Горски дух
седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш
погледи събираш
а сърце ти
плахо
непорочно
нервно то усмивката криви
учите ти съзирам
устните ти лекичко се свиват
но погледа избягваш
и бързо отминаваш
о остани танцувай
не ставай ти пазач
на своя горски дух
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елиас Канети Все права защищены