Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Жените, които обичах 🇧🇬

... преди трийсет години, когато бях млад и красив,
и Жените все още ме заглеждаха привечер в парка,
катедрали рисувах им! – в стихове с рими в курсив,
в тях дори опаковах им с кеф Триумфалната арка! –
те ме гледаха, сякаш бях добрият Магьосник от Оз, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-22T21:29:05+02:00 970 3 4

Великите Поети на света 🇧🇬

... великите Поети на света
навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-22T13:10:02+02:00 1.1K 1

Моноспектакъл 🇧🇬

... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-22T07:01:29+02:00 386 3 3

Дойдох да ви обичам 🇧🇬

... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-21T16:59:23+02:00 388 5 4

Олимпийски игри за Поети 🇧🇬

Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-21T09:40:57+02:00 342 3 4

Къртач на ледовете 🇧🇬

... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-21T07:56:45+02:00 430 1

В Поезията стават чудеса 🇧🇬

... в Поезията стават чудеса, това го знам от Лао Дзъ и Руми,
опитвам се да вихря небеса дори и в най-тъжовните си думи,
да ви изпращам благата си вест дори и през горчивата сълзица,
и точно най когато съм злочест, да ви разсмея с тъпото на вица,
с внезапна рима да ви освежа, дори да липсва, чувство ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-20T17:28:20+02:00 347 2 1

В неделя си припомням, че съм жив 🇧🇬

... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-20T12:45:19+02:00 364 1 1

Изтърсакът на света 🇧🇬

... защо крещят пияниците вън, защо трошат бутилки на асфалта,
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-20T05:52:09+02:00 549 4 5

Вечерна песен 🇧🇬

Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-19T17:47:58+02:00 420 2 2

Момчето с черната брада 🇧🇬

... момче, момчее-е! – и моята брада бе лъскава и черна като мрамор,
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-19T12:17:14+02:00 394 2 2

Смешният Чуйек 🇧🇬

В един раздрънкан автобус,
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2022-11-19T09:15:28+02:00 613 1

Утринна меса за Бога 🇧🇬

... Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-18T20:11:05+02:00 744 2 3

Стихотворение, надраскано с гвоздей 🇧🇬

Защо не продавам фъстъци на някоя спирка.
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-18T17:47:11+02:00 379 3 2

Монолог на Майстора 🇧🇬

Днес някак много странно ме мързи,
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-18T11:57:27+02:00 566 2 3

Необходимият луд 🇧🇬

Сякаш някой отряза с нож
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал.
Ти излизаш през час по час. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2022-11-17T16:19:34+02:00 374 2 1

Мълчанието на рибата 🇧🇬

Ти сънуваш стремглави, дълбоки и мътни води
как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат
и се врязват
в разораната полоса, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-17T13:21:35+02:00 413 2 6

Кино 🇧🇬

Вече не ми казваш мило мое момче, мило мое момче,
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2022-11-17T06:58:15+02:00 440 1 2

Автопортрет със скафандър 🇧🇬

Да бях поне бъчонка с динамит, че да се пръсна –
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-16T11:55:33+02:00 353 1 1

Дупка в Стената 🇧🇬

Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2022-11-16T05:48:08+02:00 415 3 2

Човекът с най-горчивите очи 🇧🇬

... когато Той на пейката ми седна – и си запали смачкания фас,
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-15T21:19:37+02:00 472 6 11

Роденият в пустини 🇧🇬

РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-15T15:28:18+02:00 1.3K 3 12

Поет 🇧🇬

Не доживях до тоя мил момент –
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-15T10:45:48+02:00 833 2 14

Спомен за 5 март 1956 година 🇧🇬

... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-14T17:25:10+02:00 365 2 3

Молитва 🇧🇬

И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-14T11:48:32+02:00 425 2 2

Пандизчийски рок 🇧🇬

За това, че живея, аз нямам ни капка вина.
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-14T08:56:34+02:00 367 3 1

Есента към мен върви на пръсти 🇧🇬

... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-13T16:29:44+02:00 349 2 4

Братя 🇧🇬

... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-13T13:07:55+02:00 329 1 2

Път през огледалото 🇧🇬

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-13T08:05:04+02:00 338 4 4

To be, or not to be? 🇧🇬

... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-12T14:52:02+02:00 400 3 2

Шушумига 🇧🇬

Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-12T12:19:42+02:00 685 8 8

В дълбоките килери на Всемира 🇧🇬

... за теб това е адски друго време, и ти си Никой в неговия бяг,
едва ли този свят ще те приеме – за него ти не чиниш гол петак,
останал в тъй далечната епоха, в която всички бяхме по-добри,
ти просто си кварталният пройдоха, събрал за бира сетните пари,
във миналото свое ли се вгледаш, не става да ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-12T10:15:05+02:00 955 7 7

Цирк 🇧🇬

Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня
парцаливия чул. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-11T19:26:45+02:00 758 2 2

Бръснарница "България" 🇧🇬

Как ме гали бръснарят и отнася ме дрямка от стола му,
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-11T14:14:30+02:00 376 2 5

Соленият връх на Бога 🇧🇬

Като котка, която впива нокти във дънера гол,
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха, върху буците сол,
със които сладих нечовешкия вкус на живота.
И огледах се аз – прашен конник след дълга езда. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-11T10:51:06+02:00 462 5 8

Все по-жив 🇧🇬

Все по-добър, все по-смирен – макар за мене да е рядкост,
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-10T17:12:23+02:00 379 3 3

Политическата кочина на България 🇧🇬

Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и честно сърце зурли, охранени като шопари върху ...

Валери_Станков

Эссе

2022-11-10T12:24:17+02:00 1.5K 2 6

Последният парцел 🇧🇬

Лула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Отесах със теслата туфа троскот. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-10T04:43:52+02:00 470 1 7

Съдба 🇧🇬

Съдбата беше с мен добра.
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-09T17:15:54+02:00 383 1 2

Балканска нощ 🇧🇬

... както скитах през Балкана,
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-09T09:02:37+02:00 360 3 2