tanq_mezeva
1139 результатов
Наше, мъничко, внуче!
Наше, сладко, дете,
ето, вече порастна,
на годинки си две,
все бърбориш си нещо, ...
  437  18 
/само от глаголи/
Обича. Разпалва. Гори.
Живее. Диша. Предрича.
Пише. Римува. Твори.
Мечтае. Мисли. Изрича. ...
  447  16 
Болката е тайно вътре в мен.
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден,
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети, ...
  313 
  886  11 
  998 
Роди се, рожбице, нам свята,
на двама млади, ангел на земята.
За мама - чиста капчица сълзица.
За татко - бистра ручейна водица.
Желано чедо, дъще ненагледна, ...
  1227  15 
Сякаш огледалото е живо,
/за всичко, смятам, е виновно То/.
Усмихвам ли се закачливо,
чаровно праща ми целувки сто.
Намръщена ли го поглеждам, ...
  331  12 
  798 
Не се оплаквай в себе си дори..
Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белегът стърчащ, отблъскващ,
за кръста що ме разпна, за нощта ...
  431  20 
Муз и Муза, тъй красиви,
с пламъци в очи, скокливи,
сплетоха ръце в деня
и... любов се разгоря.
Музика душите грабна, ...
  328  13 
  1199 
  1533 
Още тичам нагоре по стълбите,
и със радост живея във времето,
настървено си вдишвам минутите,
без да охкам, опънала стремето.
Още вярвам във вятърни мелници, ...
  450  31 
  1218  11 
  2050 
Любов ли е! Граници няма.
Прескача дори и смъртта.
Намира си пътища. Зримо.
И среща душите - слънца.
Доказва, че вечна е. Бяла. ...
  285  10 
  901  11 
  1014  14 
Попитах се днес, какво си за мен.
Замислих се. Беше ми трудно.
Приятел, любов... или блян отреден
откраднат за мигове будни.
Дали си ми брат, учител, мъдрец, ...
  404  19 
Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...
  778  18 
/посветено на хората с увреждания/
Пак вали. Късна есен настана.
Сняг посипа треви, дървеса,
като в приказка, с бяла премяна
земята засла с пелена. ...
  314  18 
Повярвай! Тя, жаравата, мълчи
за тези що страхуват се от огън,
от дяволите в женските очи,
забравили димът, че е съдбовен.
Повярвай! Отредена ти е. Орис. ...
  389  22 
/на Тихчо/
Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето. ...
  1252  10  20 
Обичам, да обичам бездиханно,
отдадена до край на любовта,
душата да раздавам непрестанно,
отворила вратата на страстта.
Обичам да се вглеждам в светлината, ...
  431  21 
По нестинарски въглените газя,
/нали съм огнена жена./
Жаравата?! За мен не е омраза,
а път... Обречена съдба.
Понякога гори ми под нозете. ...
  314  12 
  1077  15 
Родих се, тук, на таз земя,
за мен, най-свидната страна,
от книжките ми що наднича,
България се тя нарича.
От приказките чудни знам, ...
  612  21 
Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.
Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна, ...
  1441  21 
В селския ни шарен двор,
възкачен върху стобор,
Петльо - перести юнак,
важно мята гребен в такт.
Пази той от зли беди - ...
  409 
/На Тихчо/
Може би... някой ден,
ще се върнеш при мен,
и отново ще бъдем ний двама.
Като мое дете ...
  371 
По пътечка към реката,
с въдичка една в ръката,
тръгна Зайко сам и горд,
че рибар ще е, "спринтьор".
Сто кила ще улови – ...
  532  17 
Катерички, две скокливи,
със очички закачливи,
ядки във гората сбират,
и в хралупи ги складират.
Есен е, но обозримо ...
  434  12 
Във всяка, уж добра, жена,
дух силен на жената воин живее,
дълбоко скрит във нежната душа,
сигнали дава, плаче и се смее.
Понякога надига боен вик, ...
  402  10 
"Саудаде" е дума.. в сълзите събрала
носталгия, мъка, копнеж, самота...
изпята с мелодия тъжна, но бяла.
Любов е една с португалска душа.
И с чудото, Фадо, китарите плачат. ...
  255 
Може би някъде, някога
в тази страна съм била.
Утрини златни надбягвала
с бели вълни по брега.
Звездните нощи обичала, ...
  297  13 
Животът това е.... търкулната топка,
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с звездите, ...
  340 
Ти бе до мен и в тази чудна вечер,
стоеше в ляво, точно до сърцето,
макар незримо, те приемах вечен,
тъй топло ми докосваше лицето.
Сълзите ми по скулите обгърна ...
  231 
Избрани или не... живеем,
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редиме рими, ...
  367  10 
Недей мълча! Във думи се изливай.
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.
Света си направи по-малко чужд.
Пусни отново слънцето да светне, ...
  415  11 
Понякога тя идва странно
от рукналия нейде дъжд,
запалена с искра, внезапно,
в очите на случаен мъж.
Припламва огън, лумва клада, ...
  256 
Предложения
: ??:??