Рассказы - Проза

Професора 🇧🇬

Обичаме квартала си през юли! Ароматните липи пред многофамилните жилища, цветните лехи пред къщите, шумните площадки за игра в междублоковите пространства и разбира се, пейките. Последните са като тайни средища на безименни братства – разговорите мигом секват, ако мине непосветен. И все пак, никой ...

БогданаКалъчева

Проза » Рассказы

2022-07-26T18:16:24+03:00 1.3K 1 3

Истории от кръглата маса 🇧🇬

Трета глава
След като обяви по високоговорителите в чакалнята на гарата, че бързият влак за Варна ще пристигне на втори коловоз, Зоя реши да ползва петнадесет минути почивка, която ѝ се полагаше. Щеше да изпуши една цигара в павилиончето на Колев отсреща и да се опита да си събере мислите, които се ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

2022-07-26T18:00:21+03:00 811 1 1

Ехото от живота, болката и всичко друго на света 🇧🇬

И той като всички, започна живота с вик.
После този вик кънтеше дълго, болезнено и разтърсващо в току що формиращото се съзнание. И той се опитваше да го надвика, година, две, три и това притесни всички.
Прегледаха го и казаха, че за повечето деца болката утихва и изчезва в най-ранните години, но пр ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

2022-07-26T17:50:05+03:00 669 1 1

Голубятника.

.
Нет в глазах лётной птицы – грусть падает. А голубятники – люди улётные, признаки каждого стрижа хвастать горазды. Голуби - их сказка. Попадаются такие голубиные охотники что, не запинаясь, истошными воображениями землю заодно с небом перепархивают, не разберёшь, кто слаженней кувырки через голову ...

Бетон

Проза » Рассказы

2022-07-26T17:48:59+03:00 1.3K

Ухание на загуба 🇧🇬

Необяснимо горещата майска вечер разстилаше ароматното си покривало над затихващите от човешка глъч улици, подредили се широки и тесни, пречупени и извити – тъмни ивици в малкия градски лабиринт. Уханието на зеленина и цветя изпълваше всяка малка цепнатина на затоплилите се зидове, обграждащи къщите ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2022-07-25T21:37:12+03:00 1.8K 11 16

По правилата 🇧🇬

Машината се носи по пътя. Лъскава, модерна, мощна, все още, красива.
Двигателят бръмчи унасящо. Всяка негова частица е на мястото си и си изпълнява задълженията. Въртят се, набират сила и скорост, никоя част не си помисля дори да изкръшка. Защото знаят – една гайка да се отвърти, за да си почине и…
...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-07-25T10:01:15+03:00 617 5 9

Среща с миналото 🇧🇬

Докато вървя по заснежения тротоар, хората наоколо ме подминават, свили се в палтата си. Всички бързат да се приберат на топло и да си починат, никой не вдига поглед нагоре. Липсват усмивки, смях, тихо бъбрене... сякаш просто искаме да избягаме от студената, сива улица, а самотата витае из въздуха.
...

Водна_лилия

Проза » Рассказы

2022-07-24T19:37:36+03:00 975 2 7

От Великденските острови. С любов (4-та част) 🇧🇬

Макс
Същата вечер, две седмици преди Коледа, 2022г.
Тръгнах си от „Филдинг и Хес“ с огромно и напълно потискащо съжаление, давайки си ясна сметка, че съм яко прецакан. Искам да кажа, че съм пътник и това е абсолютната истина. Не знам дали това е за добро… В живота ми малко неща са добри. Броят се на ...

jenyivanova

Проза » Рассказы

2022-07-24T12:56:50+03:00 628 2 7

Сенките 🇧🇬

Сълзи ми потекоха от смях, наблюдавайки как малкото черно кученце гони сянката си и джавка, ядосано, че не може да я стигне. Кучетата са умни животни и виждат невидими за нас неща. Не знам тази малка рошава топчица дали знае колко странни сенки се скитат в нашата реалност, но аз имам ярък спомен за ...

КимДжаксън

Проза » Рассказы

2022-07-23T11:49:01+03:00 1.9K 5 19

От Великденските острови. С любов (3-ра част) 🇧🇬

Моли
– Мистър Брайтън… Макс… Аз… – произнасям не много уверено…
Не се срамувах от това, че детето ми е заченато по начин, който… е, да кажем, че естествения, създаден от природата, е за предпочитане… но! Да отгледаш човек е голяма отговорност… Знам, че звучи сухо, но винаги се сещам за децата, зачен ...

jenyivanova

Проза » Рассказы

2022-07-23T10:15:09+03:00 816 4 12

...Внимание! Леденият метеорит идва 🇧🇬

...От бутилката с минерална вода във фризера. Надигнах я, а той се устреми като торпила към устата ми и ме фрасна по зъбите. И ми замрази езика.
На човечеството пак му се размина! Само дето зъбите ми... Хайде, от мен да мине, хаирлия да е!
Обаче...
Жанр на произведението – Кръговратна свръхкаратна с ...

МарияДимитрова.67

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

2022-07-22T22:40:50+03:00 841 1 4

Четиринадесетата година 2 🇧🇬

Не знам на какво точно се дължеше, но приятелството и близостта между нас се появиха още в първия ден. Имах усещане, че винаги е била до мен. В първия месец дори и не намеквах за интимност, защото усещах сковаността и напрежението ѝ дори когато я докосвах по рамото в опит да я окуража за нещо. Време ...

КимДжаксън

Проза » Рассказы

2022-07-22T20:19:24+03:00 619 3 14

Инакочистене, инакоподреждане 🇧🇬

Вечер сладка. Жената на работа беше и да закъснее щеше – момент идеален да се скатавам и само да се чудя на коя кълка да легна докат си гледам състезанието по мотори, де съм записвал... Да, ама не! Туй, драгий читателю, не съм аз (поне не страшно често), аз съм един същински джентълмен, та викам док ...

anahataroot

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-07-22T10:44:06+03:00 1.5K 10 83

От Великденските острови. С любов (2-ра част) 🇧🇬

Макс
2022, две седмици преди Коледа
Огледалото. Онази врата към други светове, за които само Алиса знае. И вратата към моят непредизвестен край. Непредизвестен засега. Защото очите на детето, което ме гледа очакващо, са портал. Портал към една забранена мечта, която ме сполетяваше в редките моменти, ...

jenyivanova

Проза » Рассказы

2022-07-22T07:44:21+03:00 894 4 12

Къде са му обувките? 🇧🇬

Кратката версия на този разказ беше включена
в проекта "Спирка за разкази" на Сдружение „Кашалот“– Варна
и беше публикуван на спирката на община - Варна, 2019 г.
Благодаря им от сърце.
Лятото беше в разгара си. Месец юли. В колата работеше климатикът. Беше прохладно и приятно. Борис обичаше този час ...

kalli

Проза » Рассказы

2022-07-22T07:43:27+03:00 1.5K

Четиринадесетата година 🇧🇬

Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар, че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реал ...

КимДжаксън

Проза » Рассказы

2022-07-21T17:01:35+03:00 1.2K 3 31

На гости при аборигените 🇧🇬

Пристига в „родината“ си бивша българка. Горда американка отскоро. С дъщеря си.
Минава набързо – да отчете, че е посетила баща си. И даже отсяда за няколкото дни в апартамента му. С класическа цел – да го огледа как е в момента. Щото – американката си е американка, ама апартаментът отчасти й се пола ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-07-21T10:45:39+03:00 618 4 10

От Великденските острови. С любов 🇧🇬

Декември, 2022 година
Вън вали и вали. Сняг, който знаех, че след ден само ще е вече сив, но сега е бял, искрящ и абсолютно зашеметяващ…Декември в Ню Йорк е събитие, което си заслужава човек да изживее. Имах няколко минути, в които никой не ме занимава с нещо, което след малко ще се взриви в лицето ...

jenyivanova

Проза » Рассказы

2022-07-21T09:56:59+03:00 659 6 14

Другоселката 3 🇧🇬

Ееех, наистина тишина и спокойствие на село, а сме се завряли из бетоновите жилища, сред ежедневната шумотевица и нервност на забързаният град...
- Готова съм...Идвай... ме стресна гласът на Другоселката...
Ох какво ли да й занеса, така с празни ръце да ида на гости,... цветенца,.. ами то в коя селс ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2022-07-21T06:49:53+03:00 1.2K 1 12

Загадъчната рисунка / за необяснимото/ 🇧🇬

Боб Дилан с китарата и зареяният му поглед на певец – нарисуван, рисунката неподписана. Тя изпадна от отдавна неотваряната книга от библиотеката ми – "Карикатурите на Бешков"... Рисунката грабна погледа ми с изпълнението. Нахвърляна със замах и лекота, линиите фини, положени без прекъсване. "Не е от ...

JordanKalaykov

Проза » Рассказы

2022-07-20T21:23:20+03:00 740 2

Решетката 🇧🇬

Замисляли ли сте се докъде се простира необяснимото, има ли граници, разпознаваме ли го, изненадва ли ни, плаши ли ни, как реагираме, когато почука неканено на вратата на нашия ден? Това са все въпроси, на които ще намерите трудно отговори, но може би моята история ще ви помогне да стигнете по-лесно ...

pastirkanaswetulki

Проза » Рассказы

2022-07-20T20:17:34+03:00 2K 5 20

Нощна среща 🇧🇬

Малката стая беше осветена само от лунната светлина. Единичният гардероб, малкото бюро, етажерките с книги на стената над едното от ъгловите легла, плакатите на любимите артисти над другото и разхвърляните навсякъде играчки бяха просто сенки, готвещи се за почивка през нощта. Макар да не беше още вр ...

КимДжаксън

Проза » Рассказы

2022-07-20T12:56:28+03:00 873 3 16

Другоселката 2 🇧🇬

Настъни ме под асмалъка,... приятна шарена сянка, повяваше ветрец.
След минути дойде, носеше табличка в две чаши, голяма кана с айрян,.. успяла е даже да смени и роклята, червена на бели точки, косата прибрана на конска опашка...
Мъжките очи, като рентген,.. о, даже и с бикини, очертаващи се при пов ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2022-07-20T12:46:29+03:00 1.3K 2 9

Виртуална победа - за малко 🇧🇬

- И така, драги слушатели и зрители, отново съм с вас. Днес ще ви покажа как нашите доблестни херои отблъскват агресорите и възстановяват пограничния стълб на изключително важното направление… А сетне ще демонстрирам запис как наша ракета поразява централния щаб на враговете – чак на 2 500 километра ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-07-20T10:36:04+03:00 483 2 1

Другоселката 1 🇧🇬

Баба и дядо все се обаждаха и все ме гълчаха, както се казва... '' Ех забрави ни, по-рано по цяло лято беше тук на село, после разреди,... а сга я дойдеш в годината веднъж, я не... Ами така е, градският живот е по-лесен, увлече се и все нямаш време... Ами как да имаш,... вземи се ожени де, та да има ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2022-07-20T00:43:06+03:00 2.7K 1 11

Бел муж 🇧🇬

Докато возилото ни подскача от дупка в дупка по третокласния път към Вещица, за първи път се замислям какъв дявол ме накара да тръгна с тоя мъж. Бях се наслушала на всевъзможни истории за проблеми, породени от културни и религиозни недоразумения. Колкото и странен да ми се струваше, все се успокоява ...

БогданаКалъчева

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-07-19T18:58:59+03:00 1K 2 21

Дунавски залези 2 Февруари 🇧🇬

Любовта към мощните коли датираше още от детските години на Филип, когато си колекционираше всякакви модели колички. Подреждаше ги грижливо по рафтовете на секцията в стаята си и не даваше на никого да ги докосне. Щом получеше поредният подарък - мини версия на някой нов модел кола, по-щастливо момч ...

КимДжаксън

Проза » Рассказы

2022-07-19T11:17:08+03:00 1.2K 1 10

Директорът, от когото започваше светът 🇧🇬

Като млад учител беше харесван от учениците извън часа. Смееше се на вицовете, не виждаше запалените пред носа му цигари, понякога даже черпеше някоя бира по късна доба.
Виж – в час… Не, че на младежите им се учеше, да не говорим за такова антихуманно нещо като математиката, обаче… Трябваше им някоя ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-07-18T10:13:35+03:00 543 3 4

Пепел от надежда 🇧🇬

Обичам да горя разни неща - картички, писма, подаръци, спомени. Огънят пречиства. Мислите. Никакви феникси не се раждат от него, но се събира достатъчно пепел, за да погребеш миналото и да продължиш. Горила съм камари от истории и заравяла ритуално съжаленията си под кулите от сива маса след огъня. ...

БогданаКалъчева

Проза » Рассказы

2022-07-18T05:11:22+03:00 1.4K 3 5

Летен ден 5...продължението 🇧🇬

Обаждах се по скйпа или по вайбър всяка седмица,.. включвахме понякога камерата, сякаш отново бяхме заедно, един до друг...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2022-07-17T07:59:27+03:00 566 2

Истории от кръглата маса 2 🇧🇬

Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

2022-07-16T14:59:15+03:00 1.4K 1 3

Премеждията на Били 1 Селото на Деси 🇧🇬

Неразумна, щура, действаща инстинктивно, забавна и едно непораснало дете, това съм аз. На татко името Биляна му се е сторило архаично, но мама е била твърде неотстъпчива и така ме е записала. Много се радвам за решението ѝ, защото обичам начина, по който всички се обръщат към мен - Били. Доста преди ...

КимДжаксън

Проза » Рассказы

2022-07-16T14:27:01+03:00 567 2 7

Кашкавалка 🇧🇬

– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...

exuded

Проза » Рассказы

2022-07-15T17:11:21+03:00 889 3 20

Паралелна вселена 🇧🇬

‚Абе ти къде се загуби? Не помня откога не сме се виждали. Май вече няколко месеца...И защо не сме се виждали, какво се случи, не помня...Питах, търсих те. Никакъв те няма.‘
‚Ох, не знам, не знам...‘ – каза неопределено Виктор. ‚Какво беше, що беше...Но винаги съм мислил за тебе. Винаги...‘
‚Помня, ...

CrazyDiamond

Проза » Рассказы

2022-07-15T16:52:33+03:00 1.6K 1 4

Странностите на Нона 🇧🇬

(Въз основа на действителен случай)
Не знам защо така – нооо!
… от невръстна възраст съм си една голяма странница. Какво ще рече това ли? Да речем, че в реалния свят има някой отчайващо сложни за разбиране от страна на обикновените хора неща. Аз обаче за същите тези неща почти веднагически намирам м ...

rygit

Проза » Рассказы

2022-07-14T20:09:04+03:00 1.8K 1 7

Ден осми:да не пристъпиш прага 🇧🇬

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ОСМИ: ДА НЕ ПРИСТЪПИШ ПРАГА
Ето какво се случи след това,когато тя реши да му се обади.
... Колебанието на Фани беше кратко.Трябваше да му се обади, въпреки че още не беше решила дали да продължи връзката. Хората губят толкова време да говорят по телефона, а тя като че ли се боеше.
Отг ...

NeliKaneva

Проза » Рассказы

2022-07-14T17:16:53+03:00 972

Игра на кукли 🇧🇬

Баща й беше военен, оказал се некадърен дори за тая работа и затова пренасочен като чиновник, майка й учителка - селски деца, изпратени в неголемия град да го социализират и научат буржоазията на истински народен живот.
Поради което нямаха много време да се занимават с нея. И тя си играеше на любима ...

генек

Проза » Рассказы

2022-07-14T11:39:51+03:00 1.3K 4 12

Въпросът 🇧🇬

Тя беше странна и много различна от тези, които я заобикаляха. Обичаше всичко красиво – цветята, музиката, картините, реката, дори листата на дърветата, а те ѝ говореха на език, който тя отлично разбираше.
Валентин се запозна с нея случайно. Един неделен ден чакаха градския автобус, той отиваше на р ...

MariaMustakerska

Проза » Рассказы

2022-07-14T10:03:35+03:00 599 1 2

Нощна смяна 🇧🇬

Алекс седна изтощен на дивана в лекарския кабинет. Погледна часовникът на телефона си. Беше малко след един часът. Зачуди се колко ли нощни смени трябваше да минат докато топката напрежение в стомаха му се замени от отегчителното чувство за рутина. Явно повече, отколкото той беше изкарал. Знаеше, че ...

Георги.86

Проза » Рассказы, Другие

2022-07-14T10:01:49+03:00 840 3

Приятелство 🇧🇬

Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше прияте ...

КимДжаксън

Проза » Рассказы

2022-07-13T17:54:25+03:00 1K 1 4