Може да те срещна в друг живот.
Ти ще бъдеш с бели панталони,
яке от деним с милански бод,
а парфюмът – дъх на полуспомен.
Две съседни маси в кафене, ...
Сега е още рано: шест и двайсет.
Последна глътка мрак, преди да съмне.*
Градът е непривично безопасен
в очакване на делника си стръмен.
По къщите си още спящи хора ...
Кажи добрата дума. Не спестявай
похвалите към хората до тебе.
Дали денят е стръмен или равен
зависи от това дали си щедър.
Кажи добрата дума. Тя е проста. ...
Как си, Радост? Вече мина време.
Много ли е, малко ли – не зная.
Колкото със теб да се погледнем.
Колкото със теб да се забравим.
Свиква се със всичко, общо взето. ...
Брат ми е блуза с дълъг ръкав.
Много любима. Той ми я купи.
Брат ми е блуза. С него съм пак.
И ми е топло, и ми е хубаво.
Чувствам го колко е нежен и мек. ...
Спомени мои, вие мълчахте и чакахте
някой такъв като нея да дойде на прага ви.
Спомени мои – чешми, братовчеди и храсти,
стъпки и стонове – ето я, вече е ваша!
Хайде, пуснете я в себе си и я обичайте. ...
Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки, ...
Мечтата си сложи лилаво червило,
обу си обувките жълти мечтата
и нервно излъга: – Ще ида за вино,
наглеждай детето. – И хлопна вратата.
Настигнах я долу, току до завоя, ...
Какво ли ще успея да направя
през времето, което ми остава?
Ще търся нещо, нещо ще забравя,
ще помня, че животът продължава...
Ще стисна топъл облак над жена си ...
Кошница с цветя върху рояла –
мъничък фонтан от многозначност.
Ето, пианиста днес го няма.
Значи имам повод да очаквам.
Може да е музика без звуци, ...
Докато смятаме ползи и загуби
и ежедневно ни стряскат тътени,
докато в слънцето виждаме залези –
един охлюв пресича пътя ни.
Докато диво чегъртаме в себе си, ...
Не е дъжд като дъжд – виждам как небесата
са решили съвсем да удавят земята
и вали, и вали от небесното езеро,
а светът е огромна, преливаща тенджера
със дървета удавници и асми водорасли; ...
Не ме питай дали съм щастлив, моя радост,
по-добре да живеем "разумно и просто".
Знаеш, щастието е твърде сложна работа,
то е цял близкоизточен, тъмен въпрос.
Мога само да кажа във този момент, ...
Жена му вече беше там. Жена му – чучулигата.
А той във своя океан остана песъчинка,
не щеше суша, нито бряг, отказа да е семе,
дереше остро, на инат, по дъното на времето.
Жена му вече беше там и топлеше гнездото. ...
Ти чувстваш, че съм жив, нали? Усещаш ме.
Не плът, а концентриран вълчи глад.
Не мускул, а безсрамен ключ към тебе.
Най-истинският смисъл да съм млад.
Виж, бих могъл и иначе – лежерно. ...
Не търся ред в разбъркания свят,
но искам да напипам тази жилка,
която безпогрешно води там,
към чувството, че още има смисъл.
Тогава ще успея да съзра ...
Да бъда чист, или да бъда себе си –
едното не е точно като другото.
Това, което съм, ми е наследство
от някаква разблудна пеперуда.
Да бъда чист, или да бъда себе си? ...
Ще кажа, че отивам надалече.
А ти ще ми повярваш, ще въздъхнеш.
Ще тръгна. После всяка божа вечер
душата ти ще иска да ме върне.
Престъпник съм, защото те оставям. ...
Имам нужда точно от гласа ти.
Господи, как искам да обичам!
Моето спасение е в пътя,
който ме отвежда към очите ти.
Някой ме разстреля днес от упор, ...
Каква е тази сила стрелометна,
побрана в силуета ти, жена!
В изваяния кош на раменете,
във люлката на плаваща снага.
Погребваш ме с очите си дъждовни, ...
Във тази нощ съм вечен като мида.
Луната, наедряла от човечност,
специално се показва да я видя.
С доверие ми смигват световете.
Понякога съм вечен. За минутка. ...
Този път ще мина по левия тротоар.
И той е същият, но се намира отляво.
Пак носи хората като древен товар,
едни са му мили, други не го заслужават.
Не знам защо тръгнах по левия тротоар. ...
Зад погледа ти влюбен и сияен
не се ли крие втори чифт очи?
Очите, за които аз не зная,
защото искаш да ми ги спестиш.
Невидими очи, с които плачеш – ...
