vega666
1 644 результатов
Вървял веднъж Господ на разходка, като Наполеон, с преплетени ръце на гърба, из новата си гора. Бил използвал мостри от изсечената от един цар Рилска гора.
Харесал той гората, ожалил я и наредил на ангелите да му донесат стволови клетки от нея. Така Рилската гора била възстановена на небесата.
И как ...
  902  13 
Междинност си
междинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел ...
  1343  14 
Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани. ...
  773  18 
Беше сън.
Беше вчера.
Нашето вчера.
Спусна се лъч.
Ти и аз, ...
  767  20 
Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...
Сега си истински. Завинаги. До края. ...
  1087  23 
"Дойдоха като социалисти и ще си отидат като такива!" (Черен Джак 12)
Сега не били вече комунисти.
Така се случило - виновно било времето!
И днес са антипросяците, молещи амнистия,
на давност позовавали се в съвремието. ...
  1873  27 
Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен. ...
  1388 
(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)
За себе си ли днеска ще гласуваш
или за някой простосмъртен шут?
Сега ти иде просто да изпсуваш -
на луд те прави някой хитър луд. ...
  823  18 
(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)
"Другарите" създадоха си мутри
чрез черни куфарчета пълни със пари.
Раздаваха ги само между свои -
"червените" със "белите" яки. ...
  1442 
"Вулканите захапаха оголените задници на слънцето.
Те бяха девет" (Вячеслав Остър)
Една сълза заседнала ме връща
назад към първоспомена за Сириус.
Звезда на първородната ми Същност ...
  1561  19 
(този текст се публикува с любезното разрешение на Черен Джак 12)
Миниран си със себе си навярно
в живота монотонен, без следи.
Две точки свързваш само по случайност
чрез почерка си непростимо крив. ...
  835  20 
Съмнително е да си безпогрешен.
Със грехове от Грях ще се очистиш.
Защото даже грешник устремен си,
чрез малки грехове към свята Истина.
Безгрешните престават да се движат. ...
  815  16 
(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)
Цяла нощ духа силно
вятърът-гей
и накрая разбрах,
че се казва Сергей. ...
  724  12 
Вътре в себе си аз се обричам
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси
две подкови от пясък за символи.
И наднича главата през Рамото ...
  925  21 
Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят. ...
  1068  23 
Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Лишен от слух,
Бетховен чува музиката ...
  1017  15 
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Какво ти носи полетът на птиците...? -
Носталгия по миналото,
стремеж към бъдещето,
тъга, че си в настоящето. ...
  923  31 
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Обръщам се -
няма те.
В петдеменсионален модел на Керверн
те търся. ...
  900  16 
С едно предчувствие останало,
посрещам утрото навъсено.
Пробягват от ъглите хладни
откосите горещи на греха ни...
Ще се завърнеш ли като надежда - ...
  1025  20 
Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото. ...
  1199  27 
Нямам спомен да съм бил някога жив.
Но след смъртта си навярно ще бъда.
Утрешният ден ще е само ритник
(за да паднат още няколко зъба).
Вчерашният - остана графит ...
  1285  28 
В един тунел от погледи вървя
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.
Животът е захвърлената котва
в Мариански падини. ...
  796  10 
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват. ...
  1418  26 
със съгласието на Черен Джак 12
Не ме търси. Разминахме се в Тайната.
Ти бе обикновена и невзрачна.
Приписах ти измислените качества
на лъч случайно оцелял във здрача. ...
  1004  14 
В мраморно спокойствие луната
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
за щастието траен цвят да вземат...
  901 
Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно... ...
  1082  11 
Причастие си за очите ми...
И пиша те във анапест,
в бездънното око на космоса надникнал.
Затворник в кладенеца му студен.
Треперещ просяк под звездите ...
  992  19 
На Ралица Ковачева
Гледам небето от кръстове звездни запалено
и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи. ...
  771 
Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
  646 
И всеки миг, във който
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото, ...
  748 
А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.
Към Силистар повеждаха ни пътища. ...
  1595  12 
Последният Поет не се е раждал,
защото Истината идва най-последна!
В небето на Живота липсва залез,
за който красотата е Поема...
Милиарди светила над нас догарят, ...
  880  17 
Защо ти е в моретата да вярваш...?
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът... ...
  998  11 
С цвета на месинг
в черни коридори
върви
процесията
на Нощта... ...
  951  11 
В разбиването на морето
лежи страхотна Тишина.
Ушите на света се вслушват,
но вместо те - ги чува Тя!
Във боен ред се приближават ...
  868  25 
Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта ...
  717  14 
Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.
Вече нямам стремеж да вървя. ...
  1293  21 
Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...
  716 
Великден е! И фреските бледнеят.
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.
Надявам се - това сме ти и аз.
Надявам се Витлеемската комета, ...
  1045  13 
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...
  930  10 
Предложения
: ??:??