EleazarC (Елиас Канети)

Mайчина обич 🇧🇬

Добро утро! Спа ли добре, надявам се да си. Имам да ти разкажа нещо.
Виждал ли си как слънцето си пробива бавно път в нашия свят и огрява всичко и всички. А ти спусна ли завесите? Непременно го направи. Виж, за мен е доста важно да си ги спуснал, иначе ще се загуби ефекта на разказа ми, а и двамата ...

EleazarC

Prose » Short stories

2015-02-28T23:52:57+02:00 746

Писател 🇧🇬

Седеше на бюрото, а погледа му блуждаеше из стаята. Надигаше за пореден път чашата с уиски, сякаш от нея би дошло вдъхновението му. Пред него стояха лист хартия и молив. Беше записал няколко думи, които бяха неколкократно задраскани.
Затворил се бе в малък килер. Имаше само бюро, стол и малък рафт з ...

EleazarC

Prose » Short stories

2014-11-20T23:32:22+02:00 1.1K 2

Сърничка 🇧🇬

Навлизайки в гората, крачката му ставаше все по-умерена. Природата предизвикваше у него чувство за покой и почит. Дробовете му се пълнеха с богатия на аромати горски въздух, карайки съзнанието му да изостави мислите, бушуващи в главата му.
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвич ...

EleazarC

Prose » Short stories

2014-11-14T21:58:44+02:00 1.6K

Белег 🇧🇬

Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...

EleazarC

Prose » Short stories

2014-04-21T11:30:11+03:00 1.2K 3

Галад 🇧🇬

„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...

EleazarC

Prose » Short stories

2013-01-17T00:30:44+02:00 1.3K

Горски дух 🇧🇬

седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш ...

EleazarC

Poetry » Other

2013-01-11T23:12:51+02:00 786

Откровение 🇧🇬

С поглед сведен към земята,
вървя по пустата алея
и диря с изхабените си стъкленици
птиче с дяволски очици.
Бързо слънцето се спуска, ...

EleazarC

Poetry » Other

2012-12-06T15:13:29+02:00 765

Мисли 🇧🇬

От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...

EleazarC

Prose » Literary sketches

2012-08-15T10:08:26+03:00 1.5K

Щастие 🇧🇬

Дядо и неговият внук се разхождали в обраслата нагъсто с дървета и храсти гора, когато момчето изведнъж с любопитен поглед попитало: „Дядо, какво е щастие?”. Старият човек замислено огледал мястото, на което се намират, търсейки лъчовете светлина, които пробиват преградата на листата. Леко заслепен ...

EleazarC

Prose » Short stories

2012-01-06T22:07:34+02:00 1.1K 2