Писмо до Бъдещето
ПИСМО ДО БЪДЕЩЕТО
или
Едно тъй неочаквано завръщане към себе си...
Опит от Виктор БОРДЖИЕВ
Здравейте, Деца!
Здравей, Бъдеще!
Да кажеш ЗДРАВЕЙТЕ на децата, означава да поздравиш Бъдещето.
Защото нашите деца са нашето днес. Ала те са и Бъдещето на Света.
А после – когато след нас остане сътвореното, нашите деца ще кажат „здравейте” на своите деца. И на Бъдещето...
Така е било.
Така е.
От нас зависи така и да бъде!
Затова – ЗДРАВЕЙ, МОЕ ДЕТЕ, съкровено мое продължение...
Здравей, Повелителю на Времето. Всевластен от най-могъщия трон – скута на мама. Здравей, Повелителю на Пространството. Втурнал се към неизвестни земи с Вълшебния си кораб – преплетените таткови длани.
Здравей, мое дете – Учителю мой!
Чрез твоите очи – две безначални вселени, аз се уча отново да виждам. И покръстен от седемцветна дъга, вдигам поглед от задъханите си крачки. За да се взра отново в слънцето, в хармоничния безкрай на синевата... И да разбера, че птиците никога не летят без посока.
От твоите първи думи – като от разгадани писмена! – аз се уча на слово. И оглушен от звънкия порой на сричките, мълвя след теб: ма-ма, та-ти, иг-рач-ка...
Така разбрах, че ти говориш само за онова, което познаваш, искаш и можеш да постигнеш.
От усмивката ти, мое дете, аз се уча пак да обичам. И, някак смутен, протягам ръка. За да разбера, че в разграфеното си всекидневие не съм бил сам. Сякаш едва сега прохождам. А двуцветният калейдоскоп на делника се превръща в многобагрен безкрай на чудесата...
С теб ставам по-силен и по-можещ.
С теб знам по-добре защо живея.
Защото от твоите пясъчни замъци се научих как се строи къща.
Тухла след тухла. Панел след панел. Етаж подир етаж.
Мисъл по мисъл. Мечта по мечта!... И никому не ще разреша да събори тази къща. Защото я строя за теб, мое дете. И за другите деца... Тя има много красиво име тази къща. Нарича се... „БЪДЕЩЕ” !!!
Ти растеш, мое дете. И вече не извиваш нагоре глава, за да ме погледнеш в очите. Не свеждай взор. Не брой си крачките. Избери посока. Като птиците. И тръгни по нея. Така ще полетиш.
Мое дете, и не забравяй на тавана първите си рисунки. Първите стихове. И партитурите на Вивалди. Защото от тях узна, че хармонията на цветовете, хармонията на думите и хармонията на тоновете не са три различни хармонии.
Не забравяй на тавана и тенекиените си космически кораби. Защото един ден хората ще полетят с космически кораби от мисъл, светлина, музика, слово...
От Хармония, мое дете.
И този ден ще бъде ТВОЯТ ДЕН, мое дете!
Ти порасна, мое дете. А аз остарях.
Децата ти имат деца, мое дете. А мен вече ме няма.
И все пак, сътвореното от мен ви казва:
ЗДРАВЕЙТЕ, ДЕЦА НА БЪДЕЩЕТО!
Здравейте...
Завиждам ви за космическите кораби от
Мисъл, Светлина, Музика и Слово!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктор Борджиев Все права защищены
