Сълзите ти – потиснати вселени.
От облаците – капки сътворени.
В очите ти проблясват чудеса.
Дали това е смисъла на любовта?
Запитах се защо съм тук, на таз земя? ...
Сълзите ти – потиснати вселени.
От облаците – капки сътворени.
В очите ти проблясват чудеса.
Дали това е смисъла на любовта?
Запитах се защо съм тук, на таз земя? ...
Сълзите ти – потиснати вселени.
От облаците – капки сътворени.
В очите ти проблясват чудеса.
Дали това е смисъла на любовта?
Запитах се защо съм тук, на таз земя? ...
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...
Crocus violets, dansent dans la nuit.
Entre les vieux pins, ils ont trouvé la tendresse.
Crocus violets, entre les vieux pins,
Embrassant la nuit, ils ont trouvé la tendresse.
Mes yeux pleurent de joie. ...
Текст, музика и изпълнение: Симеон Пенчев
Аранжимент: Димитър Величков
Смесване: Бойко Иванов
Лилави минзухари, танцуваха в нощта.
Между боровете стари, открили нежността. ...
Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати - различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога ...
Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див. ...
Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див. ...
Как идваха думички, свежи, напудрени.
В душата чертаеха нова дилема.
Напираха нощем да вземат превес
над здравия, тягостен, уличен стрес.
И лягаха тихо в леглото ми мрачно. ...
По малко умираме със всеки рефрен.
Минорен, тъжовен се губи в тъмата.
Улична лампа пресветва мъждиво.
Какво ли е важно в живота?
Отровни са изблици вън подредили ...
И ето пак е вечер. Навън вали, вали...
До мене аз те чувствам. До мене остани.
Една прекрасна песен в душата ми звучи.
Със тебе ще дочакам и утринни лъчи.
Да блеснат, да ни сгреят. Светът да се стопи! ...
Обичам те, когато ми се радваш.
Очите ти блестят от светлина.
Ръцете ти се втурват без умора,
да търсят нежност, сладост, топлина.
Обичам те, когато се усмихваш. ...
Докоснахме ръцете си и ето,
сърцата ни потръпнаха в очакване...
Какво ли в същност е съдбата?
Да се изправиш тъй във вечността.
Да вдъхнеш смелост ти във есента. ...
