Ревов
125 результатов
Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук, ...
  172 
Очите ти –
пристанища от слънце,
посрещат ме
тъй нежни и добри.
И спуска котва ...
  146 
На чувствата през булеварда
от светофар до светофар,
със тебе крачи под звездите
един страхотен леопард!
Живее той във твоят поглед ...
  138 
Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица ...
  173 
Каква безкрайна нощ в очите ти откривам,
сред лунните пътеки на всичките звезди.
Ела отново тук!... Не си отивай още,
щом Утрото сега – Нощта ще победи!
Тръгни отново с мен край цъфналите вишни. ...
  134 
От времето на старите романи
със тежки порти, замъци, коне –
аз идвам пак при тебе като спомен
от ария на Жул Масне…
Какво като перонът равнодушен ...
  129 
В очите ти
морето се оглежда,
задъхано
като сърна.
И ляга Слънцето ...
  141 
Докато дъждът си точи гилотината
и по реката плуват само платноходки.
На едно далечно и диво пристанище
ще се радваме на котараци и котки!
Термостатът на Утрото ще отчита ...
  274 
Напиши ми писмо, ала дълго писмо,
със флумастера от сълзата си истинска,
за да усетя, че дишам и че още съм жив,
не като песен, а като приказка!
Искам да видя с очите си Утрото, ...
  139 
Между хиляди думи.
Между болка и смях.
Между слепи куршуми.
Между радост и грях.
Между зима и лято. ...
  372 
Очаквам те да дойдеш под звездите
в самия край на Лунната дъга.
Там, дето се събират Планините.
И пее още – Старата река!
Аз виждам да се пръска Хоризонта ...
  175 
Ръцете ти ухаят пак на люляк!
И става люляк – цялото Небе!
И няма ден… И няма нощ…
А само цветове се ронят
додето и самата ти ...
  172 
Пие ми се –
ала не от изветрялото
самочувствие на Облаците
Пие ми се –
от пенливото шампанско ...
  135 
Не търсиш вече повод за разплата
откакто гледаш само да мълчиш.
С мълчание подкупваш тишината
преди да я взривиш…
Косите ти – ухаят на пачули ...
  127 
Не помня точно как се запознахме,
но помня още топлия ти глас,
край клоните на старата черница,
по пътя между Варна и Бургас.
Усещах как земята се разтваря ...
  149 
Помниш ли, ония дюли
със напукани пети,
дето някой взе да брули.
И тепето да кънти…
Колко време от тогава, ...
  160 
Там, някъде далече,
във края на гората,
където се целуват
Небето и Земята.
Аз вярвам, че отново ...
  146 
Между твоите руси коси
и водопади от облаци…
Между две езера и една шамандура,
аз откривам земи неоткрити от никого,
със нови слънца и със нова култура! ...
  236 
Какво като живея между книги
в един разхвърлян стар апартамент?
Отишъл бих за тебе до Малави,
а после с влак почти до Мериленд!
Защото те обичах до полуда! ...
  162 
Бурята е кратка. Дълга е нощта.
Искам да ти кажа толкова неща,
не мога даже дума да обеля
точно по средата на една неделя.
Нещо ме тревожи. Нещо ми горчи. ...
  205 
Вече толкова време вървя
за да стигна при теб от гората,
че поникна в брадата ми ръж.
И Балканът преплува реката.
Чувам още звездите над мен ...
  554 
В предсмъртния спазъм на юлското пладне,
когато Денят си зализва перчема,
готов да се хвърли надолу с главата
между Марица от ляво и синевата.
Слънцето бавно започва да слиза ...
  206 
Библейска жега – рунтав котарак
заспал под старата черница.
Какво като е ден, а пада мрак.
И Слънцето се къпе във Марица.
Денят си пръска босите пети, ...
  126 
Откакто на Вола убиха юнак
със меч във ръката и овчи калпак –
Балканът въздиша. Балканът мълчи.
Запретнал ръкави. И притворил очи.
Макар, че не спира на вятъра воя ...
  212 
Щом настъпи пролетта
и гората се събуди –
от зори до вечерта
почва Ежко да се труди.
Тръгва бодро из гората ...
  157 
Дъждът е котарак –
повярвайте ми всички!
Дъждът е котарак
със палави очички!
Със рунтава опашка ...
  174 
Небето предвещава свобода
и дъжд на поразия.
Но не от него у дома
самичък да се скрия.
Мечтата ми е котарак ...
  270 
Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка, ...
  161 
Видяхте ли тази сутрин
как Липата се напарфюмира
И замириса –
на пролет Небето
  164 
Небето е пъстра каручка
под високата майска дъга.
И препуска на бяла кобила
гологлавата Синева…
Вдигат пара стърнищата жадни ...
  180 
Живот като на кино
добър и малко лош,
разказва Тарантино.
И смее се Гаврош!
Додето на кобила ...
  187 
Живея между бракувани спомени
от бъдещи словесни
с а м о и з т е з а н и я
А Миналото ме чака
под една върба край Марица ...
  322 
Като вик полетял над земята
и оставил в небето следа.
Като болка от песен позната
на безкрайно далечна звезда.
Искам пак да отплувам със Вятъра ...
  224 
Сънувах далечно пристанище
а край мене –
кораби с флагчета
от разноцветни
усмивки ...
  197 
Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...
  310 
Високо над градчето и театъра
луната става жълта като книга.
А ти си тук, случайно като вятъра,
след който само есента пристига.
Разкъсваш с нокти своята умора ...
  173 
Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа, ...
  180 
Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
  194 
В такава нощ не може да се спи.
В такава нощ пируват Боговете.
Мирише на липа. И на мечти!
И греят като факли Върховете!
В такава нощ – Земята се тресе ...
  191 
Агнешко настроение до обед
вестник с модифицирана
кръстословица и честитки по телефона
Зараснали погледи в мислите
като дъждовни запетайки ...
  153 
Предложения
: ??:??