Филип (Филип Филипов)
75 54
16 июл. 2019 г., 12:43  

Обяснение 

  Эссе » Личные
1609 2 51
2 мин за четене

Кога вдъхновението се превръща в кражба? Когато не е написано от кое произведение са заети вдъхновяващите стихове, дори и да е толкова оченабождащо от къде са заети, че ако авторът е целял да ги представи за свои, то трябва да е най-глупавият плагиат? Не е ли пределно ясно кога едни стихове са плагиатствани и кога са умишлено използвани, като скеле за ново произведение? Или разлика между двете няма? Или независимо от това дали е написан източникът, или не, вдъхновение не може да се черпи отвсякъде и вдъхновението почерпено от класически произведения се счита за кражба? За гавра? За посегателсво над литературната култура? Вероятно утвърдените творби не могат да имат друга функция освен да бъдат четени, а ние не можем да правим друго освен да им се възхищаваме. Къде е прогресът тогава? Нима почти всичко ново в литературата не е заимствано от вече съществуващи произведения и поставено в по-друг контекст или може би дори и надргадено? Не пледирам, че съм достигнал нивото на автор като Вапцаров, единствено мога да се надявам някога да го достигна. Но това значи ли, че не мога да правя опити за по-различно представяне, независимо дали са сполучливи, или не? Значи ли, че не мога да съпоставя чувствата си с неговите? Че не мога да взема негови стихове и да ги обградя със собствените си мисли и емоции? Нека всеки изрази мнението си - дали е етично, или не, но обвинение в кражба не може да се подхвърля толкова леко! Моята “невежа” грешка бе, че действах спрямо презумцията, че читателите ще направят следната индукция: тези стихове са от стихотворението “Прощално” на Вапцаров, което е известно на всеки бъларин интересуващ се от поезия, следователно авторът ги е използвал с експериментална цел. Дали е в рамките на допустимото да се експериментира с класически творби е подлежаща на дебат тема. Да, сгреших, като не написах, че съм се вдъхновил от “Прощално” и съм заимствал от него, но не приемам тази грешка като равнозначна на кражба. Автентичното място на стиховете несъмнено е най-доброто и единственото, в което те могат да стоят перфектно. Съгласен съм, че продуктът на каквато и да е преработка би бил много по-несъвършен, но не съм съгласен, че неминуемо би следвало да се счита за плагиатство. Още по-несъгласен съм, че има нужда и полза от първосигналния гняв, който се изля в коментарите. Признавам своята грешка, извинявам се за нея, но и твърдо отстоявам гореописаната си позиция!

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аргументирано? Първо го играеше невеж по отношение що е плагиатство, след това "невежият започна да цитира Закона за авторско право, след това продължи с "есето", докато си редактира вдъхновението, а сега излиза, че виновни са Правилникът и ние, че не го разбираме!
    Вече е гротескно!
  • И тази беше брилятна ли? Въпрос на вкус. Аз обичам гроздето да не се готви в манджата.
  • Брилянтна интерпретация?
    Но да няма смисъл да обсъждаме нещо което няма как да се прочете.

    То според мен и това така наречено есе "Обяснение" вече е излишно.
  • В ерата на интернет плагиатствата са неизбежни. Да се радваме на брилянтните интерпретации, защото има и много нескопосани такива.
  • Аргументирано!? Значи взима си два чужди стиха подред, финалните, ама там някаква дума в тях не му харесва и си я заменя с негова. После си отстоява позицията. Финалът му щял да се развали, ако цитатът е коректен. Ама това си е Вапцаровият финал! клефт (Петър), ако така някой направи с Ваши стихове, пак ли ще Ви хареса? Не искам отговор. Смятам да приключим темата. Доста време изгубих с нея. А и тя касае недостъпна творба. Дано някой е научил нещо полезно.
  • Изтрийте творбата му... има и други места... в подобна ситуация ме каниха да публикувам на същото място...
  • "ljubomira (Любомира)
    23 мин
    ... неизвестния никой няма да го защити..." - каква точно защита му липсва на неизвестния? Ами защитете го Любомира, щом смятате, че някой го напада. Няма нужда да "разкъсваме" момчето и аз съм на това мнение, но определено след като не желае да редактира творбата си по начин, който да е в съзвучие с правилата на сайта, с морални, етични и законови норми, няма нищо по-естествено от това да се изтрие творбата му.
  • Да си довърша коментара, че мястото не ми стигна.
    И се присъединявам (вече), към тези, които открито заявиха, че трябва да се вземат мерки от представителите на сайт Откровения по казуса. Тоест, потребителя да понесе последствията, от откритото нарушаване на Правилата! А какви са те, е ясно!
    Това е моето лично мнение, поднесено коректно и без използване на епитети, неподходящи за подобно място. И смятам, че имам право да го изкажа, дори с риск да понеса някакви последствия.
  • ... неизвестния никой няма да го защити...
  • С това си изказване ме накара да съжалявам, че се опитах да те подкрепя, защото не съм почитател на това, да давам присъди, както и вярвам, че всеки греши, но има право да се реваншира за стореното.
    Едновременно казваш, че знаеш за авторското право... но не би променил погазването му от своя страна, защото така ще промени твоята "оригинална" творба... Без думи съм!!!
    Това вече излезе от всякакви граници и опити за разумен диалог между автора, другите потребители и лицата от сайта, които са длъжни да следят за спазването на Правилата и Законите тук.
    Аз съм само обикновен потребител, но смятам, че като такъв имам право, без да обиждам никого, да изкажа и своя позиция, защото това вече се превърна и в разговор, касаещ според мен всекиго от публикуваните тук. Щом и върху посегателство на класик, не може да се убеди направилият го, че това не е Правилно, какво ли щеше да е, ако нагло се посегне върху творчеството на някой световно неизвестен?...
  • Промяната на “да те гледам” със “със спомени” е целенасочена. Не бих го променил, тъй като и контекстът на финала ще се промени.
  • "Аз не съм съгласен. Излиза че никой редактор не може да помогне на прохождащ автор." - Ако имах възможност да гласувам за коментар, бих го направила с най- голямо удоволствие за този на Красимир Тенев. Горното твърдение е вярно според мен, дори и авторът да не е прохождащ. Редакцията е съвсем друго нещо и аз по никакъв начин не бих подценила необходимостта от редактори. В онова стихотворение обаче изобщо не става въпрос за редакция. Според мен. Става въпрос за някакво вдъхновение, обаче се е получил някакъв "миш-маш". Пак според личното ми неангажиращо никого мнение.
  • Ирен, може да са оценили някои противоречия. Аз още не съм гласувал.
    "Съгласен съм, че продуктът на каквато и да е преработка би бил много по-несъвършен, но не съм съгласен, че неминуемо би следвало да се счита за плагиатство."
    Аз не съм съгласен. Излиза че никой редактор не може да помогне на прохождащ автор. И друго. Ако можеше да си харесам нещо, да го /преработя/ редактирам и то после да е мое, сега щях да съм автор на 21 книги. Преработка /редактиране/ не се прави без съгласие на автора /носителите на авт. право/.
    "Много добре съм запознат със закона за авторското право и точно затова поправих грешката си, като написах източника."
    Сега да прочетем чл.15.5 и чл 18.8 в Закона за авторското право, а после – последните два стиха в "Порощално" и "Прощавай". За мен подмяната на "да те гледам" със "със спомени" е редакция. Питам в прав текст автора. Би ли поправил цитата или държи да редактира Вапцаров? Между другото, заемките от "Прощално" в кавички ги поставих аз.
  • За постъплата е тази от мен. И имам доблеста да отговоря в прав текст.
    И също така смятам, че момчето си е извадило нужните изводи, което е най-важното, за да не се повтаря това.
    Пожелавам му от сърце успех с новите творби, собствен път в творчеството, и да не повтаря стари грешки.
  • Има ли нарушение на Правилника или няма?
    И какво означава "трия, редактирам" в случая? В базата данни всичко си стои!
    Има си екип, да си действа, щото за всеки "невежа" ако се намира вратичка, и ако възрастта се използва като оправдателен аргумент, то значи обществото и в частност тука сми си ги отглеждаме такива, които утре самодоволно вратичка по вратичка - портал ще отворят!
    И ще се чудят другите от къде е дошла поредната "чалга култура" и халтура...

    В съда:
    - Всички да станат!
    - Съдът намира обвиняемия за виновен в предумишлено убийство и единодушно стигна до взетата присъда, а именно "Смърт"!
    Има ли нещо да каже защитата на обвиняемия?
    - Да, г-н съдия! Предвид това, че обвиняемият е невежа и не е знаел, че тук важи Законът за смъртната присъда ...
  • Всичко е ясно. Аз само едно не разбирам. Напраскали сте му на момчето едни единици очевидно. Ама за какво? За този разяснително/обяснителен текст? За стихотворението му? За постъпката? За самата му същност и личността? Какво оценявате всъщност? И не че чакам отговор. Задавам въпроса, ако иска някой сам на себе да отговори на него. Защото това е някакъв разяснително- оправдателен текст. Да, той стойност няма, но очевидно и не е целта да има. Така че смислено ли е изобщо да се оценява? Независимо дали с 1,2,3,4 или 5?
  • Всички сме се юрнали, да го убеждаваме, че не е прав, а той се дърпа като магаре на мост! Оставете го...момчето май не е добре!
  • Извинявай, Майсторе! Увлякох се! Осъзнавам грешката си!
  • Продължете си чатенето другаде.
  • Ти си обработена отдавна. Що се плашиш?
    Музикална обработка. Скерцо.
  • А ти си готина. Идваш с мен в Египет, да поставим табелата.
    Паленка е много заядлива, освен това, има връзки в затвора. На Иренчето го казах.
  • Ти си умник. Това всички го знаем.
  • Да... само с една година съм по-голям от него, но съм много по-умен!
    Скоро ще ви преработя всичките, ей така, заради тръпката. Ще сгреша, но... ще си го призная и ще отстоявам позицията си.
  • Не мисля, че става въпрос за плагиатство. Ще го нарека - не достатъчна коректност. Когато нещо те е вдъхновило е редно да го споменеш. Не, не че не знаем от къде е взето (макар че, не е изключено някой и да не знае) а като уважение към творецът, който те е вдъхновил. Дори да нямаше такива "писани" правила, то съвсем по човешки, от уважение е редно така да се постъпи.
  • Андрешко и Пилат Понтийски - 2 в 1
  • Разбирам Ви. Това, което е направила Вашата приятелка обаче има значителни различия от случая. Трябваше да сложа, както пояснение, така и кавички. Вече ги има. След дъжд качулка, каза Клефт по-долу, но и по-добре късно отколкото никога.
  • Силно окуражителни думи, Петър. Искрено се надявам скоро да отркия своя стил. Благодаря!
  • Много важни въпроси си задаваш, Филип. Всеки автор, повтарям - всеки има влияния в творбите си, изключвам само Бог, той остава завинаги в началото на началата. После, авторът, след много работа, достига до свой стил. Но не всеки! Това е много тънка материя - стила. По повод плагиатите, коментирали са по- осведомени колеги тук. Но, източникът винаги трябва да се цитира. И да, има разлика между умишленото и неволно плагиатстване, като първото е по-грозно. Въобще, трябва да се мисли, дали и как да се използва писаното от друг. За да има стойност това, което създаваш. Поздрави, аз вярвам, ти ще намериш своя стил.
  • Ще те помоля, Георги, да не ме слагаш под общ знаменател с хората, които си видял да копират дословно нечие стихотворение и да го представят във фейсбук, инстаграм или която и да е социална мрежа, като свое. След последната преработка на текста, силно се надявам да няма повече хвърчащи страсти и темата да се затвори за добро!
  • Какво пресътворяване? Те си копират нечие стихотворение и си го пускат във фейса като свое, едно към едно. Става въпрос за невежите.
  • Лилиев пише: ,,Ти сплиташ в упоение ресници..." - един от най-хубавите му сонети.https://chitanka.info/text/7786 И в него вплита два стиха от Николай Райнов. Същите тия два стиха стоят и като мото. Под тях пише чии са. Но се случва понякога из групи, блогове за споделяне да видя сонета и без мотото, некоректно споделен. Така се подменя авторство им. Всичко което е публикувано на авторска страница без да е обозначено като цитат е на автора. По презумция е така. Получава се присвояване. Неволно или не. Пресътворяването на идея, тема, новина не е кражба. Идеите са всеобщи. Но над творбите има авторски права. Да вземеш цели стихове - 1,2,3,4 без да ги цитираш това вече не е пресътворяване.
    Преработка (разбирайте и редактиране) не може да се прави без съгласието на автора. Това пише в Закона. Цитирай коректно, не редактирай Вапцаров.,,със спомени,, няма място там. Подменяш думи от стиховете му.
  • Статуята на свободата сфинкс ли е? Замислих се дълбоко. Свободен Хеопсоайфел. Това ще пише на табелата. Предложи размер, все пак.
  • Веднага за размера се хвана - малка ти била буквата!
    Табелата е важна, табелата! Не е важен размерът, а една авторска табела, току-виж и ти класик станеш!
    нали ще има найотгоре главата на статуята на свободата, не беше ли сфинкс тяло на животно с човешка глава?
    само дето в случая ще е модернистично-урбанистично-абстракционно-иновативно-футуристичен стил!
  • Ще си взема друга, защото ми написа ника с малка буква, а и сложи точка след него. Какво невежество! В краен случай, мумия ще крепи табелата. Не е сфинкс, Пепи! Не четеш внимателно.
  • mislitel (Георги Каменов) - "А признаването ти, че си запознат с авторското право, самоубива версията ти свързана с невежеството!" - след този коментар няма какво да добавя!

    Е, все пак послужи за нещо гадната история - творбата на миссана как е станал класик, вица ми за "Невежата - убиец" и последно, но не последно място - отиването ни в Египет със сенд. да положим венец по авторския му паметник-пирамида-айфелова кула-сфинкс и заковем табелата на автора!

    Есето и мен не ме интересува...
  • Пожелавам Ви успех! Тук може да коментирате как е минала екскурзията после.
  • Блокира коментарите оттатък и не можах да се доизкажа. Не ме интересува есето ти. С Пепинка ще ходим в Египет. Тя ще ми крепи табелата.
  • Каква ще бъде разликата ако го изтрия и го кача отново?
  • Ще помисля над думите Ви, Синьо цвете.
  • Мисля че продълаваш с автоголовете, но...твоя воля!
    Аз и не те подстрекавам да триеш каквото и да е, но ми се ще да премериш тежестта на "обецата" занапред. (ако все пак вземеш решение да я окачиш на ухото си)
  • Не е моя логика. Аргументът Ви е несъстоятелен. Казахте, че сте запознат с законът за авторското право, но не изглежда така. Ако публикувате произведение на Едрагд Алън По и сложите неговото име отдолу, то просто сте разпространили негово стихотворение. Аз използвам стихове от произведение на Вапцаров в стехотворение, което като изключим тези стихове, е оригинално и съм уточнил от кого са заимствани въпросните стихове. Първоначалната липса на уточнение беше грешка, за която съм готов да понеса последствията. За препратките Ви към егото ми и явно видната арогантност няма да коментирам, не мисля, че има смисъл.
  • Тъжно ме усмихна тук.
    По твоята логика аз мога да публикувам стих, примерно на По (любим мой автор), като отдолу фигурира само моето име... И когато ме хванат, слагам неговото и вече всичко е ток и жица...
    Ръкопляскам на тази логика.
    Приятелю, с арогантност най-много да прогониш и хората, които се опитват да те разберат.
    И с това се сбогувам с това коментарно поле. Няма смисъл от напразен лаф-мохабет.
  • Когато присъства уточнение под текста не е нарушен законът за авторското право, а такова вече присъства. Легалната страна на спора е изчерпана. Остава етичната, за която най-вероятно сте права, че бунтарската страна на младостта ми пречи да сметна за нужно да изтрия стихотворението.
  • Харесвам бунтарството в младото поколение, Филип, по ред причини . На някои въпроси, които задаваш, бих ти отговорила: Може! Но след като нанесат поправки в закона за авторско право или го зачеркнат напълно.
    Новаторството, на този етап, не се отъждествява с подражание и подобен род заемки.
    Поривът на младостта и накърненото ти честолюбие в момента ти правят лоша услуга. След време ще погледнеш под друг ъгъл на всичко това.
    Добавеното пояснение в стихотворението ти не е решение.
  • Много добре описах в есето си в какво всъщност се изразява моето невежество. Може да го прочетете отново. А за плагиатство вече не може да се говори, тъй като има уточнение.
  • Жалко, Филипе, егото никога не е добър съветник. А признаването ти, че си запознат с авторското право, самоубива версията ти свързана с невежеството!
    Досега бях склонен да отдам случилото се на него, но вече това обяснение не вАжи!
    Повече смятам да не се връщам тук, защото току що си изясних за себе си твоята постъпка! А тя е, че творбата е явен пример на плагиатство!
    Съжалявам, а имах симпатии, и се надявах да е просто грешка от липса на образование по темата.
    Довиждане от мен.
  • Недоносчето не е изтрито, тъй като не смятам увъртането около нечие звучене и образност за нещо непременно зло. Ако модераторите решат, че мястото му не е тук, ще го изтрият.
  • Стига вече, млади господине! Изтрийте си онова недоносче и да приключваме!
  • Всъщност въпросното стихотворение беше нагледен пример как днес могат да се сглобят нови произведения от отделни фрази, леко преработени и пипнати. Да си призная, имах подобен случай преди години - един "колега" беше преработил нещо мое...
    А честно казано, всеки ден наблюдавам такива опити на много хора - да се "увъртят" около нечия поезия, нечие звучене, нечия образност...
    Може би не трябваше да се изтрива, а да се остави като пример.

    Не беше ли преди време разгорял се спор тук за авторството на "Обичал ли си някога така?". Видяхме го в няколко вариации през годините.
  • Така. Сглобяването на “оригинал” и представянето на чужди стихове за свои са две различни неща. Под моето стихотворение написах, че съм заимствал от въпросното произведение на Вапцаров. Не съм казал - “Ми не знаех”, за абсолютно нищо. Грешно интерпретирате какво съм написал. Много добре съм запознат със закона за авторското право и точно затова поправих грешката си, като написах източника. Да, извадих си поука, че колкото и очеведно да е нещо, то винаги трябва да бъде изписано.
  • Така. Плагиатството е възможно най-тежкото престъпление в писменото слово конкретно! Това дори не подлежи на обсъждане! Обаче тук не говорим принципно, а конкретно.
    Възможно е да си прав за себе си, но помисли - пиша това с презумцията, че си невинен, така всеки може да сглобява от чужди творби свой "оригинал" и то умишлено, а когато го разкрият просто да каже
    - Ми не знаех...
    А и спорът по темата е безсмислен. По цял свят съществува нещо, наречено авторско право, тоест, написаното/композираното/изпятото от даден творец е авторско и негово. Точка!
    Използването на доказуеми части от други лица е престъпление! И е наказуемо!
    Помисли по това. А, какво ми е личното мнение извън литературният изказ за това деяние, не мога и да споделя, защото изразните средства не са удачни за подобно място.
    Успех тепърва и нека случилото се тук да ти донесе необходимите поуки!
Предложения
: ??:??