Рассказы - Проза

Женски съдби - втора част 🇧🇬

Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2021-10-31T19:01:15+02:00 1.2K 11 29

Да ви закарам 🇧🇬

Небето бе сиво и неприветливо. Октомврийският дъжд пердашеше пожълтелите листа на кестените в парка, при което се чуваше странно шумолене. Вятърът беше поривист и люшкаше заплашително клоните. По алеите бързо се образуваха локви, които сякаш кипяха от тежките капки. Забързани минувачи се стопяваха в ...

Heel

Проза » Рассказы

2021-10-31T15:37:30+02:00 1K 1 1

Актьорът 🇧🇬

Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта ...

troia

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2021-10-31T15:13:33+02:00 932 4 18

Ами така де 🇧🇬

- Жена, ти като по-умна, гледам те отвреме навреме бършиш прахоляка по книгите в хола, та да те попитам нещо, ма...Ей жена, т'ва всички още от сега се вълнуват от 14 ноември, ма.
- Ами нали тогава имаш рожден ден, бе. Защо ми се правиш на забраванко? Нямаше да ти кажа ама карай, даже съм СИ купила и ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-10-31T09:47:34+02:00 927 1 8

Никога не казвай “никога” 🇧🇬

Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея. Милчо беше мъж с добро сърце, но със сурова съдба.
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девой ...

Amam1i

Проза » Рассказы

2021-10-30T15:47:23+03:00 1.6K 10 18

Любовта е по-голяма от небето 🇧🇬

— Любовта е такова нещо, брадъре – каза Кольо Лудия – Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...

Петър1

Проза » Рассказы

2021-10-30T00:34:18+03:00 1.2K 9 2

Животът е прекрасен 🇧🇬

Малкото момиченце щастливо гледаше света. През прозореца. Който не се отваряше. За всеки случай. Но пък в него се виждаше целия свят наоколо. Летящи самолети, весели птички, тичащи кучета и котки, препускащи коне с бодри ездачи в седлата, носещи се по релсите трамваи, фучащи коли, хора, хора, хора… ...

генек

Проза » Рассказы

2021-10-29T10:14:21+03:00 468 5 8

Полет без начало и без край 🇧🇬

1.
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2021-10-29T10:13:46+03:00 726 1

Rise 🇧🇬

Не мога да дишам. Задушава ме миналото и давам всичко от себе си за да изляза, но май съм си намерила удобно местенце и протестирам.
Протестирам със себе си.
Харесва ми да съм там , в спомените, тях никой не може да ми отнеме. Уютно е. Но е време да си отнема достъпа до там. Ще се вържа със синджир ...

ЗвездилинаВидева

Проза » Рассказы

2021-10-28T23:30:29+03:00 624

Затвори очи 🇧🇬

Все още усещаше топлия ѝ дъх по своята кожа, омагьосващата мекота на нейната, полъха на косите ѝ, нежните ѝ ръце, обгърнали врата му и крехкото ѝ тяло в неговите. Бяха само двама на света, вплетени в прегръдка от копнеж и забрава, надежда и обреченост. Прегръдка, която не беше сигурен дали някога от ...

Svilen75

Проза » Рассказы

2021-10-28T07:47:33+03:00 710 1

След безброй стихове 🇧🇬

Не можеше да заспи. „Сигурно вече е полунощ” – помисли си раздразнено. Обгръщаше я ледена тишина. Всъщност ледът беше тя. До нея съпругът й похъркваше невъзмутимо.
Погледна мрачно към прозореца. Небето беше ясно. Луната осветяваше малката им бедно обзаведена спалня. Приличаше на голямо студено око.
...

troia

Проза » Рассказы, Другие

2021-10-27T21:48:18+03:00 1.8K 3 45

Болни времена 🇧🇬

мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...

mariankrystev

Проза » Рассказы

2021-10-27T21:46:10+03:00 690 1 2

Подобието Негово 🇧🇬

Имам доста отдавнашен спомен за една дама, майка на бивш мой ученик, която често я уволняваха от работа поради конфликти с директорите на учреждения и фирми, в които бяха я назначавали на работа. Тя пък от своя страна при всяко уволнение завеждаше съдебни дела срещу поредния „проклет“ свой шеф. Целт ...

Samadhi

Проза » Рассказы

2021-10-26T22:22:01+03:00 689 6

“Айфонът ми го няма” — само по ЗигиТВ 🇧🇬

Най-важното на една телевизия, драгий читателю, е да светка, присвятква, мята акъл, па той дали е верен му пука само на кучето… Затуй се аз тази сутрин покачих на пиадестала на Великолепието и твърдо и тъй смело се прикотках да направя едно дългоочаквано бленувано щастие — Сутрешно предаване със Зиг ...

anahataroot

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-10-26T15:50:01+03:00 2.5K 9 135

Люба, като любов 🇧🇬

Вятърът се опитваше да усуче една къдрица от косата ѝ така, както съзнанието ѝ правеше със спомените. Люба искаше да спре да се фокусира над преживяното, но мислите помитаха като цунами това нейно желание. И пред погледа ѝ отново заставаше онова малко момченце, придържано от ръката на съпруга ѝ на п ...

pastirkanaswetulki

Проза » Рассказы

2021-10-26T15:10:30+03:00 713 4 18

Разкази за животни 🇧🇬

Вървях по прашния път, осеян с маргаритки и макове, нацъфтели от двете страни. Бях се замислил и гледах надолу. Когато вдигнах глава, пред мен стоеше една усмихната, трикрака овца.
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усм ...

Жабокът

Проза » Рассказы

2021-10-26T11:23:21+03:00 545 2 2

Снощи ходих на театър 🇧🇬

Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се р ...

Петър1

Проза » Рассказы

2021-10-25T07:30:38+03:00 443 6

Белязан да умре 🇧🇬

В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...

vega666

Проза » Рассказы, Другие

2021-10-25T00:29:22+03:00 675 9 12

Райската ябълка 🇧🇬

мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...

mariankrystev

Проза » Рассказы

2021-10-24T23:08:34+03:00 525 2

Никога и Някога 🇧🇬

Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...

fantboy94

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей, Другие

2021-10-24T16:21:27+03:00 1.3K 2 5

Спомен от детството 🇧🇬

Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...

M1234567891

Проза » Рассказы

2021-10-24T13:11:09+03:00 1.8K 6 25

Сделката - финалът 🇧🇬

От живота, не можеш да искаш повече от разбиране. Моментите на случване не са фиксирани във времето,те са свързани със степента на готовност на съзнанието да се учи.
06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлин ...

dux

Проза » Рассказы

2021-10-23T11:50:32+03:00 907 1

Не казвай никога ..''никога'' 🇧🇬

По принцип рядко откликвах на покани за неделно разпиване, пардон неделни срещи
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележк ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2021-10-23T11:45:22+03:00 1.2K 4 12

Бягство от щастието 🇧🇬

Той се върна от града уморен. Осем часа работа във фирмата, после още четири в сервиза. Налагаше се – с една заплата трудно се оцеляваше в наше време. Всъщност, и с една и половина не беше лесно. Но добре, че беше много зает, а след прибирането в квартирата веднага лягаше да спи. Или по-точно – да п ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2021-10-23T08:30:14+03:00 952 2 15

Студ през 1812 🇧🇬

За някой снежинките приличат на падащи ангели, за други падащи звезди, но винаги падат. За някой има бог, за други звезди, но и двете са извън обсег.
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали то ...

Nochi11

Проза » Рассказы

2021-10-22T21:31:32+03:00 560 1 1

Дневникът на омагьосаната / продължение/ 🇧🇬

Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...

m770921

Проза » Рассказы, Другие

2021-10-22T15:47:23+03:00 638

Женски съдби 🇧🇬

Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2021-10-22T07:11:01+03:00 2.1K 10 31

Критикът 🇧🇬

Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл. Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал с надеждата, че ще се промени. Дори искал да спре ...

troia

Проза » Рассказы

2021-10-21T21:31:20+03:00 3.1K 6 77

Душата на мелничаря 🇧🇬

мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...

mariankrystev

Проза » Рассказы

2021-10-20T23:50:23+03:00 549 1 2

Диагноза "аутизъм" - 2 🇧🇬

Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...

rumbic

Проза » Рассказы

2021-10-20T16:11:29+03:00 1.4K 9 22

В гората 🇧🇬

1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...

БъдещиятМъртвец

Проза » Рассказы

2021-10-20T15:55:15+03:00 815

Път без изход 🇧🇬

Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...

Plevel

Проза » Рассказы

2021-10-17T15:06:33+03:00 1.1K 7 19

Второто Пришествие 🇧🇬

мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...

mariankrystev

Проза » Рассказы

2021-10-17T13:35:08+03:00 522 2

Като за урок... 🇧🇬

Неделният ден е пълен с весели и тъжни неща,.. зависи от гледната точка и окото, с което ги гледаш де...
Слънцето и то покаже се зад някой облак, погледне за малко и се скрие...
Заслушах се в разговор на по-висок глас на няколко жени, на български език разбира се:
- Запознах се с един грък там от кв ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-10-17T10:00:49+03:00 1.3K 1 10

Златното коте 🇧🇬

мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...

mariankrystev

Проза » Рассказы

2021-10-16T16:07:22+03:00 703 3 2

Зелената шапчица и черният вълк 🇧🇬

Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм ...

troia

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2021-10-15T20:29:15+03:00 2.4K 12 33

Небе за кучета 🇧🇬

Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...

pastirkanaswetulki

Проза » Рассказы

2021-10-15T20:28:11+03:00 1.3K 4 32

Машината на щастието 🇧🇬

Звяр е ! Обичам си го, ама все още не мога да го определя към някаква порода – ту ми се прави на Чихуа Хуа, ту на пинчер , ту на немска овчарка. Е да де, овчарка е когато натрие носа на дебеловратите шишкави черни тенекии, дет тузарски ми се пъчат по улиците, а моичкият направо ги смръчква, когато с ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Другие

2021-10-15T11:04:44+03:00 857 1 5

Байван 🇧🇬

Есента вече постилаше новите си пътеки из планината Вогези. Тя боядисваше нивите, полетата и градините с жълто-оранжево-керемидени си багри. Дърветата полека-лека прошарваха и те своите зеленикави тоги. А топлият есенен ветрец разнасяше миризмата на току-що изпечена франзела.
В окосените ливади над ...

svobodey

Проза » Рассказы

2021-10-13T14:02:28+03:00 1.6K 2 2

Три случки и една мечта 🇧🇬

Не успях да докарам успех за медицина.
Оказва се да учиш за лекар - никак не било шега работа!
По време на една сесия, мои стари приятели решават да ходят на врачка.
Случвам се наоколо.
Помъкват ме с тях. ...

rygit

Проза » Рассказы

2021-10-13T13:41:26+03:00 2.4K 10 35