26.09.2013 г., 12:59

Сиромашко лято

1.7K 0 7

През октомври дойде сиромашкото лято.

Край стърнищата тихо приседна.

Да похапне извади хляб корав от торбата.

Раздели го с овчарите бедни.

 

 

Поизми на реката нозете си прашни

и на завет се спря под баира.

Гледа пустите пасища - никаква паша.

Само вятър над шипките свири...

 

 

И пое през полето с листа във косите,

с диви круши в торбата, и сливи...

А ноември го гонеше все по петите - 

да го стегне в прегръдка мъглива...

 

 

Сиромашкото лято се спусна зад хълма,

с дъх на дюли и зрели смокини...

А от близкото село над покриви тъмни

пушеха подранили комини...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...