icohim
182 результатов
Вълчи поглед срещам в тишината.
Тъмни, жълтеникави очи...
Призрачно...
Тъмни, жълтеникави очи...
Призрачно...
2409
13
Студ и мраз - сковаващи душата,
студ и мраз - и ледени ръце,
но днес е празник за ловците във гората
и пей във ритъм охотнишко сърце.
Крачат смело през тежките пъртини, ...
студ и мраз - и ледени ръце,
но днес е празник за ловците във гората
и пей във ритъм охотнишко сърце.
Крачат смело през тежките пъртини, ...
4941
7
Стара ябълка на двора,
протегнала широко свойте клони,
и без да чувства тя умора,
безпирно снежните кристали гони.
И чувства вихъра на топлината, ...
протегнала широко свойте клони,
и без да чувства тя умора,
безпирно снежните кристали гони.
И чувства вихъра на топлината, ...
500
5
Бюро студентско в ъгъла на стаята,
затрупано с тетрадки и със листи.
И снимка паднала може би от рая -
спомен от изминалите дни лъчисти.
И моето съзнание унесено без думи, ...
затрупано с тетрадки и със листи.
И снимка паднала може би от рая -
спомен от изминалите дни лъчисти.
И моето съзнание унесено без думи, ...
625
11
Тя...
Свещта догаря леко, бавно,
в сянката на свойта светлина.
И огънят прелива тихо, плавно,
в контраста на сивата стена. ...
Свещта догаря леко, бавно,
в сянката на свойта светлина.
И огънят прелива тихо, плавно,
в контраста на сивата стена. ...
675
11
Изкуствени цветя
Календар самотен, на стената закачен,
гледащ празно към масата с трохи,
останали след обяда от разговор лишен.
Без думи от лицата във сълзи. ...
Календар самотен, на стената закачен,
гледащ празно към масата с трохи,
останали след обяда от разговор лишен.
Без думи от лицата във сълзи. ...
1397
14
Леден повей
В лоното на пълната луна,
с метален кабър за небето закачена,
се ражда образа на ярка тишина,
с вечерен лед по лицето заскрежена. ...
В лоното на пълната луна,
с метален кабър за небето закачена,
се ражда образа на ярка тишина,
с вечерен лед по лицето заскрежена. ...
1733
8
Във малка бяла стая, с олющена мазилка,
витаеше едничко чувство на молба.
Като нагар от восъчна стопилка,
отиваше си един живот сега.
На прашния килим с навехнати колене, ...
витаеше едничко чувство на молба.
Като нагар от восъчна стопилка,
отиваше си един живот сега.
На прашния килим с навехнати колене, ...
779
19
На двора стар аз портата отварям
и влизам в него сякаш беше вчера.
А бе златна есен и капеха листата.
Дошло бе време да започва гроздобера.
И с тая моя първа крачка ...
и влизам в него сякаш беше вчера.
А бе златна есен и капеха листата.
Дошло бе време да започва гроздобера.
И с тая моя първа крачка ...
1294
11
- Защо седиш тука, синко? - попита старата жена и седна до момчето на стария дънер, обрасъл с мъх!
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...
1745
8
Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...
698
10
Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...
942
6
Залязва слънцето във своя ход!
Движи се по пътя си небесен, утопичен!
Огрява океана в простор широк,
който днес е толкова различен.
Край брега самотен, оцветен във жълто, ...
Движи се по пътя си небесен, утопичен!
Огрява океана в простор широк,
който днес е толкова различен.
Край брега самотен, оцветен във жълто, ...
788
20
Бе тиха нощ и опалени звезди трептяха,
в грамадния океан на нощното небе,
където Зевс и Хера над Земята бдяха,
а Хелиос препущаше със своите коне.
Но бледа сянка сега бе той оставил ...
в грамадния океан на нощното небе,
където Зевс и Хера над Земята бдяха,
а Хелиос препущаше със своите коне.
Но бледа сянка сега бе той оставил ...
650
9
За кой ли път аз идвам в твоя сън?
За кой ли път отварям прозореца свенливо?
И някак угасва тъмнината от отвън,
светва погледът ти тихо и игриво.
И сядам аз на леглото тихичко до тебе, ...
За кой ли път отварям прозореца свенливо?
И някак угасва тъмнината от отвън,
светва погледът ти тихо и игриво.
И сядам аз на леглото тихичко до тебе, ...
581
9
Какво ли ще стане, ако ей така неочаквано в живота ти нахлуе някой? Но не просто някой, а човек, който познаваш отдавна. Ще попитате тогава как той ще нахлува? Ами малко е трудно за обяснение наистина, но всъщност, ако е стоял достатъчно далеч от теб и в един момент навлезе в твоето съзнание и душа ...
1701
1
3
Във черно прозорците се бяха спотаили.
Във черен цвят вратата бе и тя.
И всичко в тишина и страх увеличили,
болката в събралата се у дома тълпа.
Във стаята все глъхне тишината, ...
Във черен цвят вратата бе и тя.
И всичко в тишина и страх увеличили,
болката в събралата се у дома тълпа.
Във стаята все глъхне тишината, ...
698
11
Спомен
Случайна среща на две души -
един за друг те просто бяха!
Но как така, какво ги тях опустоши -
силата на любовта или ръждива стряха? ...
Случайна среща на две души -
един за друг те просто бяха!
Но как така, какво ги тях опустоши -
силата на любовта или ръждива стряха? ...
506
1
Време
А беше рано! Беше много рано!
И излязоха птиците навън!
но полетът не беше нещо пожелано,
А сладък дъх на утрешния ден. ...
А беше рано! Беше много рано!
И излязоха птиците навън!
но полетът не беше нещо пожелано,
А сладък дъх на утрешния ден. ...
468
Роса
Плаче земята, плаче студена,
плаче със сълзи - роса.
Какво толкова ние сторихме,
че надига пак вятър гласа? ...
Плаче земята, плаче студена,
плаче със сълзи - роса.
Какво толкова ние сторихме,
че надига пак вятър гласа? ...
631
3
Ехти последният сигнал
и всичко се разпада.
Дали защото един човек загина,
всичко пропада.
В пушека сив и лютив ...
и всичко се разпада.
Дали защото един човек загина,
всичко пропада.
В пушека сив и лютив ...
1104
3
Пред отворен прозорец, с решетки,
с стъкла, окован във желязо,
аз гледам света - изостанал и беден,
позорен и черен,
без капка надежда една! ...
с стъкла, окован във желязо,
аз гледам света - изостанал и беден,
позорен и черен,
без капка надежда една! ...
806
1
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
