когато не си до мен,
когато всяка мисъл изпиваш…
Унило чакам утрешния ден,
отново лицето ми да милваш. ...
538
4
Писано със страст
Не смей да отричаш любовта ми,
не смей да ми казваш дума дори,
че сърцето си давам за тебе
и от съмненията ти ме боли. ...
Не смей да отричаш любовта ми,
не смей да ми казваш дума дори,
че сърцето си давам за тебе
и от съмненията ти ме боли. ...
545
2
675
1
Заедно до края
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта ...
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта ...
532
1
Глухарчена опора
Вятър от строшени стъкълца...
Напукана глинена ваза...
Милиони кървави сърца
и една дума дето каза... ...
Вятър от строшени стъкълца...
Напукана глинена ваза...
Милиони кървави сърца
и една дума дето каза... ...
415
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
