kopele
100 результатов
Пътуването 🇧🇬
Вървеше само по пътя към вкъщи. Крачеше бавно и някак уморено, защото не искаше да се прибира. Не й се затваряше в голямата празна къща, сякаш искаше да избяга от своето ежедневие. Мечтаеше да притежава онази магия на импулсивността, и в същия този миг да стои на перона, чакайки първия влак, без да ...
820
3
Сутрин 🇧🇬
Обичаше сутрините... Онези слънчеви сутрини, в които въпреки че закъсняваше за някъде, винаги сядаше на прозореца с чаша кафе. Отпиваше от него жадно, замислена за предстоящия ден, изпълнен с толкова задачи, понякога даже със мъничко тъга в своята бързина. Но сутрин винаги се чувстваше щастлива. Оби ...
1K
4
Пътека 🇧🇬
Дълга и стара пътека, преживяла страданията на времето, усмихвала се на изгрева и заспивала със залеза. Потъвала в несгоди и радости, затихвала в тишината и разговаряла с шума... Това е онази пътека, по-стара от самия свят, онази пътека, по която всеки човек минава, търсейки накъде да продължи след ...
835
3
Спомен от миналото 🇧🇬
Понякога се чувстваме така сами... в онези тихи вечери, в които си спомняме за нещо отминало. Нещо, което много ни липсва. Нещо от щастливите ни слънчеви дни, потънали в смях, или от нощите, в чиито покой сме затваряли очи и спокойно сме се унасяли в съня, така нежен, сякаш погален от полъха на вятъ ...
2.1K
7
Сам с нея 🇧🇬
Беше сам... Около него минаваха толкова много хора, но той беше сам. Сам, погълнат в мислите за нея... Искаше пак да види очите й. Толкова дълбоки и красиви, да види всичко, което се изписваше с блясък в тях... Онзи блясък, за който беше мечтал толкова дълго, сякаш цял живот... Искаше да почувства с ...
1.9K
6
Думи 🇧🇬
Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...
1K
8
Тя 🇧🇬
Есента беше спуснала многоцветното си було. Пожълтелите листа се ронеха, както се нижат дните. Те падаха бавно, нежно докосвани от вятъра. Последните златни лъчи на залязващото слънце галеха лицето й...
Тя седеше на своята любима пейка в парка. Сядаше там винаги, когато беше тъжна...
Гледаше към кол ...
Тя седеше на своята любима пейка в парка. Сядаше там винаги, когато беше тъжна...
Гледаше към кол ...
993
6
