Вечер сладка. Жената на работа беше и да закъснее щеше – момент идеален да се скатавам и само да се чудя на коя кълка да легна докат си гледам състезанието по мотори, де съм записвал... Да, ама не! Туй, драгий читателю, не съм аз (поне не страшно често), аз съм един същински джентълмен, та викам докат я нея няма, аз ще да взема малко да разтребя у дома. Запретнал ръкави, духнал назад косата – щото, брате, тя много дълга станала, ама кой да ти ходи на фризьор по времена сурови, ще да ме гледа накриво фризьорката сигур (нал знаеш, драгий читателю, моята така симпатична хронична кашлица как плаши, ако знайш! Особено в годините, къде живеем сега), та... трябва, брате, косата да се науча да връзвам някак, че ми все пред лицето пада.
Ама, туй са проблеми мижави, незначителни. Най-важното е тука преди госпожа Велика да се върне, аз да съм накиприл туй малкото апартаментче тъй, че тя кат влезе, да си излезе, мислейки си, че е сбъркала вратата... толкоз да е чисто и подредено, че да свети и даж ...