smelo_sarce
228 результатов
Вечеря за двама
текст за песен
"Ето стоя на вратата и хлопам,
ака чуе някой гласа Ми и отвори вратата,
ще вляза при него и ще вечерям с него ...
  674 
Кошмарът
Дълго ще помня пътуването до Румъния, защото тогава се случи нещо, което ме накара да се впусна в дълги, съвсем не оптимистични разсъждения за състоянието на собствената ми душа. Дни наред след като се върнах оттам, не можех да заспя, а когато това все пак се случеше, сънувах винаги един и ...
  768 
Преди да дойде краят
Остра болка прониза гърдите на баба Пенка. Този път беше по-силна и като че ли дойде по-бързо от предишните. Старата жена започна да диша бавно и тежко. Сега вече нямаше сила дори да се уплаши, както е редно, при все, че ясно почувства онази отпадналост, присъща само на човека, ...
  924 
Не е нужно
За да си отхвърлен,
не е нужно да си грозно пате.
Може да си мислиш,
че си Нещо. ...
  595 
Милост
Умът е толкоз малък,
за да я обхване.
И къс е погледът,
за да достигне края. ...
  604 
Милостиня
Недей да храниш гладния,
защото хора ще те видят.
Недей да храниш гладния
заради това, че ще си издигнат. ...
  605 
ЩОМ ЗАВЕСАТА СЕ ВДИГНА
Болката в главата й се усилваше бавно и вече ставаше нетърпима. Подути от тридневния плач, очите й се зачервиха и почти не изпълняваха предназначението си, а и нямаше изглед двете малки успоредни поточета от сълзи да спрат.
Мислите в главата й бушуваха с такава сила, че за да ...
  834 
Повод да празнувам
Продължих да бутам
с рамо във стената.
С последни сили
жаден, гладен и отчаян ...
  579 
В свистенето на есенния вятър
В свистенето
на есенния вятър
дочух безброй
крещящи гласове. ...
  678 
Размисъл върху една приказка
Величествено и семпло, вдъхващо респект, но и често презирано, познаваемо и необяснимо, времето е провокирало не един мислител да се впусне в безкрайни и противоречиви размисли в желанието си да го натъпче в рамките на собствените си човешки възприятия. Дългата стрелка о ...
  3595 
Вечната любов
Прекрасна музика
разлива в чисти тонове
реки от думи.
Затварям пак очите, ...
  965 
В свистенето на есенния вятър
Има нещо уникално в есенния вятър. Загадъчно тъжен и мъдър, сякаш се опитва да каже толкова много неща на всеки, който има смелостта да го чуе. Заслушах се. Говореше ми, но все още езикът му бе непознат за мен.
* * *
Идеята да напиша нещо за любовта се въртеше в главата ...
  959 
Как се става свободен
- Вижте, Смотаняка идва - едър, пъпчив хлапак с мускули, издаващи лидерска позиция, посочи с пръст дребно куцо момченце. - Дрипльо, я ела насам, че имам нужда от малко изразходване на енергията.
Цяла тълпа петнадесет-шестнадесетгодишни момчета и момичета насочиха вниманието си ...
  943 
Една надежда
В живота си всеки има поне пет ситуации, за които може да се сети без много да му мисли, които го карат да си спомни, че е просто човек. Дали ще е слабост някаква, или малък компромис с големи следствия за съвестта, или може би неочаквано, но реално случило се предателство - ефектът вин ...
  957 
Не само за тревичките
Времето настъпи -
поникнаха безброй тревички.
Родиха се, за да умрат.
Едни умряха за живот. ...
  565 
Начален урок по лице по лицемерие
Млада, руса, с очила с тънки рамки, подчертаващи наличието на разработен ум в красивата й глава, Миглена Станчева се намираше в най-прекрасния период от живота си. Преди три седмици навърши двадесет и пет, а вече й се носеше славата на един от десетте топ журналисти ...
  964 
Крайъгълният Камък
А бурите връхлитат пак
една след друга.
Понякога са силни -
трещи и пука. ...
  529 
Лудницата
Свилен Петров видя отдалеч пристигащия трамвай, вдигна сака си и се приготви да се качи бързо. Имаше огромна вероятност насъбралата се тълпа да го изблъска, а той трябваше на всяка цена да хване бързия влак за Русе, тръгващ точно след час и петнадесет минути. Младият мъж изкарваше прехрана ...
  1087 
Ужасно много шум,
пожълтeли пространства
и лепкава графика.
Любовноненужен морал,
любовноненужни познанства. ...
  819 
Жаждата
Излишно е да казваш
на напуканата
от безводие земя
колко жизненонеобходима ...
  663 
Някой пред вратата
Чух, че има
някой пред вратата.
Лекичко почука -
сърцето ми се счупи. ...
  851 
Веднъж, ей така през маранята,
видях Оазис...
Слънцето отдавна припичаше, сякаш единствената му мечта бе да изпепели всичко наоколо. Дрезгави крясъци на гарван придаваха зловещ отенък на едва ли не пустинния пейзаж. Накъдето и да погледнеш, се виждаха само ниски храстчета, безразборно разпръснати из ...
  885 
Дървото
Веднъж, ей така
през маранята
видях Оазис.
Мираж е, помислих си ... ...
  746 
Писмо до истински приятел
Самотникът
е капка
в океана от самотници.
Затворникът ...
  2766 
За Бурите
Явор Костов
Когато телефонът иззвъня, усетих, че ме очаква "онова", което ще ме изтръгне от потискащото ме бездействие. През последните седмици нещо с работата не вървеше, а това се оказа единственото и достатъчно условие да попадна отново в добре познатата ми яма на апатията. Заради точно ...
  875 
Коридорите вече бяха празни. Светеха, окъпани в евтиния препарат, чиято миризма оставаше завинаги в спомените на всеки, който някога е бил ученик. Само приглушени звуци, идващи от вътрешността на класните стаи, нарушаваха
очарователния, но винаги привиден училищен покой, на който точно сега нямах въ ...
  1743 
За живота
Замислени в безмислието
на нещата,
по улиците се разхождат
осемнадесетгодишни старци. ...
  812 
Звънецът прониза дълбоката тишина, настанила се удобно в малката къща. Всичко в няколкото скромно обзаведени стаи изглеждаше пусто и вдъхваше усещането за самота. С празен поглед, облечен с халат, господин Коен или Шами, както всички го наричаха, се затътри към входната врата. Отвори я и насочи пуст ...
  951 
Предложения
: ??:??