Рассказы

15 результатов

Враг пред портата 🇧🇬

Сцената беше на не повече от 20 метра от нас и все пак имаше 18-годишни тийнейджъри, стърчащи с по една глава над мен, заради които щях да гледам концерта на екраните. С какво ги хранят в днешно време, бе? Аз и моят човек се бяхме набутали възможно най-близо до сцената, за да сме на перфектното стра ...
268 1 2

Лазаринка 🇧🇬

Разказ
Беше една сутрин в началото на юни. Слънчево, тихо и спокойно. До началото на работния час имах доста време, но бързах да изляза навън, „ако имам време, ще пия и едно кафе в служебното барче“ – помислих си.
Пътят ми към автобусната спирка минава през една квартална пътечка, след която пресича ...
204

С мирис на портокали 2 🇧🇬

Намерих къщата. Позвъних.
- Кирия, аз съм Петро, за градината...- представих се по домофона
Изщрака електоключалата, вратата се отвори и прекрачих прага.
Доста голям двор, като футболно игрище, уж подредено, но занемарено, кът барбекю, детски кът, люлка, пързалка, катерушка, комуфлажни рицарски досп ...
237 1 4

Блок, сак и две димящи деца 🇧🇬

-Ей, бай хуй, внимавай! – бяха последните думи които Крис чу преди главата му да се усети от близо твърдата почва.
Десетина момчета наскачаха около него за да видят дали е жив.
След като се събуди от три минутната дрямка видя над себе си накацали като мухи главите на 3 момчета.
-Дължиш ми 10 лева, Г ...
201

С мирис на портокали 1 🇧🇬

Изгониха ме. Най-безцеремонно. Кирия Зита Кисидис ми плати за седмицата и ме изгони от градината си.
Хлопнах вратата след себе си. Сега осъзнах приказката, виновен до доказване на противното...
Полъхваше ветрец и се понесе приятния мирис на разцъфнали портокали.
Поех си дълбоко въздух, нямах сили да ...
242 2

Близнакът 🇧🇬

Взирам се в тъмното. Луната хвърля сребристи отблясъци в тъмния прозорец. Осветява него. Или може би осветява мен. Косата му е сребриста. Очите му черни като нощта. Усмихва се. Белите му зъби проблясват хищно. Мирише на кръв. Сладникав, метален, стипчив аромат. Просмуква се в същността ми. Замайва г ...
194

Правилното решение 🇧🇬

Правилното решение
Тръгна неохотно към Ива – гадже от една година. Мислите в главата му бяха объркани. Дължеше ѝ тридесет хиляди. Искаше да започне собствен бизнес, но се провали. Останаха му само дълговете. На всичкото отгоре и бившата му жена го притискаше за пари. Цветелин имаше с нея син на 4 го ...
484 1 10

Отпуск 🇧🇬

Утрин е. Аз съм на терасата с голяма чаша кафе и очаквам изгрева. Полугол съм, само по боксерки и с малка хавлия на врата.
Прохладата в този час е невероятна, въздухът свеж и няма никакъв вятър.На изток небето е розово, по него личат кафеникави продълговати облаци, вероятно разнесен дим от пожарите ...
327 1 2

"Пазителят" - Част 3 🇧🇬

“Водното конче” , умело пилотирано от Айзак, се издигна стремглаво, право нагоре, през отворения таван на хангара , на тайния бункер. Щом обаче излезе отвъд стените на подземното убежище , внезапно се раздруса силно и политна леко в ляво, ударено от бурен вятър и силна въздушна струя. Пазителят реаг ...
261 2

И нищо не е случайно... 🇧🇬

Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, бол ...
259 4 5

Теа 🇧🇬

„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...
283 1 5

Оркинос 🇧🇬

– С тия куки и въжета не оркинос, ами някой кит може да хванеш, Голямо око! – засмя се старият морски вълк барба Алекси и вдигна препълнената си халба добре изстудена бира. – Ха наздраве за късмета на аджамията!
– Наздраве! – чуха се отвсякъде груби мъжки гласове и се разнесе звук от удряне на чаши. ...
261

Към себе си 🇧🇬

Заболя я. Все едно, че някой я удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ѝ спря.
- Не те обичам вече.
Не беше подозирала, че думите могат да причиняват осезаема, физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо, а тя все още стоеше безмълвна, бездиханна и смразена.
Някъде се чу крещене. ...
264 2 7

Хроника на едно безхаберие 🇧🇬

Ранната есен на 2024 година. Събота сутринта е. Някъде около 10 часа приближаваме село Смилец, Пазарджишка област. Уточнявам, защото има село със същото име в Силистренско.
Времето разкошно, лятото още е тук и настроението също е лятно. По целия път се кефихме на тая чудна Средногорска природа. Пътя ...
281 1 5

"Пазителят" - Част 2 🇧🇬

Айзак подкара товарната кола с даровете , които му бяха донесени, по коридора от скала и стомана. Той я насочи внимателно към вътрешността на бункера си, където бяха складът за провизии и хладилното отделение. По високия таван от камък и желязо , през няколко метра имаше силни лампи, някои от които ...
292 2

Нереален разказ 10 🇧🇬

През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.
Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с ...
249 2

Пръстенът с червения камък 🇧🇬

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се учудвала, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми по ...
331 8

Прокълнати угари - 3 🇧🇬

Евдокия Траянова бе несловоохотлива, унесена в мислите си жена с благ характер.
Изгубила съпруга си едва тридесетгодишна се бе научила да преценява трезво ситуациите, и да стои близо до рода си.
Наследството, което получи от покойния си съпруг, бе кроячницата, в която той до последно даваше силите с ...
414 8 14

Нереален разказ 8 🇧🇬

О, от вчера Емайл...
'' Петро след три седмици ще има избор на Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''
'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.
Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.
- Да Петро, трябва ...
255 3

Прокълнати угари- 2 🇧🇬

След секунда Илия изхвръкна от кантората, и в бързината едва не отнесе стъписаната си племенница.
Милана се повъртя, после се престраши и плахо надникна в кабинета на нотариуса.
Хванал с ръце главата си, възрастният мъж се взираше в някакви документи, разхвърляни на бюрото.
После вдигна поглед и мъл ...
338 7 11

Нереален разказ 8 🇧🇬

Почукване по вратата ме отрезви.
- Петро, спиш ли - чорлавата глава на Роузи - Днес е неделя ако не греша.
Скочих полусънено, но все пак успях да сложа ръка пред щръкналото си.
- Роузи, извинявай, имаме време, т.е. имаме време да те откарам за неделната литургия
- Ох, милият ми той, помолих се и ми ...
254 1

Спомен от онова ( незабравимо) лято 🇧🇬

Още помните онова ,, лудо " американско лято на 94 та, нали?
В главата ми, освен радостта, еуфорията, особеното чувство на национална гордост, изскача и един въпрос:
- Господи, нима минаха 30 години оттогава?
И родените през тази година вече са големи, зрели хора, поели по своя житейски път.
Но, нек ...
293 5 8

Нереален разказ 7 🇧🇬

Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.
Напръсках с бензин бравата, резето, после с машинно масло да не заяде ключа.
Решавашата неделя дойде. Какво ли има вътре, няма изгледи от взлом или някой да се крие вътре, но за всеки случай държах в ръка бейзболна бухалка. Раздвижих ключа плавно, резето прищрака ...
302 2

Старецът 🇧🇬

Мария влезе в кухнята, седна, запали цигара и преметна крак.
Заприлича на буквата Г.
После впери натежалият си поглед в жената пред нея и си разбърка кафето.
-Уморена съм, каза тя.
Взел да чете библията на 80. Сетил се.. ...
296 5 4

Нереален разказ 6 🇧🇬

А дните продължаваха да текат монотонно...
Познати ме викаха за работа следобеда, да пренасяме инертни материали, цимент из етажите на строящите се кооперации. Тежичко, но плтено.
Тъкмо се бях прибрал след такава гимнастика, тоалет, вечеря и звъни скайпа.
- Добър вечер Петро, Августа е - появи се на ...
297 3

Нереален разказ 5 🇧🇬

Гледахме се като откриватели...
- Петро, ти не се интересуваш, коя съм всъщност, отговарям ли на твоите мечти или оставяш разочарованието за по-късно - шепнеше тя
- Августа, не смея да те нарека само Августа, да те попитам същото и аз, отговарям ли на мечтите ти. В момента и двамаъа изпитваме друго ...
267 4

Нереален разказ 4 🇧🇬

Позвъних в 10 без 5 на входната врата.
- Отключено е - дочух в домофона
- Кирия Августа, Петро е - представих се в коридора.
Къде се е дянала филипинката, а няма да казвам, че е като сянка или вярно куче, защото си гледа работата и то съвестно.
- Идваам - долетя отвътре - Роузи днес и утре почива, н ...
275 2

Прокълнати угари- 1 🇧🇬

С леко издължена, почти кокалеста снага и недодялани движения израсна Милана.
И дали щото я отгледа дядо ѝ Панко, но и нравът ѝ не беше като на другите момичета.
Все бързаше, и свела плахо поглед подминаваше мълком, срещнеше ли някой в пътя си. Странеше от външни хора, и не се научи нито да борави с ...
485 12 15

Новият адрес на съдбата 🇧🇬

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя до късно през нощта да опакова всяка вещ, която после внимателно поставяше в кашони. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата. Във всяка следваща стая, ко ...
481 5 17

Нереален разказ 3 🇧🇬

Погледът ми попадна на визитната картичка в рамката на огледалото.
Брей, утре е, ще се е върнала ,... защо да не й се обая.
Лъснат, бръснат, прилежно облечен, с букет гладиоли бях в Кифисия. Надникнах в едно такси.
- Бихте ли ме закарали на този адрес - попитах, подавайки визитката
Спряхме пред врат ...
283 3

Нереален разказ 2 🇧🇬

Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...
287 4

Нереален разказ 1 🇧🇬

.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...'' из народния епос
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...
322 1 7

Сълзата 🇧🇬

Причината бяха хората. Поводът беше една невинна детска сълза, която тупна глухо на земята, но удари със страшна сила.
Сълза, родена от отчаяние.
Деветгодишната Ана стоеше боса върху напуканата пръст, заобиколена от обгорени треви и смълчани дървета.
Ана беше изгубила майка си в последната буря - не ...
373 3 3

Точка на пречупване 🇧🇬

Мечтата на племенницата ми, родена в Русия, беше да види морето. Тя беше чела и слушала много за него, но никога не го беше виждала на живо. След като дойде на гости в България, първата ми работа беше да ѝ осъществя мечтата. Заведох я във Варна и, хванати ръка за ръка, се озовахме на централния плаж ...
366 7

Едно необичайно лято 4 🇧🇬

А идеята ми за фиторио не ми даваше мира. Ще се обадя на дядо.
- Дядо, оня парцел на леофоро Месогеон, продадохме ли го, гледам все така стои празен, а е на много добро място
- Не е продаден, вижда им се скъпо, искат да го купят на два парцела,... Защо намери купувач ли
- Не дядо, влюбен съм в едно ...
258 5

Едно необичайно лято 3 🇧🇬

Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...
309 7

На къра 🇧🇬

Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...
282 3 4

Лунната градина 🇧🇬

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...
214 1

Едно необичайно лято 1 🇧🇬

Новият ден...
Обичайните закуска, кафе на верандата в къщи, съпроводено от гръцка музика. бутилка студена вода, шише замръзнало фрапа, сандвич в колата и съм готов.
Вмссто да завия наляво за Луца, завих надясно за Нео Даскалио, и там е вода и пясък, чадъри и шезлонги, и може би не така пренаселен, з ...
332 5

Преразказана история 🇧🇬

Искаше ми се днес да напиша нещо свое, позитивно. Неделя е все пак. Почиваме си. Веселим се, или по някакъв друг начин, прекарваме приятно времето си.
Но..., ах тази случайност!
Попаднах на една притча, която много ми хареса, и ме накара да се замисля.
Реших да я споделя с вас.
Надявам се да ви харе ...
333 5 12