mari45 (Мария Герасова) - Произведения

Продължение от книгата 🇧🇬

Весело беше през карнавалната седмица. Павлето реши, че ще се облече в женски одежди. През целия ден обикаляше по дюкяните. Трябваше да намери женска перука. Вече беше загубил надежда, когато Чановица, съседката, го зърна с наведена глава.
- Що ти е, чедо? Да не са ти потънали гемиите! - рече тя.
- ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-03-30T09:58:59+03:00 757

Продължение от книгата 🇧🇬

Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата. Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъ ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-03-27T11:30:00+02:00 767

Продължение от книгата 🇧🇬

Нощта мина и рано сутринта двамата станаха, за да извадят агнето от пещта. Наоколо дъхаше на препечено. Препечената корица сладникаво галеше ноздрите и накара стрина Стефана да се върне в детството си, когато майка ù нареждаше тепсията по същия начин и приготвяше агнето. Тя подскачаше около нея и кр ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-03-24T16:39:07+02:00 811

Продължение от книгата 🇧🇬

Тази нощ Павлето спа неспокойно. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна. Беше решил на утрото да посрещне Вяра. Излезе от къщи рано, с книжка под мишница. На площада се засече с учителя по български език, аритметика и геометрия, Тодор Нечев.Той беше привърженик на старобългарското в езика ни. ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-03-20T21:30:40+02:00 890

Продължение от книгата 🇧🇬

1 Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба
2 закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си:
3 проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4 който е неразумен, да свърши тука. И на малоумните тя каза:
5 дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила: ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-03-14T13:31:48+02:00 876

Пропуснат миг 🇧🇬

Море, звезди, любов,
тъга и радост в сърцето.
Един пропуснат миг
и после сълзи в очите.
Когато съм сама, ...

mari45

Поэзия » Любовная

2010-03-02T13:28:09+02:00 894

Продължение от книгата 🇧🇬

Този мартенски ден беше слънчев. В девическото училище имаше много народ. Учениците, пъстро облечени, държаха в ръцете си цветя и чакаха с нетърпение чудото, което щеше да стане. Негово Преосвещенство Пинарет с клира, облечен в служебните си одежди, след свършване на Божествената служба, пристигна. ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-28T13:27:00+02:00 878

Неочакван обрат 🇧🇬

НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...

mari45

Проза » Рассказы

2010-02-23T10:15:45+02:00 1.1K

Продължение 🇧🇬

Старите люде казваха: "Който зло прави, зло намира." Човек се ражда добър, а с годините идва грехът и тогава се забравя доброто. Добре, че Господ ни е дал разум, та чрез него да проумеем, че със зло нищо не се постига. Прави добро, за да намериш добро. Прости, за да бъдеш простен. Равносметката - то ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-21T16:00:04+02:00 707

Продължение от книгата 🇧🇬

Започна да рисува. Обичаше повече натюрелите. Чрез своите картини отразяваше традициите и обичаите на своя роден край. Участваше и в Певческото дружество. Чрез песента чувстваше любовта на хората към природата, растенията и животните. За него песента беше цялата Вселена. Тя беше слънцето, което огря ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-20T13:13:10+02:00 728

Продължение от книгата 🇧🇬

Целият град говореше, че в цар Борисовата градина, господата Морозов и Божинов, там, дето е бюфета, ще откриват художествена изложба.
Сутринта Павлето стана рано. Закуси набързо и излезе. От време на време потичваше и подсвиркваше с уста. Беше му весело на душата. Спря пред бюфета на градината. Имаш ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-18T14:13:14+02:00 844

Продължение от книгата 🇧🇬

Край тях заскърца каручката на циганина Карчо. Старото, мършаво магаре теглеше едва-едва каручката. Карчо задържа юздитe.
- Как е, аркадаш? - обърна се циганинът към Цимбара.
- Живо и здраво, аго - отвърна мъжът. А ти накъде си я подкарал?
- Тива в кръчмата, байо. Нъл знайш? Сам челяк, не челяк. Вин ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-16T09:43:04+02:00 776

Продължение от книгата 🇧🇬

- Ам и птичките обичаше той. Думаха, че имал в дома си няколко кафеза с кардаринки. Често им свирил с окарината. А те в хор му пригласяли.
- Ей, момче - провикна се Чеко. Стига веч. Ай да идем при другите!
Забързаха се и се преобщиха към групата.
От време оно, между Бунарджика и Сахаттепе имаше голя ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-12T00:02:09+02:00 861

Продължение от книгата 🇧🇬

Днес авджиите бяха решили да отидат за птички с плимати в Заграденото. Там имаше всякакъв вид пернати - скатни, авлиги, щиглеци, мунти, фьораре, женели и кардерини. Най-опитните в групата бяха Христо Ешека и Цъмбъра.
В града имаше много гълъбари. Някои от тях отглеждаха по 300-400 гълъба. И тази сут ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-07T13:28:06+02:00 850

Продължение от книгата 🇧🇬

Стефана сви устни, премигна с очи и понечи да стане.
- Уф, леки ти ръце, Панчо! Виж, кат че нищо не е било! - рече тя.
- Стани, стани, опитай! - подкани я дюлгеринът.
- Ше стана де, не мъ насилвай! Виж!
Тя се изправи, подскочи няколко пъти и се завъртя в кръг. ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-04T12:39:20+02:00 890

Продължение от книгата 🇧🇬

Незнайно как, в главата му се появи мисъл, която литна в одаята. Спомни си за Константин Велики. Знаеше легендата за него. "Самият Константин, за да увековечи кръста, който забелязал в небото преди битката си с Максанция, наредил на императорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-30T13:48:54+02:00 745

Продължение от книгата 🇧🇬

- Уф - изпъшка Павлето.
За малко да се спъне в големия калдъръмен камък. Загледа се в него. Чу тропот на копита. Видя двуколка, с два коня. В нея як римлянин, с нагръдник от кожа, с кожени сандали и каишки, които обикаляха около яките глезени, чак до коленете. За миг той разтърси глава. "Не може да ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-29T10:53:45+02:00 771

Продължение от книгата 🇧🇬

Ето, че дойде краят. Гълчавата спря. Машините секнаха. Момчето помоли за малко тишина. Всички знаеха, че днес той навършва двайсет. Набързо приготвиха маса със столове и седнаха около нея. Павлето извади винцето, мезето и подкани.
- Айде, бай Станьо, та да бъдеш пръв!
- Що, сине?Нъл ти требува да си ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-27T09:40:27+02:00 848

Продължение от книгата 🇧🇬

"Трябва да се борим до капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието на земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля, за да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектърът на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъхът на горска ягода, д ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-26T10:17:29+02:00 889

Продължение от книгата 🇧🇬

- Туй парче стига ли ти, джанъм? Няма да ти сакам за него ного. Дай колкош имаш!
Момчето извади от джоба си няколко измерлика и подаде на Салито. Той ги взе и постави върху таблата при другите. Чуха се още гласчета.
- Чичи Сали, дай и на мен!
Когато и последното хлапе си отиде, той взе измерлиците о ...

mari45

Проза

2010-01-24T19:57:01+02:00 866

Продължение от книгата 🇧🇬

Хората казваха, че от този ден започва Новата година и Коледните празници. Слагаше се сурово жито, просо в паница и в него цели орехи, варена царевица, зеле, лук и туршия от пиперки. Опичаха се игнажденски краваи и се запалваше свещ. По-възрастните жени или мъже прикадяваха с тамян, запален върху па ...

mari45

Проза

2010-01-23T15:43:39+02:00 774

Продължение от книгата 🇧🇬

Тази сутрин Стефана стана рано. Облече поизносената си рокля, запаса престилка и с чаша в ръка леко приближи леглото на сина си. За миг обърна чашата над главата на момчето и бистрата стуя потече по бузите му. Павлето се стресна и замахна с ръка. Отвори очи и се усмихна.
- Честит рожден ден, сине! Д ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-22T09:17:19+02:00 837

Блажени са верующите 🇧🇬

Говори, ако си нямаш друга работа. В говорилнята имат нужда от много говорене. Слушателите, все парчета, тъй де, все психопати. Ще те слушат до спукване. Блажени са верующите. По- добре иди в лудницата! Там поне лудите ще те гледат и ще пляскат с ръце. Може би пък да ти провърви. Да срещнеш някой ар ...

mari45

Проза » Юмористическая

2010-01-21T00:54:20+02:00 1.7K

Продължение от книгата 🇧🇬

Погледът ù се спря върху дребничък човечец, който държеше в дясната си ръка кафез с канарчета. Имаше и синигерчета. "Добре ше е. Павлето ного ше са зарадва. Ше му зема. Нали е рожденик". Тя се приближи към човечеца и с пазарлък свали цената на перестия канар. Замисли се нещо и рече:
- Дай и женския, ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-20T12:39:08+02:00 855

Продължение от книгата 🇧🇬

РОЖДЕН ДЕН
Днес е четвъртък. Сутринта Стефана стана рано и тръгна на пазар. Денят беше приятен. От Марица лъхаше прохлада. Покрай нея се мяркаха селяни с талиги, магарета и коне. Тя стигна до най-оживеното място на пазара - площад "Съединение". Тук-таме се виждаха клекнали продавачки, а някои от тях ...

mari45

Проза

2010-01-17T10:18:43+02:00 902 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Георги неусетно беше стигнал моста на Марица. Пред погледа му се изпречи Имарет джамия. Турците от града идваха да се молят в нея. От людете беше чувал легенда за джамията. Че била строена преди шестотин години от Шахабедин паша, сина на Лала Шехин. От 1372 година до влизането на руските войски през ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-16T00:30:10+02:00 979

Продължение от книгата 🇧🇬

Тази сутрин Гьорги стана рано, за да погледа мурафета пред банката. Той се сля с тълпата и наред с другите започна да спори. Когато всичко свърши, тръгна към къщи. Мина по малкия сокак, настрани от Узунчаршъ. Спомни си, че навремето тук беше обущарницата на Колю Чизмара (К. Честименски). Минаваше се ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-15T00:37:48+02:00 920

Продължение от книгата 🇧🇬

- Тате, нъл оген и топлина има в земената любов? - намеси се Павлето.
- Тъй е, сине. Когаш са влюбиш, сам ше разбереш.
- Георги - прекъсна го Стефана. Той май е влюбен?
- Стига, мале! Нек да не думаме за туй!
Стефана се сгуши зиморничаво в красивия си вълнен шал. Тази вечер беше го сложила за празника. ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-01-14T09:34:50+02:00 766

Продължение от книгата 🇧🇬

К'во сме ний? Една Божествена искра, която единствено е жива у нас и движи цялото ни тяло. А то не е живо. За миг тялото се разпръсква, но искрата остава да живей. Това съм чул от тейко си. Беше мъдър челяк. Вярваше в Бог и Бог му даваше своята мъдрост. Един ден ме извика при себе си и ми рече: "Син ...

mari45

Проза

2010-01-13T09:17:10+02:00 702

Продължение от книгата 🇧🇬

По обичай трябваше да има седем ястия. Когато всички беше готово, сложи софрата по средата на одаята и постави всички ястия върху нея. Прикади ги с палешника. Отдели по малко от тях. Постави ги в голямата кошница и излезе. Когато приближи къщата на съседката, спря и почука с желязната халка. Никой н ...

mari45

Проза

2010-01-12T12:00:59+02:00 770

Среща 🇧🇬

СРЕЩАТА
С нея се срещнахме случайно. В очите ù се четеше тъга. Напираха сълзи. Седна до мен и си поръча кафе. Погледнах я. Тръпка на болка пролази в гърдите ми. Минута мълчание и изведнъж нещо се отприщи в нея. Сълзите сами потекоха от очите ù. Навярно в мое лице беше срещнала приятел, на който може ...

mari45

Проза

2010-01-08T10:23:41+02:00 902

Това ли трябваше да се случи 🇧🇬

Елена отдавна живееше в Щатите. Отидоха с зелена карта. С Владо имаха две дъщери и един син. Три красиви ангелчета, които огласяха къщата с веселите си гласчета. Добре, че беше братовчедът Асен. Той живееше в голяма къща, в най- богатия квартал на Ню йорк. Извади голям късмет. Запозна се с дъщерята ...

mari45

Проза

2009-12-04T08:06:18+02:00 881 4

Дано хората казват истината 🇧🇬

Волен стоеше сам в стаята и в ума му нахлуваха мисли, които напоследък толкова много го подтискаха. Прав е Дон Кихот като казва: "От свободата по-хубаво нещо няма, Санчо." Беше толкова натоварен с личните си проблеми, че можеше да се каже, че всеки момент ще избухне като атомната бомба над Хирошима. ...

mari45

Проза » Рассказы

2009-11-26T00:37:11+02:00 786

Непознатата 🇧🇬

НЕПОЗНАТАТА
Когато тя си тръгна, Радослав дълго гледаше след нея. Изящните и форми не можеха да не направят впечатление на всеки мъж. Все още не знаеше името и. Запознаха се в барчето. Когато той влезе, тя стоеше сама на масата и пред нея имаше чаша с кафе. В ръката си не държеше цигара.Беше от ония ...

mari45

Проза

2009-11-22T01:53:30+02:00 784

Животът е такъв, какъвто си го направиш 🇧🇬

Мишо и Огнян седяха в кафенето и смъркаха сутрешното си кафе. Разговаряха дълго за своите проблеми, когато Мишо насочи разговора в друга посока.
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...

mari45

Проза » Рассказы

2009-11-21T01:35:50+02:00 1.4K 4

Прошката 🇧🇬

- Така ли се отплащаш за това, което направих за теб? - чу се гласът на Стефан. Двамата живееха четири години заедно, но не бяха сключили брак. Нещата вървяха добре, докато един ден той разбра, че тя вземала от парите му и ги давала на детето, което беше родила. Тогава не познаваше Стефан. А сега, о ...

mari45

Проза

2009-11-15T02:52:37+02:00 870 1

Чудото 🇧🇬

mari45

Проза » Рассказы

2009-11-12T21:30:34+02:00 760

Раздялата 🇧🇬

РАЗДЯЛАТА
Росица стоеше на ръба на пропастта, но нечий глас я спря. „Животът е красив, а ти искаш да скъсаш нишката с него.” В далечината изсвистяха гуми на лека кола и тя се върна в действителността. Всичко беше само един сън Откакто Даниел замина за Щатите, не можеше да си намери покой. Някой вънк ...

mari45

Проза » Рассказы

2009-11-11T09:02:19+02:00 832 3

История за една любов 🇧🇬

Кой си ти, човече, който дръзна да нарушиш покоя ми? - чу се дрезгавият глас на Стоил. Отговор не последва. Стоил беше във втората фаза на алкохолния глад. Отдавна не беше пийнал глътка от ментетата, които продаваха на пазара. Не е ли това намесата на демонична сила, която тикаше хората към порока?
...

mari45

Проза » Рассказы

2009-11-10T08:41:18+02:00 818 1

Божичко, моля те, пази го! 🇧🇬

"Къде съм? Нима умирам?" - гласно мислеше Светлана. Не, не може да бъде. Да умра от любов за този, който си отиде. Замина си, като че ли нищо не е било. А колко ме преследваше, докато ме постигне. И всичко било, за да ме има и да ме захвърли. Като мръсно коте ме захвърли. Нещо не остана. Къде отиде ...

mari45

Проза

2009-11-08T02:20:38+02:00 884 2