Mimka80
126 результатов
Бримка пусна по мъглата
животът мой със остър ръб.
Изрязана до кръв, съдбата
отново вижда кръстопът…
Спъва се – над ней вали ...
  460 
Безмълвна ме остави тази нощ
присмиваща се с твоят смях.
С една интрига за разкош
прободе мислите ми с грях.
А бе април – валеше цвят, ...
  476 
Не ме позна в мъглата гъста -
сянка от притихнала тъга.
Пристъпила до теб на пръсти -
влизам в облаче сега...
Цялата си мъка извалях ...
  450 
Днес ще дойда, бабо, с бяло цвете
да видя снимката ти през сълзи.
Както някога да си говорим двете
без тъга по теб да ме души...
Питка да разчупя - помен бял, ...
  476 
Прошка искам, прошка давам
с олекнало от грях сърце.
Усмихната и чиста поздравявам
довчерашните врагове.
Дарявам им любов и обич, ...
  408 
Грешна съм пред дявола и Бога,
виновна съм пред хората добри.
Но аз не искам и не мога
да избегна кръста и "- Разпни!".
Смело острите пирони, ...
  408 
Немирни, като вятър се обичаме,
отпили глътка волна свобода.
Забраните човешки не отричаме,
отрече ги родена любовта
в чашите препълнени със вино, ...
  405 
Ухая... на любов ухая...
ароматно спускам се над теб.
С косите ти тъй вятърно играя
и пръсти сплитам в пирует
пред влажния ти поглед мъжки, ...
  546  14 
Разгаряха се нощни клади
в измислено от гняв небе,
ала само той пострада,
този, който всичко ми отне...
Невинност, нежност, доброта ...
  459 
Не вярваш в мен, защото съм различна,
защото черпя въздух от мъгли,
защото възприемам всичко лично,
защото ти показвам как боли...
Не вярваш в мен, защото крия бури ...
  1217 
Народът на думи въстанал
наля си пореден стакан.
Да бъде пиян не престана –
в пусто очакване взрян...
А някъде в минало славно ...
  544 
Налей ни по едно, Съдба!
Чашата за ви́ното жадува.
И знам, горчиво го избра,
нещо май ти се тъгува...
Виж, пия до последна капка ...
  667 
Случва се... от тъжен плач
да бликне изворна вода.
Случва се... и зъл палач
да помилва любовта.
Случва се... зад облак черен ...
  358 
Когато я създаваше поетът,
изникна аромат на лято
и в дъхавите листи на букети
цъфтеше в зимата тревата.
Докосват римите с мастило, ...
  339 
(посветено)
Път към теб сега измислям
над него ореол от ангели блести.
Дъжд в очите тъжно плиснал
търси с болка твоите следи... ...
  553 
Когато във разлистената книга,
докосваш с пръсти нечий стих,
открил това, което все не стига
в момента нетипично тих
спомни си как те галеха очите ...
  333 
Невидимо докосва слънчев лъч
дремещия, есенен следобед,
а веселата, детска глъч
прилича на вълшебен полет.
Този топъл октомврийски ден ...
  382 
Животът ни е чудна бъркотия
и дните шеметно изчезват в смях.
А в тази луда, огнена стихия
АЗ НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!
Жена съм – руйно вино. ...
  399 
Той отдавна беше никой –
сянка по бездушен калдъръм.
Угаснал в погледа светлика
тлееше в съдбовен гръм,
сразил дървото на живеца, ...
  410  12 
Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна ...
  364 
Обичам изгреви по съмнало,
докоснали света с любов
на цвете в чуден аромат потънало
и вятър палав за шеги готов.
Обичам тишината на мига, ...
  369 
КОЛКО СТРУВА ЛЮБОВТА?
И как с аршин да я измериш?
Доколко дивната и́ красота
в полета и́ ще намериш...
Залепени, счупени сърца, ...
  432 
Писък на ранени птици,
синьо-бял в нощта рефрен.
На живота тъй коравата десница
с шамар събуди моят ден.
Посява в буря нови рими ...
  420  11 
Тя беше първата му глътка кафе сутрин, пареща, дръзка и огнена. Дяволито се плъзваше по езика му оставяйки ароматната си следа по него преди да бъде погълната с удоволствие. Тя беше първото заглавие на вестника, с който той слагаше началото на претоварения си ден. Тя беше първият лъч слънце погалил ...
  1415 
Цикъл: ПРОЛЕТ
Сонет 1.
Ще цъфне пролет бяла, вдъхновена
в пазвата на скрита, в тайна, гръд,
а минута алена на пошла скръб ...
  610 
В ръцете ти съм вишнев цвят,
по устните ти лепна, като захар.
Разцъфнах в чудният ти свят -
цвете малко, галено от вятър.
В прегръдката ти огнена горя. ...
  318 
И някога, когато си отида,
забулена от мрак и тъмнина,
забравила и болка, и обида,
потънала във облак светлина
попитайте за мен цветята, ...
  1459  11 
Написа на тефтера ми съдбата:
"Трудности те чакат занапред!"
Погледнах я, не сведох си главата,
а продължих да пиша своя ред
по листи лунни в нощ красива, ...
  280 
Къпе се лятото в синьо море,
пясъчна дреха съблякло.
Шепотът тих на мо́дро небе
тъжния миг е отвлякло.
Смеят се чайки в простора, ...
  393  11 
Денят се усмихва,
разперил крила,
от утро да литне
към сто чудеса...
Прерязал окови – ...
  385  11 
Билки омайни
от нощните тайни
плахо надничат...
Вещици бродят
към извора ходят ...
  300  11 
Момичето до розите мълчеше,
облякло дреха – бяла тишина.
Погледът ѝ в тъмното тъчеше
нишки звездно-лунна светлина.
Момичето до розите застана – ...
  279 
Не успявах все да те обичам,
скрита зад съмнения и сто вини.
И светлото, усмихнато момиче
в облаци дъждовни се стопи.
Безпомощно протягаше ръцете си ...
  209 
Ти не помниш първата целувка,
ти забрави любовта…
Забравил тази слънчева милувка,
погуби в мене пролетта…
И в синьо давят се вълните, ...
  310 
Утрото сяда тихо до мен,
с чаша кафе за загрявка.
Разлиства се новият ден -
в цитати любими на Кафка.
Моцарт повтаря рефрен ...
  244 
Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято,
а аз обвита в зимна самота
чаках полета на птиче ято.
Когато срещнах любовта ...
  319  10 
Сбрали са се днеска на мегдана
бабичките Пена, Гюра, Гана.
Тихо нещо трите си шушукат,
налегнала ги страшна скука.
-Мари, Пено - вика Гюра - ...
  500 
Не късай ти нишките лунни
на сънуван от елфите сън!
Лира звучи тънкострунна,
превръщаща думите в звън.
И спират да свирят щурците ...
  1664  13 
Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...
Тя думите ориса с обич, ...
  1466  11 
Не плаче дъждът, но вали.
Рани лекуват с него цветята.
Със струи дъждовни - игли
шие радостен изгрев дъгата.
Сега е тъй мрачен денят, ...
  301 
Предложения
: ??:??