Оставка!
Мисля, да оставя нещичко и тук. Темата? Чудя се коя от многото да избера? Може би, актуалната за момента. Оставки! Беше време, българите в България бяха почти девет милиона. Сега сме около шест. И всеки пълнолетен е политик! Той силно мрази и люби! Люби и мрази политици, бизнесмени, известни! И, тази омраза се подхранва от завист, а любовта - от стремеж за изгода. А, успелите, любени и мразени хора изпитват същото. Любов и завист към по-успелите, омраза, омерзение - към неуспелите. Като си помисля, всичи се раждаме добри и имаме задачата да останем такива. Как, защо толкова рано се губи тази добрина и се заменя от меркантилност? Много, много рано децата се научават кого да ухажват и кого да мачкат! Мачкат жестоко! До крайност! И, аз питам: една оставка може ли да върне чистота и добротата на отделния човек? Мисленето на отделният човек, отношенията в една група, между групите, в обществото, отговорност на властта ли са? Може ли оставката на един министър, на едно правителство да ни направи добри, отговорни хора? Не мисля! Още като бебе, човек усвоява основните принципи, които ще следва, като порасне. От мама, татко, баба, дядо... И... То разбира, много рано за жалост, че няма граници, че може да получи всичко чрез рев, тръшкане, по-късно, чрез хапане, биене, чупене...Детето не знае, не е научено да съчувства на друг. Кой да го научи? Нали целият свят му е длъжен?! Така мислят и родителите му. И крещят за оставки, против оставки! А, медиите ни заливат с трагични истории. Еди кой си жестоко убил, запалил... Тежък инцидент на пътя, в завода... Виновни най-често са пострадалите, или най-ниско стоящият в йерархията. Най-невинните! Ще промени ли оставката това? Не! Който и да поеме юздите, няма да премахне нечестните сделки, принципа: аз на тебе ти на мене, моето си е мое, чуждото - общо, не ща да съм добре, искам Вуте да е зле! Всички тия „умни” принципи се усвояват у дома. Така са ги усвоили родителите, техните родители... Преди време спорихме с един съсед за соца и „демокрацията” у нас. Той бранеше соца. Аргумента му беше: тогава можех да си взема от обекта всичко! Тази къща така е правена! След толкова време „демокрация” бих му казала, че сега може да си взима много повече и да си направи не само една къща! Ако минеш през едно село, по къщите можеш да познаеш кой работи в Кооперацията като механизатор, кой в администрацията, кой кмет... Пак по къщите личат „големците” в градовете. Ще променят ли оставките това? Не! Ще се промени ли отделният човек? Не! Не и в скоро време! Съжалявам за това!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
