седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш
погледи събираш
а сърце ти
плахо
непорочно
нервно то усмивката криви
учите ти съзирам
устните ти лекичко се свиват
но погледа избягваш
и бързо отминаваш
о остани танцувай
не ставай ти пазач
на своя горски дух
© Елиас Канети Все права защищены