di_t
217 результатов
Венка чу трополенето на конете, пусна шишето на земята и се втурна навън. Конете препускаха по пътя. Беше закъсняла. Вратата зееше отворена, снегът прехвърчаше навътре, а от Седефа нямаше и следа. А какво ли можеше да стори? Ням писък застина в гърлото и. Гледаше черните фигури как се смаляват много ...
  722  14 
Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в ...
  616 
Снежинките се стелеха тихо и кротко по земята и превръщаха всичко в бяла пелена. Планината се издигаше високо над селцето, а дърветата се огъваха под дебелия сняг. Времето се проясни и въздухът ставаше чист и свеж. Реката пърпореше надолу по пътя си, все още бърза, луда и не замръзнала. Водите и бях ...
  710 
Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща кола ...
  585 
Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летище ...
  506 
Тръгнахме с Марк към летището. Другите мъже издирваха още Долорес. Дано се спаси малката! Най-накрая свърши тази история! Полетът е след час. Вече настроението ми се вдигаше с всяка измината минута. Копнеех да се прибера, да отида при Мойра и да си получа парите. 20- те бона ме очакваха. Имах още па ...
  538 
Миранда чакаше Дик да я вземе. С негобяха от няколко месеца, но си паснаха като двете половина на една монета. Любовта им беше силна и магнетична, оставяше Миранда без дъх…Сърцето и тупаше, а в корема хиляди пеперуди пърхаха…Нежен и силен…това беше Дик. Нейния Дик.
Щеше да бъде хубава вечер. Петъчни ...
  520 
Алис вече беше решила да скъса с Том. Тя произхождаше от семейство - средна ръка, а Том от беден род. Три години любов. Но Алис искаше да се омъжи за богат и влиятелен мъж, да живее в лукс.Том четеше много, беше първи по успех, но животът и с него щеше да е низ от трудности и лишения, а Алис обичаше ...
  1947  18 
Отворих очи и изплувах бавно от мъглата. Над мен един бял таван. Надигнах се леко и видях една жена в бяло. Колко време ли загубих? Тогава се сетих, че тръгнах към ветеринарна амбулатория.
– Е, май дойдохте в съзнание. Обработих Ви раната, заших я и сега сте чисто нов. Сложих и инжекция за тетанус. ...
  585 
Долорес направи още една крачка в тъмнината. Толкова внимаваше, но нещо изхрущя под крака й. Спря като попарена. Занемя. И тогава той изникна от тъмнината, стрелна се към нея и я сграбчи.
– Да не си мръднала. Чу ли! Няма да ти се размине!
Мъжът я задърпа и със силните си ръце и я затътри към края на ...
  668 
Трябва да се успокоя…да се взема в ръце и да я намеря. Нямам друг изход. Мойра ще побеснее.
Обърнах колата и впрегнах всичко в себе си, за да запазя спокойствие. След още една цигара, ядът ми постепенно взе да се стопява. Друг акъл ми щукна в главата. Ако не намеря Долорес, да зарежа всичко. Оставям ...
  574 
Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хл ...
  583 
Тупур…тупппп…тупп… Чува се ясно, че се тупурка в каросерията.
Мойра ми каза да не отварям. Но какво ли става там?
Любопитен съм като сврака…Двоумя си, но в крайна сметка отивам и дръпвам вратата.
Леле, майко…
Пет жени са оковани към вериги, застопорени към стените на микробуса. Всяка е с белезници н ...
  588 
Тръгнах си с билета и парите в ръка. Нямаше време да се размотавам, до излитането на самолета имаше два часа и половина. Сега пък Сан Диего? Подкарах форда към дома. Щом влязох взех една раница и хвърлих два чифта бельо и някоя тениска. Посегнах в хладилника и извадих една бира. Устата ми горчеше по ...
  539 
Гласът на Мойра не ми хареса, ама хич не ми хареса. Властен, заповеднически, хладен, не търпящ отпор… Май няма да е с финансите тая работа… Започнах да се спичам какво ли е намислила? Нещо хлъзгаво ще е…няма как да се натрупат толкова пари в Ел Ей със законна дейност. Хазарт, изнудване? Трябва да по ...
  611 
Мойра ме придърпа към себе си и ръката и с диамантения пръстен и перфектен маникюр ме докосна по бузата.
После ме разтърси :
- Стив, ставай. Стана късно, трябва да си тръгваш.
Аз отворих очи, сънено ми беше, но се ококорих. Все едно, че ме обля студен душ.
- Стив, остави си колата тук, ще накарам шо ...
  617 
Излизам на паркинга и виждам една жена, близо до моята кола, която се олюля и взе да се свлича на асфалта. Бях на две крачки от нея и я хванах преди да тупне на земята. Жената беше пребледняла и изпадна в несвяст. Отворих задната врата и я сложих полулегнала на седалката. После взех една бутилка вод ...
  665 
Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си ...
  718 
Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той с ...
  915  13 
Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред ...
  751 
Събудих се по обед. Цялото тяло ме болеше. Главата ми пулсира като съдрана сърдечна клапа. Ровя в аптечката и намирам само аспирин. Гълтам два на първо време. Замаян съм. Пускам душа да шурти над главата ми и след студената струя съм по в час. Сега гладът се обажда. Ще изляза да взема нещо за закуск ...
  442 
Обърнах се и тогава го видях…ножът замахнат към мен от едър мъж, който се е промъкнал зад гърба ми. В последния миг успях да се извъртя и да вдигна ръцете си към китката му. Хванах го яко и го заизвивах настрани, за да не ме наръга. Той се дърпаше и не пускаше ножа. С другата си свободна ръка ми заб ...
  493 
Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволи ...
  638 
Грабнах пак бинокъла и се скрих зад един храст. Вече ми писна да дебна, очите ме заболяват от взиране. Нищо не се вижда. Щорите са пуснати и няма движение отвън. Ехеее…вътре сто на сто има движение…развиват някаква дейност де, иначе защо Олга ще идва до тук. По едно време реших да видя дали е заключ ...
  932  10 
Лежах в болничната стая и чаках да мине визитацията. Около мен всичко е бяло, толкова бяло и стерилно, че тръпки ме побиват. За утре е планирана операция на главата ми, по-точно на мозъка. Ако кажа, че не ме е страх, ще излъжа… Страх ме е толкова много, че като пипалата на паяк страхът пълзи по мен, ...
  875 
Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
- Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ...
  940  29 
Мирко намери четирима за тази работа. По изгрев слънце три каруци тръгнаха към планината. Зелено и росно, свежо и тихо…Планината не беше се пробудила още от прегръдката на нощта. Трополяха колелата по пътя, а той се виеше нагоре и нагоре. До извора на Пъргавица ще стигнат. Запряха каруците и подхван ...
  697 
- Баща ми лежи у дома. Наели са медицинска сестра да се грижи за него. На морфин е. Олга също живее в къщата, но си продължава живота и чака стария да издъхне, за да пипне паричките и имотите му. Ще ти дам адреса. Олга трябва да изчезне, нещастен случай ли, не знам и аз какво ще и се случи… ти избир ...
  509 
Кина и Славка стояха на пейката в двора и гледаха котката. Котката се беше окотила и три малки топки се бяха прилепили до майката.
- Олее..ле…какви сладички пухчета - Славка гледаше с умиление котенцата.
Кина отиде и взе две от тях. Даде едното на дружката си, другото за нея и ги замилваха.
Чуха щър ...
  727 
Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща.
Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, къ ...
  675 
Дойде пролетта, първо пристъпваше плахо и боязливо като крачетата на малко дете. Постепенно стана уверена и силна, омайна с цветна прелест. Пъпките на дърветата се събудиха след дългата зима и зелените им листенца отвориха очи. Въздухът си насити на аромати, дните ставаха дълги и хубави. Снеговете с ...
  1439 
Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тик ...
  660 
Около софрата се събра цялата челяд. Антон и по-малките му братя - Добри и Петър бяха гладни и ядяха бързо . Яхнията от кокошка с мерудии ухаеше сладко и те загребваха с лъжиците и топяха залъците си в нея. В една купа имаше трушия от зелени домати, чушки и моркови. Погачата бързо се преполови, но и ...
  1048 
Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като ...
  985 
Оставих водата да се стича по мен във ваната и да се поизмия. Чашата, която хвърли по мен Боб беше натъртила слепоочието ми и сега се издуваше издайнически. Юмруците, които отнесох в ребрата и стомаха не се виждаха ако съм с дрехи. Горещата вода започна да ми щипе по кожата. Изправих се бавно и изля ...
  541 
На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...
  1281  16 
Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
Боб се къпеше и подсв ...
  534 
От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ...
  1324 
Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо ...
  595 
Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...
  507 
Предложения
: ??:??