juliet007
154 результатов
Любовта, дето носи сезоните
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето ...
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето ...
853
19
Завесите помръдват хаотично,
лениво свети лампата във края,
а хората се смеят неприлично,
нали пред тях е клоунът. И играе.
Лицето му мени се във гримаси, ...
лениво свети лампата във края,
а хората се смеят неприлично,
нали пред тях е клоунът. И играе.
Лицето му мени се във гримаси, ...
672
9
Застреляха го. С истински куршуми.
Не бликна кръв, а тялото изчезна,
палачите се смееха безумно,
духът крещеше бясно. Непогребан.
Дванайсет стана, тъмно и студено, ...
Не бликна кръв, а тялото изчезна,
палачите се смееха безумно,
духът крещеше бясно. Непогребан.
Дванайсет стана, тъмно и студено, ...
547
7
Не искам да те има, но остана
по-пареща от огъня в кръвта ми,
по-ледена от тръгващата зима,
изровила от себе си страха ми.
Не искам да те вдишвам, но без въздух, ...
по-пареща от огъня в кръвта ми,
по-ледена от тръгващата зима,
изровила от себе си страха ми.
Не искам да те вдишвам, но без въздух, ...
676
10
Поиска от кръвта ми да опиташ
и аз прерязах вени героично,
хареса ли ти този вкус на вечност,
прелял във теб от моята трагичност?
Отпиваше я, сякаш беше вино ...
и аз прерязах вени героично,
хареса ли ти този вкус на вечност,
прелял във теб от моята трагичност?
Отпиваше я, сякаш беше вино ...
623
8
Под маските изгуби се фалшивото
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат. ...
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат. ...
539
3
Черно е и страшно, и се губиш
в някакво пространство необятно,
мислите се смеят. Като луди.
Виждаш тишина. Докосваш крясък.
Някъде летиш, да спреш не можеш, ...
в някакво пространство необятно,
мислите се смеят. Като луди.
Виждаш тишина. Докосваш крясък.
Някъде летиш, да спреш не можеш, ...
640
10
Завърнах се от скитане в пространства,
от тръпката вселени да пресичам,
далечното пред мене се разгърна
и някак си сега го чувствам... близко.
Оставам тук, където всичко земно ...
от тръпката вселени да пресичам,
далечното пред мене се разгърна
и някак си сега го чувствам... близко.
Оставам тук, където всичко земно ...
530
6
Заслужих навярно греха си,
(безгрешните може би плачат),
забравили сладката прошка,
която изпълва те с святост.
Разкъсах гнева си със зъби, ...
(безгрешните може би плачат),
забравили сладката прошка,
която изпълва те с святост.
Разкъсах гнева си със зъби, ...
625
9
Мъглата се сгъсти до непроглеждане,
(днес сивото отново е на мода),
изгубиха се някъде надеждите,
измислени от мислещите хора.
От пътищата нищо не остана, ...
(днес сивото отново е на мода),
изгубиха се някъде надеждите,
измислени от мислещите хора.
От пътищата нищо не остана, ...
597
10
Прерасна любовта ми във обичане
(понякога боли да те прегръщам),
а ти събличаш чувства, сякаш късно е,
комфортно пак във тях да се почувстваш.
И ето, че изстинаха стените ...
(понякога боли да те прегръщам),
а ти събличаш чувства, сякаш късно е,
комфортно пак във тях да се почувстваш.
И ето, че изстинаха стените ...
763
18
Всяка стъпка тука е борба,
а борещите май са уморени,
да тъпчат свойта скрита суета
във гените им сиви вкоренена.
Всеки поглед чака за медал, ...
а борещите май са уморени,
да тъпчат свойта скрита суета
във гените им сиви вкоренена.
Всеки поглед чака за медал, ...
640
11
Той се ражда веднъж, а умира по няколко пъти,
как изглежда не знае, безименен скита навред,
не заспива почти и дори не сънува в съня си,
на лицето му бледите устни заветно мълчат.
Той харесва зведи и ги гледа със скрита надежда, ...
как изглежда не знае, безименен скита навред,
не заспива почти и дори не сънува в съня си,
на лицето му бледите устни заветно мълчат.
Той харесва зведи и ги гледа със скрита надежда, ...
628
4
Какво от туй, че почва да вали,
дъждът във мен не помня да е спирал,
направих си чадър от светлини,
в душата ми успели да се скрият.
Какво от туй, че днеска ще е сив ...
дъждът във мен не помня да е спирал,
направих си чадър от светлини,
в душата ми успели да се скрият.
Какво от туй, че днеска ще е сив ...
613
9
Уших си броня - броня от неволи,
и меч от тишина си изковах,
измислена сред истински герои,
по пътя си остатъчен вървях.
Строях си кули, после ги събарях, ...
и меч от тишина си изковах,
измислена сред истински герои,
по пътя си остатъчен вървях.
Строях си кули, после ги събарях, ...
1556
1
14
Преструвах се, че падам. И болеше.
Кървях безкръвна, яростно крещях,
проклинах се, забравила за клетви,
невидима пред себе си стоях.
Отричах се от всичко, а го исках, ...
Кървях безкръвна, яростно крещях,
проклинах се, забравила за клетви,
невидима пред себе си стоях.
Отричах се от всичко, а го исках, ...
697
11
Погледна необятното небе
една душа, отровена от мисли,
оплака после, с болка на дете,
крилата си, забравили да литнат.
Къде ли беше земният й път? ...
една душа, отровена от мисли,
оплака после, с болка на дете,
крилата си, забравили да литнат.
Къде ли беше земният й път? ...
1291
8
Изнизват се мъчително годините,
без тебе. И те няма.
Преди обичах лятото и зимата,
сезоните сега във мен умират.
Изплаках ли се? Може би, отдавна, ...
без тебе. И те няма.
Преди обичах лятото и зимата,
сезоните сега във мен умират.
Изплаках ли се? Може би, отдавна, ...
460
1
В такава нощ се случват чудеса,
когато непринудено звездите
посипват с блясък първите цветя,
разцъфнали след нечия усмивка.
В такава нощ молитвите са стих, ...
когато непринудено звездите
посипват с блясък първите цветя,
разцъфнали след нечия усмивка.
В такава нощ молитвите са стих, ...
825
13
Ще паднат сякаш счупени завесите,
откриващи поредния спектакъл,
ще блеснат уморените прожектори,
ревниво съхранили светлината.
И сцената забравена ще вдиша, ...
откриващи поредния спектакъл,
ще блеснат уморените прожектори,
ревниво съхранили светлината.
И сцената забравена ще вдиша, ...
504
2
Усещам ураганите в кръвта си,
превземат я болезнено, крещят,
когато леден полъх ражда вятър,
угасват чувства. За пореден път.
И раждат се тогава страшни бури, ...
превземат я болезнено, крещят,
когато леден полъх ражда вятър,
угасват чувства. За пореден път.
И раждат се тогава страшни бури, ...
565
7
Разцъфтяха дърветата в розово,
и от тях замириса на люляк,
колко светло бе вън, колко пролетно,
сред зелено градът се събуди.
Позабравени птици долитаха, ...
и от тях замириса на люляк,
колко светло бе вън, колко пролетно,
сред зелено градът се събуди.
Позабравени птици долитаха, ...
529
5
В полето разцъфнаха макове
и пламна пожар многоцветен,
зеленото чезнеше някъде
под плащ от прегръдки червени.
А светлото бързаше влюбено ...
и пламна пожар многоцветен,
зеленото чезнеше някъде
под плащ от прегръдки червени.
А светлото бързаше влюбено ...
5120
4
... И като цвят на вишна, мирисът на злато,
показа се пред мене есента,
в очите й отлитащите птици,
сбогуваха се с своите гнезда.
И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан, ...
показа се пред мене есента,
в очите й отлитащите птици,
сбогуваха се с своите гнезда.
И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан, ...
501
5
Подреждам се - нали съм сложен пъзел,
парчетата не спирам да редя,
едно до друго, може би последно,
към свойто съвършенство се стремя.
А частите, застанали пред мене, ...
парчетата не спирам да редя,
едно до друго, може би последно,
към свойто съвършенство се стремя.
А частите, застанали пред мене, ...
1091
7
Аз видях, аз видях как се къса нощта,
на парчета. Тъмносини.
И засвети, засвети пред мене денят,
пак възкръснал. От свойто минало.
Непокорни лъчи изрисуваха пак ...
на парчета. Тъмносини.
И засвети, засвети пред мене денят,
пак възкръснал. От свойто минало.
Непокорни лъчи изрисуваха пак ...
621
4
Една звезда свали ми от небето
и аз ще ти я подаря,
дори и през деня за теб ще свети,
докосната от мен и любовта.
И дъжд дори над теб да се изсипе, ...
и аз ще ти я подаря,
дори и през деня за теб ще свети,
докосната от мен и любовта.
И дъжд дори над теб да се изсипе, ...
544
4
Луната се е свила в розово
и влюбено посипва ни със блясък,
вълшебно ми е, вятъра докосвам -
нали в косите ти е спрял.
Ухаеш ми на пролет тази вечер, ...
и влюбено посипва ни със блясък,
вълшебно ми е, вятъра докосвам -
нали в косите ти е спрял.
Ухаеш ми на пролет тази вечер, ...
538
1
Когато във съня ми се явяваш,
и палиш ме, и палиш ме с очи,
се чупят всички тежки катинари
и нищо помежду ни не стои.
Когато ме целуваш с устни росни, ...
и палиш ме, и палиш ме с очи,
се чупят всички тежки катинари
и нищо помежду ни не стои.
Когато ме целуваш с устни росни, ...
1211
20
Когато вали, не заспивам
и чезне оттатък душата -
оттатък е толкова близо,
когато вали, че се плаша.
Над мен се разсича небето, ...
и чезне оттатък душата -
оттатък е толкова близо,
когато вали, че се плаша.
Над мен се разсича небето, ...
564
5
Ето ме - разпъната на клада,
така ли пожела да ме намериш?
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че небето ще угасне ...
така ли пожела да ме намериш?
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че небето ще угасне ...
546
9
Изпях се - сякаш тъжна песен,
написана без ноти, без рефрен,
от някой странник, може би обречен,
чрез сълзи да изписва своя ден.
Продумах се, и бях излишна дума, ...
написана без ноти, без рефрен,
от някой странник, може би обречен,
чрез сълзи да изписва своя ден.
Продумах се, и бях излишна дума, ...
415
5
Не си отивай повече, защото
вълните във скалите се разбиват
и само пяна - сякаш тъжен спомен,
от тях остава. После си отива.
Не си отивай повече, защото ...
вълните във скалите се разбиват
и само пяна - сякаш тъжен спомен,
от тях остава. После си отива.
Не си отивай повече, защото ...
634
5
Когато се погледнеш в огледало
и образът познат пред теб изплува,
тогава светлините се затварят
дълбоко в теб. И сякаш се събуждат
илюзии, мисловно невъзможни, ...
и образът познат пред теб изплува,
тогава светлините се затварят
дълбоко в теб. И сякаш се събуждат
илюзии, мисловно невъзможни, ...
467
4
Дошла съм днес, за да намеря себе си,
отдавна сякаш в тебе се забравих,
къде си скрил, кажи къде, сърцето ми,
открия ли го, знай, ще те изплача,
в една сълза, студена като камък, ...
отдавна сякаш в тебе се забравих,
къде си скрил, кажи къде, сърцето ми,
открия ли го, знай, ще те изплача,
в една сълза, студена като камък, ...
610
8
Аз посях се и после разцъфнах,
а земята по мен беше черна,
сътворена от кал и потъпкана
от минаващи тука неверници.
Аз помолих за дъжд и изсипа ...
а земята по мен беше черна,
сътворена от кал и потъпкана
от минаващи тука неверници.
Аз помолих за дъжд и изсипа ...
538
4
Изгубих се, а после се намерих,
загледана във утрото пред себе си,
красиво беше - сякаш сътворено
от пръстите на някоя вълшебница.
И беше топло, и докоснах пролет! ...
загледана във утрото пред себе си,
красиво беше - сякаш сътворено
от пръстите на някоя вълшебница.
И беше топло, и докоснах пролет! ...
567
1
... И угасват последните свещи -
догорели надежди във времето,
отлетяха ли старите спомени,
или някой отне ми ги?
Светлината безмълвно рисува ...
догорели надежди във времето,
отлетяха ли старите спомени,
или някой отне ми ги?
Светлината безмълвно рисува ...
585
4
Понякога се губя във очите ти,
дълбоко в тях, любими, се потапям
и там откривам как болят сълзите ти,
как молят се навънка да излязат.
Пусни ги - много дълго са стояли ...
дълбоко в тях, любими, се потапям
и там откривам как болят сълзите ти,
как молят се навънка да излязат.
Пусни ги - много дълго са стояли ...
532
9
Нарисувай ме сякаш съм пролет,
в ярки багри ме ти оцвети,
напои ме със мирис на рози,
облечи ме в слънца и луни.
Във очите ми нека звездите ...
в ярки багри ме ти оцвети,
напои ме със мирис на рози,
облечи ме в слънца и луни.
Във очите ми нека звездите ...
759
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
