di_t
238 результатов
Проспала съм дванадесет часа. Явно виното, което изпих беше виновно да ме замае дотолкова, че да спя непробудно половината от деня. Отворих капандурата да влезе свеж въздух, но нахалната луна беше заменена от едно палещо слънце, което жареше силно и безмилостно. То беше по – нахално и от среднощната ...
  1160  15 
Хвърлях поглед към часовника на стената, а стрелките лениво се местеха. Бях нетърпелива да свърши седмицата. Омръзнало ми беше да дремя тук. Бюрото ми беше още отрупано с документи. На всеки лист написвах номенклатурния код на стоката с химикал, а после набирах информацията в програмата. Бях доста р ...
  1056  11 
Пристигнах в кампуса след два часа пътуване с влака. В купето се поуспокоих и тракането на влака по релсите ме унесе.Трябваше да приема живота такъв, какъвто става. С голямата промяна от днес. Колкото и да ритах срещу съдбата, нямаше полза. Като го проумях това, започна да ми олеква. Затворих очи. З ...
  960 
Всичко свърши.
Погребах мисис Елън два дни преди края на годината. Равинът каза молитвите си в притихналата синагога. Десетина човека я изпратиха в последният й път. Вървяхме бавно и мълчаливо. Снежинките се въртяха като пеперуди и се сипеха по очите ни. Бях като черен гарван в тази белота. Изглежда ...
  1173 
Мисис Елън ми изпращаше редовно пари и аз безгрижно учех в колежа. Ученето не ме затрудняваше, вземах изпитите с лекота и имах време да чета любимите си книги. През ваканциите бързах да хвана влака до Орландо и да се прибера . Там беше моят дом - с цветните лехи отпред, зелената морава и мисис Елън, ...
  835  11 
Слънцето вече грееше и аз се събудих от лъча, който влезе през избелялото перде и се спря в очите ми. Разтърках ги и се измуших от леглото. Огледах се, защото бях гладна, но нищо не се виждаше за закуска. Бях сама. Отворих мръсната врата на хладилника и намерих парче от пица. Беше засъхнало, но го з ...
  1769  12 
Зимата беше сковала земята в ледена си прегръдка. Бушуваха ветрове и огъваха клоните на дърветата досами земята. Снегът се изтръска от тях, а после пак заваляха снежинките.
Нямаше край тази зима – мислех си аз.
Горе в планината е сурово и тягостно. Дните накъсяват, нощтите са дълги и мрачни.
Мразя з ...
  1460  14 
Сумракът се развиделяваше и отстъпваше мястото си на новият ден. Слънцето бавно изплуваше на хоризонта, но закривано от едри, кълбести облаци ту се скриваше, ту излизаше пред тях. Пролетта започна плахо тази година. Февруарският студ дълго държеше в шепите си селото и не се предаваше. Фуча Малък Сеч ...
  1033  12 
Вървим по пътя, а той лъкатуши и става все по-стръмен. От двете страни се извисяват могъщи дъбове и буки, преплели клони и листа като стражи, охраняващи лоното на Странджа. Храсталаци ни се изпречкват пред очите и сякаш неотстъпват да минем нагоре. Задират ни дрехите, дърпат ни по ръцете и препречва ...
  1543 
Отключвам вратата и каня Алисън да влезе. Апартаментът ми не е голям, но си го харесвам. Гледам да не мърся много, но в сряда идва една мексиканка да чисти основно. Плащам и колкото каже, а понякога ми оставя и храна.
Вече успяхме да се запознаем в асансьора. Тя пристъпя бавно и се озърта. От дълъг ...
  1054 
Взех една седмица отпуск и днес карам бавно по Лагуна бийч. Мятам поглед през тъмните очила към сградата № 188. Това е малък автосервиз, може да побере само 5-6 автомобила. Трябва да огледам мястото. Емили ми е изпратила снимка на този тип и аз добре го запомних. Насреща има кафене, аз подминавам и ...
  1707 
Отпивах от студената бира и гледах с едно око към вратата. Чаках Емили да се появи както се бяхме разбрали, но тя още я нямаше. Седях в едно от сепаретата, защото исках да сме усамотени, а не някакви бърборковци да надават ухо и да попиват всяка една дума.
А, ето красавицата пристига. Беше се издока ...
  1115 
И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха ...
  1115 
Денят беше горещ и плуването ми се отрази идеално. Сега лежах на плажа и мързелувах. Щях да убия няколко часа и си мислех за срещата с Емили. Нямах и телефонния номер, иначе щях да звънна сто пъти досега. Искаше ми се да се изтърся у дома и неканен, но реших в крайна сметка, че идеята не е добра.
…… ...
  1012 
Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...
  1074 
Мисълта, която като мълния ме проряза беше, че искам тази жена. Не може само богатите да имат всичко. И аз голтакът исках това бижу. Не съм мултимилионер, но смея да твърдя, че съм чаровен. Даже хубав и умен. Тъмните ми очи и тъмната коса, леко матовото ми лице привличат жените. Казват, че приличам ...
  1121  12 
Омръзна ми тази работа с продажба на бижута и се оглеждах в сайтовете за нещо ново, но нищо не излизаше за сега, затова исках или не отключих витрината и после влязох в магазина. Не бях пил кафе и главата ми беше разбъркана от снощи. Ах, тази Сюзан…лудувахме до малките часове с нея… Май уиски, текил ...
  1082 
Сложих още малко червило на устните и ги притворих, за да се размаже по-добре.
Карминово червено. Мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минаваше през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило…Погледнах пак в огледалото и останах доволна от резултата - гледката ...
  1042  23 
Мартин Браун бавно се отправи към столовата. Чуваха се гласове, подрънкване на посуда и по носа го удари миризмата на пържен лук и месо. Беше гладен, но не очакваше яденето да е вкусно. Тук, в пандиза никога нямаше хубава храна. Както в болничен лазарет е - набързо приготвена храна, гадна и еднообра ...
  1527  15 
Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде ход на делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож в дома и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше ...
  1477 
Жана гледаше през прозореца унесено. През този прозорец тя видя от леглото си - три сезона, първо зелената пролет, как се разлисти дървото опиращо клони зад стъклата, разпукалите се белите цветчета от пъпките, птиците в короната му. После видя лятото, пеещите щурчета, греещото слънце. Премина лятото ...
  1342  15 
Венка чу трополенето на конете, пусна шишето на земята и се втурна навън. Конете препускаха по пътя. Беше закъсняла. Вратата зееше отворена, снегът прехвърчаше навътре, а от Седефа нямаше и следа. А какво ли можеше да стори? Ням писък застина в гърлото и. Гледаше черните фигури как се смаляват много ...
  983  14 
Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в ...
  865 
Снежинките се стелеха тихо и кротко по земята и превръщаха всичко в бяла пелена. Планината се издигаше високо над селцето, а дърветата се огъваха под дебелия сняг. Времето се проясни и въздухът ставаше чист и свеж. Реката пърпореше надолу по пътя си, все още бърза, луда и не замръзнала. Водите и бях ...
  992 
Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща кола ...
  828 
Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летище ...
  742 
Тръгнахме с Марк към летището. Другите мъже издирваха още Долорес. Дано се спаси малката! Най-накрая свърши тази история! Полетът е след час. Вече настроението ми се вдигаше с всяка измината минута. Копнеех да се прибера, да отида при Мойра и да си получа парите. 20- те бона ме очакваха. Имах още па ...
  742 
Миранда чакаше Дик да я вземе. С негобяха от няколко месеца, но си паснаха като двете половина на една монета. Любовта им беше силна и магнетична, оставяше Миранда без дъх…Сърцето и тупаше, а в корема хиляди пеперуди пърхаха…Нежен и силен…това беше Дик. Нейния Дик.
Щеше да бъде хубава вечер. Петъчни ...
  716 
Алис вече беше решила да скъса с Том. Тя произхождаше от семейство - средна ръка, а Том от беден род. Три години любов. Но Алис искаше да се омъжи за богат и влиятелен мъж, да живее в лукс.Том четеше много, беше първи по успех, но животът и с него щеше да е низ от трудности и лишения, а Алис обичаше ...
  2621  18 
Отворих очи и изплувах бавно от мъглата. Над мен един бял таван. Надигнах се леко и видях една жена в бяло. Колко време ли загубих? Тогава се сетих, че тръгнах към ветеринарна амбулатория.
– Е, май дойдохте в съзнание. Обработих Ви раната, заших я и сега сте чисто нов. Сложих и инжекция за тетанус. ...
  826 
Долорес направи още една крачка в тъмнината. Толкова внимаваше, но нещо изхрущя под крака й. Спря като попарена. Занемя. И тогава той изникна от тъмнината, стрелна се към нея и я сграбчи.
– Да не си мръднала. Чу ли! Няма да ти се размине!
Мъжът я задърпа и със силните си ръце и я затътри към края на ...
  956 
Трябва да се успокоя…да се взема в ръце и да я намеря. Нямам друг изход. Мойра ще побеснее.
Обърнах колата и впрегнах всичко в себе си, за да запазя спокойствие. След още една цигара, ядът ми постепенно взе да се стопява. Друг акъл ми щукна в главата. Ако не намеря Долорес, да зарежа всичко. Оставям ...
  853 
Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хл ...
  834 
Тупур…тупппп…тупп… Чува се ясно, че се тупурка в каросерията.
Мойра ми каза да не отварям. Но какво ли става там?
Любопитен съм като сврака…Двоумя си, но в крайна сметка отивам и дръпвам вратата.
Леле, майко…
Пет жени са оковани към вериги, застопорени към стените на микробуса. Всяка е с белезници н ...
  840 
Тръгнах си с билета и парите в ръка. Нямаше време да се размотавам, до излитането на самолета имаше два часа и половина. Сега пък Сан Диего? Подкарах форда към дома. Щом влязох взех една раница и хвърлих два чифта бельо и някоя тениска. Посегнах в хладилника и извадих една бира. Устата ми горчеше по ...
  791 
Гласът на Мойра не ми хареса, ама хич не ми хареса. Властен, заповеднически, хладен, не търпящ отпор… Май няма да е с финансите тая работа… Започнах да се спичам какво ли е намислила? Нещо хлъзгаво ще е…няма как да се натрупат толкова пари в Ел Ей със законна дейност. Хазарт, изнудване? Трябва да по ...
  870 
Мойра ме придърпа към себе си и ръката и с диамантения пръстен и перфектен маникюр ме докосна по бузата.
После ме разтърси :
- Стив, ставай. Стана късно, трябва да си тръгваш.
Аз отворих очи, сънено ми беше, но се ококорих. Все едно, че ме обля студен душ.
- Стив, остави си колата тук, ще накарам шо ...
  874 
Излизам на паркинга и виждам една жена, близо до моята кола, която се олюля и взе да се свлича на асфалта. Бях на две крачки от нея и я хванах преди да тупне на земята. Жената беше пребледняла и изпадна в несвяст. Отворих задната врата и я сложих полулегнала на седалката. После взех една бутилка вод ...
  915 
Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си ...
  993 
Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той с ...
  1153  13 
Предложения
: ??:??