Оставка!
Мисля, да оставя нещичко и тук. Темата? Чудя се коя от многото да избера? Може би, актуалната за момента. Оставки! Беше време, българите в България бяха почти девет милиона. Сега сме около шест. И всеки пълнолетен е политик! Той силно мрази и люби! Люби и мрази политици, бизнесмени, известни! И, тази омраза се подхранва от завист, а любовта - от стремеж за изгода. А, успелите, любени и мразени хора изпитват същото. Любов и завист към по-успелите, омраза, омерзение - към неуспелите. Като си помисля, всичи се раждаме добри и имаме задачата да останем такива. Как, защо толкова рано се губи тази добрина и се заменя от меркантилност? Много, много рано децата се научават кого да ухажват и кого да мачкат! Мачкат жестоко! До крайност! И, аз питам: една оставка може ли да върне чистота и добротата на отделния човек? Мисленето на отделният човек, отношенията в една група, между групите, в обществото, отговорност на властта ли са? Може ли оставката на един министър, на едно правителство да ни направи добри, отговорни хора? Не мисля! Още като бебе, човек усвоява основните принципи, които ще следва, като порасне. От мама, татко, баба, дядо... И... То разбира, много рано за жалост, че няма граници, че може да получи всичко чрез рев, тръшкане, по-късно, чрез хапане, биене, чупене...Детето не знае, не е научено да съчувства на друг. Кой да го научи? Нали целият свят му е длъжен?! Така мислят и родителите му. И крещят за оставки, против оставки! А, медиите ни заливат с трагични истории. Еди кой си жестоко убил, запалил... Тежък инцидент на пътя, в завода... Виновни най-често са пострадалите, или най-ниско стоящият в йерархията. Най-невинните! Ще промени ли оставката това? Не! Който и да поеме юздите, няма да премахне нечестните сделки, принципа: аз на тебе ти на мене, моето си е мое, чуждото - общо, не ща да съм добре, искам Вуте да е зле! Всички тия „умни” принципи се усвояват у дома. Така са ги усвоили родителите, техните родители... Преди време спорихме с един съсед за соца и „демокрацията” у нас. Той бранеше соца. Аргумента му беше: тогава можех да си взема от обекта всичко! Тази къща така е правена! След толкова време „демокрация” бих му казала, че сега може да си взима много повече и да си направи не само една къща! Ако минеш през едно село, по къщите можеш да познаеш кой работи в Кооперацията като механизатор, кой в администрацията, кой кмет... Пак по къщите личат „големците” в градовете. Ще променят ли оставките това? Не! Ще се промени ли отделният човек? Не! Не и в скоро време! Съжалявам за това!
© Маргарита Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да. И тогава са ускали и получавали същото. Нацистката проюганда не е открила топлата вода.
-
" Хляб и Зрелища" е древноримски лозунг и практика.
-
Привет, Петър! Трудно ми е да ти опонирам. Точно това иска народа. Е, не да му е празна главата. Иска Хляб и Зрелища. Мисля, че го е казал Гьоринг. И нашите водачи им дават точно това! А на заден план си преследват личните, партийните, корпоративните цели. Усвояват ресурси. За това и написах, че е много дълъг пътя пред всеки един, докато осъзнае, че трябва да си промени приоритетите. А, дори не е осъзната тази нужда, камо ли да се сложи начало на промяна. За това сме стока, а не граждани и суверени.
-
Дискусията е интересна за мен, в смисъл да чуя друга гледна точка.
Аз не вярвам в това, че народът като маса има воля. Водачите имат воля обаче. Времето ражда своите водачи. Каквото ни е времето - такива и водачите: посредствени, алчни, тесногръди. Ние нямаме вина за това понеже:
"Две неща иска народа: да му е пълен стомаха и празна главата."
Конфуций го е казал най-добре -
Привет, Владимир! Благодаря ти. Значи, споделяш написаното? Още веднъж: Благодаря!
-
Гавраил, радвам се, че се включваш в дебата. Осъзнавам, четейки поста ти, че делегирайки цялата отговорност на институциите, тоест, на държавата, гражданинът се е отказал от своите и се е превърнал в поданник. В собственост на държавата. За това нейните служители ни третират като стока и печелят за наша сметка. Често цената е живот. Петър, благодаря и на теб. Оставката не е чадър. Тя не защитава. Единственият път на индивида, а той е много труден и дълъг, е да осъзнае, че сам е овластил непознати хора и групи да разполагат с него и неговата собственост. Да поиска и да си върне тази власт. Уж суверенът, сиреч, народът, не разполага с власт. Неговата воля седи на трапезата и овластените си взимат кой колкото може от нея, борят се за място около трапезата. Самият народ няма място там. А, борбата е жестока. Виждаме го в медиите. Блгодаря ти, Иржи. Оставката има една роля и цел. Да намали напрежението. Да даде обект, когото да обвиняват и мразят масите. Тя не е нито обещание, нито гаранция.
-
Браво,Марги,и в прозата те бива!Това журналистическо есе обхваща цялата ни мрачна действителност.Има факти,има разсъждения и лично мнение.Аз също мисля,че оставката на министър зарад някакъв инцидент,нито ще върне жертвите,нито ще предотврати бъдещите....Това е поза....така правели по света!Но ми харесва борбения ти дух!
-
Оставката е като след дъжд - качулка.
Всичко е свършило и си мокър и тогава някой ти подава чадър. -
Маргарита,във всеки човек е заложено и доброто и злото защото те му трябват по природните закони за да оцелее.Но той във хилядолетната си история е осъзнал че по големи са му шансовете ако преобладава доброто.За това създава закони,власт която да ги налага,т.е.Държава.От тук нататък до голяма степен това кое ще надделее зависи от нея.Как ще възпита екипажа си и в каква посока ще поеме.
-
Блгодаря ти, скъпа! И аз си мисля, че дори и да има ген на престъпността, то той трябва да е лечим. По-точно, ще ми се да е така.
-
Наистина есето ти е супер Марго! Според мен всички се раждаме чисти в една равнина - нито добри ,нито лоши. Аз малко не вярвам в гена, що се отнася до душевните качества и мисли на човека. Да, може и да казват ,че има подобни гени, но всъщност, ако говорим въобще за подобно нещо, то то е "физическо", не личностно, емоционално и така нататък. Но , разбира се, всеки си има мнение, което мисля е наистина хубаво. Поздрави и от мен!
-
Наистина? Има генетично заложен престъпник? Имаше един филм... Как се казваше... Да отгледаш Дявол ли беше? Бе, една жена ражда дете, което е зло. Дяволско изчадие. И, тя си го обича. Нали му е майка! Прави всичко, за да го научи на добро... Не помня как завършваше. Както и да е. Благодаря ти, че си прочел и коментирал. Уважвам мнението ти и благодаря, че го сподели. Поздрав!
-
Есето е злободневно. Но с една тези (лично, твърдо убеждение) не съм съгласен. Не всички хора се раждат добри, защото има ген на престъпността (не са само околните условия, които създават престъпници, това е генетично заложено).
-
Благодаря ти, Танче. Имам една камара есета все на важни, неумиращи, или актуални теми, но мразя да преписвам. За това написах това. Ново е. Толкова ми е ценен всеки отзвук на моя публикация!
-
Много актуална тема, Марги! Четох една тъжна прогноза че към 2050 г. българите ще станат под 6 млн. жители. Жалко, но вярвам, че е възможно. Той и поетът-революционер Христо Ботев силно е любел и мразел, но неговите чувства в никакъв случай не са били патология. Вече поколения изучават този български поет, който е написал 20 стихотворения, но гениални. От друга страна, ако разсъждаваме за любовта и омразата, само на неодушевените предмети е присъщо да нямат чувства, например камъните - те не мразят, не обичат, не ги е страх. Интересно е да знаем кога гневът се превръща в омраза, и обратно, и как да ги различаваме, да се знае кога сеем корени на злото, възпитавайки децата си и учениците си, защото примерът увлича, и да се знае кога новините от информация се превръщат в пропаганда и зрелища. Има ценностна система, която не трябва да се отрича, независимо как ще се кръсти времето в което живеем. Адмирации за есето!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
