Валери_Станков
1 результат
ПОДГОТВЯМ СЕ ЗА ДРУГИ ЕРИ
... дали защото напоследък тотално вече оглупях? –
оная вечер и съседът ме би! – на табла и на шах,
а вчера, като влязох в МОЛ-а, ме гледаха като кретен,
щом купих литър кока-кола, наместо две-три бири кен, ...
  54 
ОТКЪС ОТ МОЛИТВА
... но защото ми трябваха толкова много лета
да се върна при себе си, тоест – при своите мъртви
и отдавна от мене отишли си скъпи неща –
Вяра, Обич, Надежда – и торбичката им да закърпя, ...
  66 
СВЕТОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Навярно утре няма да съм тук,
ще отлетя във някой свят отвъден,
и всичките поети във Фейсбук
ще ревнат уау, не може и да бъде! – ...
  102 
СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви. ...
  52 
ЧОВЕК Е ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Тъй както Ангелът е бял,
и адски черен – Сатаната,
светът, в различията цял,
между добро и зло ни мята, ...
  73 
ДРУМНИКЪТ ИЗ ТИХИТЕ ВСЕЛЕНИ
... сурото небе се грочи, облаците мъкнат плочи,
върху туфи змийска хурка вятърът шупурка.
Щом зарохоли дъждецът, млъкна в сумрака щурецът,
бухалът: – Ухуу-у! – избуха в тишината глуха. ...
  55 
ЕДНО ЧЕРПАЧЕ СВОБОДА
... аз вече наближавам към стоте, разминах се с наградите си "Грами",
живота, който дишам, е менте! – и въздухът нагарча от измами,
не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима, ...
  65 
СЛАДКО ОТ СМОКИНИ
В малко, скърцащо хотелче
с две смоковници отпред,
срещна ни шетливо лелче
и ни пожела: – Късмет! ...
  72 
НАРОД НА ПЪТ
... със двата крака в есента, на път към зимата – живея,
и – праведниче во Христа, все тъй вървя след Мойсея,
в молитвите си преди сън мълвя скрижалите му светли –
в най-черните пустини вдън! – въртя безкрайни километри, ...
  76 
ВЪЛЧА ПЕСЕН
Когато Бог раздавал е акъл
със кофата – на фауна и флора,
навярно е помислил, че съм вълк? –
сред седем милиарда живи хора. ...
  90 
БОГ СЛИЗА ВИНАГИ НА ХЪЛМА
Като напушено с трева
се смее слънцето на хълма –
изнервената ми глава
със благи радости изпълва. ...
  74 
ДВОРЧЕТО НА БАБА
... най-хубавото дворче на света бе нявга пред къщурлека на баба,
където тя садеше мушката̀ – и милваше ги със десница слаба,
където дядо – с пръстена лула, си пиеше тютюна под асмите,
и всяка вечер бе добре дошла! – във тая топла бабина обител, ...
  75 
ХОТЕЛ ЗА ДВАМА
Когато те видях първица
във онзи столичен хотел,
ти беше плаха като птица,
и аз бях някак си несмел. ...
  88 
МИНУВАЧИ
... по Главната на Варна ми се плаче, и питам се, пред ужаса смирен,
какви са тия странни минувачи? – и как един не каза: – Добър ден! –
да се усмихна – и да го погледна, дори да го прегърна като брат,
една минута – първа и последна! – живеем – тъй сами, на този свят, ...
  83 
НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ
... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,
между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –
записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,
от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек, ...
  69 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
... нали я карам само на консерви
и цял ден пия – варненски сархош,
понякога съседът ми се нерви,
когато се разпея посред нощ, ...
  97 
ЗАВРЪЩАНЕ
... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,
обраха сетне древната асма – и брусиха с железни пръти ореха, ...
  58 
СЕЛФИ НА ФИНАЛНАТА ЧЕРТА
... в сезона съм на мъдрите болежки – и кретам към финалната черта,
не искам да повтарям всички грешки, които сторих нявга в младостта,
отново да се хвърлям в низ любови, в безсмислени мъжкарски крамоли,
и – същи роб в тъмница без окови, да скачам сутрин с третите петли, ...
  61 
БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА
… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,
да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,
да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –
и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в С ...
  77 
VERBA VOLANT, SCRIPTA MANENT
Един ден – щом ме скрият от света –
под тия тежки – двеста! – сантиметри,
сложете ми един пакет листа? –
и – по възможност, нека са А-4. ...
  119 
БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ РОБ
Навярно няма никога да свикна пред властници да гъна кръшно стан.
И да се кланям цял живот на Тиква! – в ошмуления български бостан.
Да Му се радвам всеки път – във джипа, когато тръгне да ме навести.
И рой мисирки питат го – и пипат! – там, дето няма нищичко почти. ...
  94 
ИЗКЪПАНИЯТ В ПЕРЛОВСКА РЕКА
... тържествен като черен мерцедес,
дойдох ти, мила, в София с експреса.
Но ти дори не ме посрещна днес? –
не знам какво във мен не ти хареса. ...
  74 
ИЗРЕЧЕНО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... живея си в най-истинското време, когато всичко ми принадлежи,
загърбил слава, власт, не ми и дреме! – не ядох хляб, омесен със лъжи,
не бях слуга на Чичкото Паричко, до днес един оцапан лев не взех! –
несуетлив, наясно бях със всичко – със своя си, и с чуждия успех, ...
  121 
ДА БЪДЕ СВЕТЛА СЪБОТА ОТ БОГА
... щом грейне капандурата ми в бяло, то значи утро вече е дошло,
денят е просто повод за начало – за халба бира, чаша-две мерло,
в таванчето ми с чироз – бяла низа, да се качи по обед скъп авер,
да препера разпраната си риза – и да ошетам в своя вехт килер, ...
  71 
30 БЪЛГАРСКИ БУКВИ
... защото предпочитам тишината
пред тоновете изговорен шум,
за мене всяка буквица е свята! –
и е безкраен Българският друм, ...
  124 
ЕДНО ЗАБРАВЕНО ЧОВЕЧЕ
... започнах да забравям все по-често адреси, телефони, имена,
да прибера оскъдното си ресто – горката ми стотинчица една,
кога ще свърши филмът, който гледам по тъпия отвред канал едно,
и, Боже? – как се казваше съседът, който звъни за сол или брашно, ...
  85 
СПОМЕН ЗА ДРУГИЯ ЖИВОТ
... как искам кротко вечер да си пуша тютюнeца край пътните врата,
да седна сам под кривата си круша, преминал всички пътища в света,
наясно с всички бури – и с покоя, в които тъй красиво преживях –
и този свят за малко беше моят, след който аз ще бъда шепа прах, ...
  93 
ПЕСЕН ЗА НЕДОСЪНУВАНИЯ ЖИВОТ
Но каквото изтече през моите пръсти, изтече.
Вече почнах пари да събирам за другия свят.
Да си купя костюм. И на мама да купя елече.
И да взема за тати две ризи от долния кат. ...
  69 
МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
... навярно самотяга бил е много
човечецът от варненския кей –
със гвоздейче надраскал ми е "Сбогом!",
а после е добавил и "Здравей!", ...
  87 
ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
Метафората може да убива.
Но може и от смърт да те спаси.
Понявга тя е жулеща коприва.
Понявга сноп девойчини коси. ...
  127 
СЕДМА ПЕСЕН ПО СКАЛАТА „РИХТЕР”
Отпишете ме вече. Загърбил съм този живот.
Ако той беше рай, как тогава живее се в Рая?
Светло бъдеще как на децата си да обещая?
Малко повече захар ли сутрин да слагам във чая? ...
  154 
ПЕСНИЧКА ЗА МОЯТА СЕСТРА
на Елена Бангиева
... грижовна като моята сестра едва ли на земята нейде има,
тя ризите ми в три води изпра, изтупа със тупалката килима,
стайчето ми проветри – и смота изядените от молци завеси, ...
  131 
МЪЖКА ИЗПОВЕД
Ще те изгубя някой ден,
наистина ще те изгубя –
авлига над полята с лен,
светулка в паднала коруба, ...
  121 
БРЪМБАРЪТ НА БОГА
... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът,
подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд,
мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои,
месецът кандилце пали в черните си одаи, ...
  97 
ВЛАКЪТ ЗА НИКЪДЕ
... от гара "А" – до гара "Б" във влака
два века съм от живите по-жив! –
пред смешните брътвежи на глупака
до днес не съм изпадал в нервен срив. ...
  211  12 
БАДЕМОВАТА ТОРТИЧКА НА МАМА
... додето сутрин – още по пижама, из кухничката шета у дома,
и се разсънва край котлона мама – и нещо си говори сам-сама,
навярно има много важни теми, споделя си ги с нейния си поп,
аз знам, че бяла тортичка с бадеми ми прави с чаша ягодов сироп, ...
  98 
ПОЧИВНИЯТ ДЕН НА СВЕТУЛКИТЕ
... когато тишината трепетулка в дълбокото на моите гори,
почивен ден за моята светулка аз обявявам утре – до зори,
не ме търсете, моля ви, за нищо, не ставам за покой и тишина,
бях пепел във прегазени огнища, и споменче за слънчеви петна, ...
  177 
ЗАБРАВЍ МЕ В НЕДЕЛЯ, ЛЮБИМА!
... почини си от мен, забрави ме в неделя, любима? –
изпери битието в три легена със прах за пране,
аз ще вярвам, че нейде далече от мене те има,
слязла сякаш за миг от платната на Едуар Мане, ...
  208 
СТОРЍ ДОБРО?
... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник, ...
  113 
СОФИЙСКА РАПСОДИЯ "ВЛАДА"
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...
  71 
Предложения
: ??:??