Обяснение
Кога вдъхновението се превръща в кражба? Когато не е написано от кое произведение са заети вдъхновяващите стихове, дори и да е толкова оченабождащо от къде са заети, че ако авторът е целял да ги представи за свои, то трябва да е най-глупавият плагиат? Не е ли пределно ясно кога едни стихове са плагиатствани и кога са умишлено използвани, като скеле за ново произведение? Или разлика между двете няма? Или независимо от това дали е написан източникът, или не, вдъхновение не може да се черпи отвсякъде и вдъхновението почерпено от класически произведения се счита за кражба? За гавра? За посегателсво над литературната култура? Вероятно утвърдените творби не могат да имат друга функция освен да бъдат четени, а ние не можем да правим друго освен да им се възхищаваме. Къде е прогресът тогава? Нима почти всичко ново в литературата не е заимствано от вече съществуващи произведения и поставено в по-друг контекст или може би дори и надргадено? Не пледирам, че съм достигнал нивото на автор като Вапцаров, единствено мога да се надявам някога да го достигна. Но това значи ли, че не мога да правя опити за по-различно представяне, независимо дали са сполучливи, или не? Значи ли, че не мога да съпоставя чувствата си с неговите? Че не мога да взема негови стихове и да ги обградя със собствените си мисли и емоции? Нека всеки изрази мнението си - дали е етично, или не, но обвинение в кражба не може да се подхвърля толкова леко! Моята “невежа” грешка бе, че действах спрямо презумцията, че читателите ще направят следната индукция: тези стихове са от стихотворението “Прощално” на Вапцаров, което е известно на всеки бъларин интересуващ се от поезия, следователно авторът ги е използвал с експериментална цел. Дали е в рамките на допустимото да се експериментира с класически творби е подлежаща на дебат тема. Да, сгреших, като не написах, че съм се вдъхновил от “Прощално” и съм заимствал от него, но не приемам тази грешка като равнозначна на кражба. Автентичното място на стиховете несъмнено е най-доброто и единственото, в което те могат да стоят перфектно. Съгласен съм, че продуктът на каквато и да е преработка би бил много по-несъвършен, но не съм съгласен, че неминуемо би следвало да се счита за плагиатство. Още по-несъгласен съм, че има нужда и полза от първосигналния гняв, който се изля в коментарите. Признавам своята грешка, извинявам се за нея, но и твърдо отстоявам гореописаната си позиция!
© Филип Филипов All rights reserved.
