Рассказы - Проза

Този път няма да ти се размине 7 🇧🇬

Седя на фотьойла и гледам мач. С мачовете най-добре си почивам, защото ми помагат да се отърся от мислите за работа. Обзема ме спокойствие, което дори бормашината на съседа не може да накърни. Смятам после да изляза да пия бира с приятели. Прането ѝ чистенето се отлага за утре.
И точно тогава телефо ...

Heel

Проза » Рассказы

2017-11-11T13:38:21+02:00 858 3

Смъртта 🇧🇬

“И на седмия ден, като свърши Бог делото, което беше създал, на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил...[1]”
За жалост това не важи за мен. За Смъртта никога няма по ...

Rasha

Проза » Рассказы

2017-11-11T11:32:05+02:00 1K

Това е положението 🇧🇬

Из медиите, 9 ноември 2017 г.: „Европа е част от ДНК-то на България, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след среща с премиера Бойко Борисов по повод предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС.”
Топъл ноември. Няма слънце, но хората на опашката дружелюбно разговарят и чак ...

exuded

Проза » Рассказы, Юмористическая

2017-11-10T12:09:50+02:00 877 2 3

Самота за начинаещи 🇧🇬

Ако се обърнем назад и правим по една крачка във времето за всеки ден, след 365 дни ще сме на съвсем различно място. Моите стъпки ме отвеждат в сива стая, която е студена дори през лятото. Може би самотата е нещо, за което всеки от нас има определение. За мен тя е вечно подредена единична стая. Без ...

Madeleine

Проза » Рассказы

2017-11-10T07:30:05+02:00 2K

Скорост 🇧🇬

Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Б ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2017-11-09T20:22:11+02:00 1.4K 1

Кръв и погром 🇧🇬

Битката при Варна премина катастрофално. Османската империя успя да вземе връх над християните. Смъртта на младият крал, Владислав, доведе до смут в редиците на кръстоносците. Нито опитът на трансилванския войвода, Ян Хуниади, да подсили бойния дух на рицарите, нито обещанията, които водачите на пох ...

Адриан

Проза » Рассказы, Другие

2017-11-09T13:48:10+02:00 791 1 1

Завръщане 🇧🇬

Разказ от Генка Богданова
Самолетът, нетърпелив да се гмурне в лазурната синева на небето , плавно се отлепи от пистата, набра височина и остави зад себе си огромния чужд град, който погълна десет години от живота ѝ.
Десет кошмарно дълги, тягостно и тъжни години, изпълнени с тежък труд, унижения, тр ...

evgeniagenka

Проза » Рассказы

2017-11-09T10:41:18+02:00 1.5K 1 5

Жената на рибаря 🇧🇬

Вървях по тясната калдъръмена уличка и се наслаждавах на тишината и приближаващата нощ. Слънцето все още се подаваше на хоризонта и хвърляше последните си оранжево-червени отблясъци по прозорците на къщите, подредени като войници от двете страни на улицата. Дъждовният облак току-що бе отминал, но ле ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2017-11-08T21:30:48+02:00 2.4K 5 7

Вечерта на младата дама 🇧🇬

„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пуст ...

ГаляБорисова

Проза » Рассказы

2017-11-07T23:55:35+02:00 1.4K 1 3

Вале купа 🇧🇬

Има спомени от детството, които се запечатват някъде дълбоко в подсъзнанието и изникват ей така, от нищото, при случайно дочути думи, миризми, картини или прости неща от ежедневието. Често, тези уж наглед нищо и никакви, детински преживявания оказват по-голямо въздействие отколкото си мислим. Те са ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2017-11-07T17:05:53+02:00 1.9K 1

Поредният 🇧🇬

Не желая да звуча егоцентрично, но не мислите ли, че гастрономията върти света?
Че тя е навсякъде около нас?
Е, може би, поне в развитите страни...
Работите до пот и сълзи от сутринта, а в обедната почивка отивате на обяд в близкия ресторант или на горчиво питие в близкото кафене...
Мечтаете си за о ...

ponichka.1

Проза » Рассказы

2017-11-07T12:57:13+02:00 1.2K 1 1

Този път няма да ти се размине 6 🇧🇬

Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...

Heel

Проза » Рассказы

2017-11-05T20:18:30+02:00 925 2

Чичо Страхил 🇧🇬

Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-11-05T19:57:02+02:00 1.2K 2 7

Бъдни вечер 🇧🇬

Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...

Eipril

Проза » Рассказы

2017-11-05T17:28:26+02:00 2.5K 6 24

Сестра Лора 🇧🇬

Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй ...

vmanasy

Проза » Рассказы, Юмористическая

2017-11-05T17:22:41+02:00 1K

Оттук до залеза 🇧🇬

– Оттука до залеза има две педи път!
Голямо упътване, няма що. Но все пак благодарих. Значи ме чакат два педи.
Човекът не беше хижар. Нито стражар, нито лесничей. Не беше дори Педя човек-Лакът брада.
Не. Той нямаше даже педя ръст. Но имаше лакти, протрити. И брада нямаше. Носеше униформа. И как ли б ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-11-05T00:38:34+02:00 971 6 6

Снежният човек 🇧🇬

Имаше някаква красота и в същото време някаква странна напрегнатост в това пътуване. През цялото време – от излизането от квартирата им в Прегин, за да отидат до едно от летищата в Лос Анджелис, откъдето да хванат директния полет за Москва и от там самолета за Якутия - Едуард и Луиза се чувстваха зл ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2017-11-04T15:24:23+02:00 1.5K 3 13

Късметлията 🇧🇬

Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единст ...

Igby

Проза » Рассказы

2017-11-04T11:07:41+02:00 873

СПОМЕН ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР 🇧🇬

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика,веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къщ ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2017-11-02T19:34:56+02:00 2.6K 3 5

Заекът късметлия 🇧🇬

Когато Бойко реши да записва курсовете и да става ловец, незаменима помощ му оказа бай Стоян. Много енергичен и ерудиран човек, въпреки натрупалите се върху плещите му вече шейсет и пет години, бай Стоян, усетил мерака в душата на момчето и пламъка в очите му, взе решение да му помогне. Той задейств ...

parvanski

Проза » Рассказы

2017-11-02T19:32:39+02:00 1.3K 1

Софийски потайности в малката уличка 🇧🇬

Беше приятен слънчев следобед. Лятото отстъпваше пред есента и топлите дни бяха към своя край. Листата падаха по земята, завършвайки своя път, за да дадат възможност природата да изрисува следващия зашеметяващ пейзаж. Около парка цареше обичайния хаос. Хората хвърчаха по тротоарите, за да догонят ид ...

НиколаСтаниславов

Проза » Рассказы

2017-11-02T11:58:41+02:00 1.5K 1 3

Жабока 🇧🇬

Жабока ... беше общо-взето странен тип. Имаше доста необичайно, грозно лице. Прякорът му беше много подходящ. Намерението ми не е да го подигравам, като казвам, че приличаше на жаба, но наистина си беше така. Той беше черенокож, висок около метър и шейсет. Главата му беше много голяма и сякаш се беш ...

robertratman

Проза » Рассказы

2017-11-01T23:43:23+02:00 1.2K

Момичето и морето 🇧🇬

Родителите ѝ стояха срещу нея в любопитно очакване. Беше им казала, че ще им съобщи нещо. Те се спогледаха, усмихвайки се един друг само с очи. Бяха свикнали с нейните съобщения. От малка започна да им „съобщава”. Не разбраха откъде беше научила думата, но предположиха, че я е чула от селската радио ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2017-11-01T21:44:52+02:00 1.2K 1 3

Призрак от миналото 🇧🇬

- Какво беше това? – попита Карълайн. Тя остави приборите си настрана и се ослуша.
- Кое? – обади се съпругът й от другия край на масата.
- Стори ми се, че чух автомобилни спирачки. Нали каза, че вилата е изолирана, Джак?
- Така е, скъпа. Тъкмо заради това се нарича „Гнезденцето”. Идеалното място за ...

Светлана_Видинска

Проза » Рассказы

2017-11-01T14:07:15+02:00 1.1K 6 3

Проста селянка 🇧🇬

Измъчи се Рада докато износи бебето. То се напираше да излиза без време. Мъж и като писано яйце я гледаше и обикаляше. Не бяха млади вече, друго си нямаха... Като се разриташе малкото, Рада туряше ръка отгоре му и думаше :
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет ...

wola

Проза » Рассказы

2017-10-31T21:34:48+02:00 1.9K 3 4

Вечният огън 🇧🇬

И така, ще започнем с малко предистория. Ще се запознаем с нашите главни героини, две прекрасни момичета – млади, красиви, много умни, с огромни сърца и изключително чувство за хумор. Тези две момичета се бяха сблъскали с много неприятности и предизвикателства за крехката си възраст. И двете обаче б ...

evageorgieva96

Проза » Рассказы

2017-10-31T11:59:53+02:00 1K

Този път няма да ти се размине 5 🇧🇬

Вече нещата са доста по-ясни. Поне така ми се струва. Доволен съм, че поставих въпроса за отношенията ни и че тя бе така добра да ми отговори. Иначе неизвестността щеше да ме измъчва ужасно, не че сега пак няма неизвестност. Но поне знам, че тя изпитва чувства към мен. Дели ни само връзката й с онзи ...

Heel

Проза » Рассказы

2017-10-29T00:40:07+03:00 787 2

Мигаща лампа 🇧🇬

Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше. Наум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току що измито, толкова е несръчна и непохватна….Извикаха я. Дежурния ле ...

wola

Проза » Рассказы

2017-10-29T00:27:49+03:00 1.1K 1

Предварителен изпит 🇧🇬

Да придружа сина си, големият, поисках. Той се съгласи. Предстоеше му изпит, нещо като предварителен или първи опит за кандидатстване в университета. Ще решава тест.
Беше студено, доста студено. Колата ми е стара, но климатикът работи. Момчето не се притеснява, това е добре. Дори задряма на задната ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-10-27T19:23:43+03:00 781 4 10

За шипките, енергото и диетите 🇧🇬

Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...

Lebovski

Проза » Рассказы

2017-10-27T19:20:18+03:00 1.3K 3 5

Да полетиш като Икар 🇧🇬

Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги от ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2017-10-27T11:02:39+03:00 931

Мъгла 🇧🇬

Джерина

Проза » Рассказы

2017-10-27T09:18:09+03:00 1.7K 4 9

Въпрос за един живот ... 🇧🇬

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

JaneEm

Проза » Рассказы

2017-10-27T09:05:46+03:00 1.7K 2

Среща 🇧🇬

– Къде беше?
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-10-26T02:02:31+03:00 755 4 6

Котката, която живееше в Министерския съвет 🇧🇬

Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаш ...

ГаляБорисова

Проза » Рассказы

2017-10-26T01:47:52+03:00 1.6K 6 7

Какво е времето? 🇧🇬

- Какво е времето?
- Времето е начин за измерване на отминали мигове и бъдещи планове това е моето обяснение.
- А, как става това измерване?
- Ами мога да ти кажа нещо много банално, като например времето се измерва с трепетите на сърцето ти, или нещо подобно, но всъщност не знам. На ръката ти има ч ...

evageorgieva96

Проза » Рассказы

2017-10-26T00:25:15+03:00 1.9K

Пияна мъртва душа 🇧🇬

Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...

charliemlad

Проза » Рассказы

2017-10-25T09:53:14+03:00 1.3K 5

Усмивки и сълзи 🇧🇬

В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...

thedac

Проза » Рассказы

2017-10-25T09:39:16+03:00 638 1

Грешната пътека 🇧🇬

Училището, в което учех от първи до седми клас се намираше в непосредствена близост до Княжевските гробища. Някога Княжево е било село, а по това време беше краен квартал на София. До училището се стигаше по тясна и стръмна пътека, която обикаляше оградата на гробището.
Когато учехме сутрин, дори и ...

ГаляБорисова

Проза » Рассказы

2017-10-24T15:54:18+03:00 1.4K 1 7

Страшилището 🇧🇬

- Толкова много мразя Хелоуин! - мислеше си Мануил, докато вървеше към дома си - детища, детища и пак детища! Сякаш не са достатъчно грозни, та са решили да подражават на франките, слагайки си тия будещи присмех костюми... Не ми стигат сурвакарите, коледарите, лазарките и кукерите, а сега и тия дети ...

Адриан

Проза » Рассказы, Другие

2017-10-24T15:51:10+03:00 816