Писмо до Бъдещето
ПИСМО ДО БЪДЕЩЕТО
или
Едно тъй неочаквано завръщане към себе си...
Опит от Виктор БОРДЖИЕВ
Здравейте, Деца!
Здравей, Бъдеще!
Да кажеш ЗДРАВЕЙТЕ на децата, означава да поздравиш Бъдещето.
Защото нашите деца са нашето днес. Ала те са и Бъдещето на Света.
А после – когато след нас остане сътвореното, нашите деца ще кажат „здравейте” на своите деца. И на Бъдещето...
Така е било.
Така е.
От нас зависи така и да бъде!
Затова – ЗДРАВЕЙ, МОЕ ДЕТЕ, съкровено мое продължение...
Здравей, Повелителю на Времето. Всевластен от най-могъщия трон – скута на мама. Здравей, Повелителю на Пространството. Втурнал се към неизвестни земи с Вълшебния си кораб – преплетените таткови длани.
Здравей, мое дете – Учителю мой!
Чрез твоите очи – две безначални вселени, аз се уча отново да виждам. И покръстен от седемцветна дъга, вдигам поглед от задъханите си крачки. За да се взра отново в слънцето, в хармоничния безкрай на синевата... И да разбера, че птиците никога не летят без посока.
От твоите първи думи – като от разгадани писмена! – аз се уча на слово. И оглушен от звънкия порой на сричките, мълвя след теб: ма-ма, та-ти, иг-рач-ка...
Така разбрах, че ти говориш само за онова, което познаваш, искаш и можеш да постигнеш.
От усмивката ти, мое дете, аз се уча пак да обичам. И, някак смутен, протягам ръка. За да разбера, че в разграфеното си всекидневие не съм бил сам. Сякаш едва сега прохождам. А двуцветният калейдоскоп на делника се превръща в многобагрен безкрай на чудесата...
С теб ставам по-силен и по-можещ.
С теб знам по-добре защо живея.
Защото от твоите пясъчни замъци се научих как се строи къща.
Тухла след тухла. Панел след панел. Етаж подир етаж.
Мисъл по мисъл. Мечта по мечта!... И никому не ще разреша да събори тази къща. Защото я строя за теб, мое дете. И за другите деца... Тя има много красиво име тази къща. Нарича се... „БЪДЕЩЕ” !!!
Ти растеш, мое дете. И вече не извиваш нагоре глава, за да ме погледнеш в очите. Не свеждай взор. Не брой си крачките. Избери посока. Като птиците. И тръгни по нея. Така ще полетиш.
Мое дете, и не забравяй на тавана първите си рисунки. Първите стихове. И партитурите на Вивалди. Защото от тях узна, че хармонията на цветовете, хармонията на думите и хармонията на тоновете не са три различни хармонии.
Не забравяй на тавана и тенекиените си космически кораби. Защото един ден хората ще полетят с космически кораби от мисъл, светлина, музика, слово...
От Хармония, мое дете.
И този ден ще бъде ТВОЯТ ДЕН, мое дете!
Ти порасна, мое дете. А аз остарях.
Децата ти имат деца, мое дете. А мен вече ме няма.
И все пак, сътвореното от мен ви казва:
ЗДРАВЕЙТЕ, ДЕЦА НА БЪДЕЩЕТО!
Здравейте...
Завиждам ви за космическите кораби от
Мисъл, Светлина, Музика и Слово!
© Виктор Борджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
толкова можем- колкото знаем!!! но за да видим колко знаем , да определим тънката му граница /от определеното към неопределеното/трябва да скочим овъд в дебрите на неопределеното -невъзможното, защото- по добре невъзможното което убеждава от възможното което звучи неубедително ,-тези асоциаций -вълни предизвика това произведение viktor-111 -благодаря
-
Благодаря, Марина!
-
Забележително!!!
-
Здравей, Илко! Съжалявам, че не се връщам често към коментарите на
предишните си публикации, та едва сега смогвам да ти отговоря.
Доколкото съм запознат, Патанджали дефинира Йога, като "възприятие на
модификациите на съзнанието" чрез непрестанни усилия за поддържане на
достигнатото равнще на съзнанието и чрез възпитаване на непривързано и
безпристрастно отношение към нещата, явленията и процесите в материалния свят. Или, казано с други думи - учи как да насочваме нервната си енергия за САМОРАЗКРИВАНЕТО НА СЪЩИНСКИЯ "АЗ".
Благодаря ти за коментара и за пиетета към
древната философия на Изтока!
С уважение, Виктор. -
Мъдър си, Никодим, но този философски спор може да го продължим някъде в
"по-творческа" атмосфера. Аз съм Сенсей /учител/ по "Таекуон-до" и имам
някаква бегла представа от Източни учения, медитативни практики и
бойни изкуства. Ние двамата просто сме представители на различни философски школи: Ти - на Европейската, а Аз - донякъде на Източната. Ще ми е изключително приятно да продължим дебата. Но, не тук! Поздрави.
Ос! -
Виктор, не съм съгласен. Човекът също е триединен - дух, душа и тяло. Мисля си, тези му същности не са делими, не случайно в християнската практика се смята, че се възкресява и тялото...
Ние не замърсяваме Космоса, повечето "тенекии" падат обратно на Земята. а съжаление все повече хора започват да гледат в краката си, от години слушам едно и също: "За какво ни е да ходим там?", "Първо да си решим земните проблеми, а после да се захващаме с космоса." и т.н. и т.н. Изследователския, мечтателски дух все едно е изчезнал в хората. Никой не иска да се докосва до безкрая, когато има някакви ежедневни проблеми... На мен ми е тъжно такова положение. Нима всичко сме научили? Нима не искаме вече да учим още? Нима древните практики могат да ни дадат тръпката на първооткривателите, първопроходците и да задоволят любопитството ни?
Мисля си, че източните школи предлагат само ерзац, ерзац на всичко описано по горе. За да опознаем себе си, трябва да опознаем целия околен свят, това със самовглъбяване няма как да се постигне... защото ние сме част от този свят с отредено ни място и отредена ни роля "Плодете се и се множете...", целия свят... -
Благодаря ти, Никодим, за мъдрия размисъл /макар и в отговор на Христо/ върху стойностите на триединството Минало, Настояще, Бъдеще. Някои философски доктрини отричат Настоящето като темпорален компонент.
Т.е. според тях съществува само Минало и Бъдеще.
Примерът с дъждовните капки -
спрямо погледа ти, идващите отгоре са все още в Бъдещето, защото не ги виждаш, а тези, които виждаш, вече са в Миналото, точно защото си ги видял. Съществува и т.нар. Времево-Пространствен Континиум, който разсъждава върху трите измерения на Пространството и Времето, разбирано като четвъртото измерение. И т.н. Ала всичко това е от материална, земна, човешка гледна точка. Докато в моето скромно съчиненийце, което би могло да бъде разглеждано и като една ЧИСТА МЕТАФОРА, иде реч за ХАРМОНИЯТА. Или казано с други думи - вместо да замърсяваме Космоса с разни "тенекии" в буквалния смисъл на думата, за което предстои да платим горчива цена, можем да осъществяваме
междупланетни пътешествия... СЪС СИЛАТА НА МИСЪЛТА СИ. Йогите, например, могат да изпадат в "Самадхи" - отделяне на нематериалната
Душа от материалната й обвивка /тялото/. Това състояние се достига след дълги медитативни практики, вследствие на които са постига т.нар. СВРЪХСЪЗНАНИЕ, което дава възможност за странстване в необозрими, от гледна точка на сегашното развитие на човешкия разум, Пространства и Измерения. И това съвсем не е утопия, а жива реалност. Само дето технократичната ни цивилизация не ни допуска /все още!/ до тези табута...
Не си ли съгласен?
-
Христо, бъдещето прониква в настоящето, простряло е своите локуси (пипала), оплитайки съдбите на хората. Натоящето не зависи от миналото, а от бъдещето. Изглежда парадоксално за тримерно мислещите, но в многомерния квантов континиум е нещо логично.
От Системна теория знаем, че една система, която загуби своето бъдеще, губи и своето настояще, т.е. умира, валидно е както за индивида, така и за цялото общество. В тази връзка е интересно да се види кои в нашето общество живеят заради бъдещето и кои просто пребивават в настоящето...
Към самата творба, да, вс еповече се убеждавам, че децата вече носят новото, четат, интересуват се и... са започнали да възприемат парите, като средство за постигане на цели, различни от удовлетворяване на преките им ежедневни потребности. Светът който им оставяме не им харесва и ще го променят, може би ще грешат, заради наследството от наши грешки, но в крайна сметка ще успеят защото са започнали да мечтаят, за разлика от нас, които престанахме... -
Благодаря ви, Петя, Христо, Белла...
__________________________________
Драги Христо, Ще ти отговоря с една мисъл на големия американски публицист, сатирик, есеист, лингвист и какво ли още не, ХЕНРИ ЛУИС МЕНКЕН: "Пред миналото - преклони глава, пред бъдещето - запретни ръкави." А дали опитът ми е утопия или прозрение... Оставям на теб да решиш!
Здравейте всички!!! -
Интересен замисъл. Твърде утопичен. Една невъзможна и нереална картина. Може би докосващ обаче и пропит с манипулативно слово... Не в лошия смисъл... Думите говорещи от произведението карат хората да мислят. В този смисъл тази форма е хипнотичен сеанс, отвеждащ от грубата реалност. Дали обаче не е резултата от тъкмо такава нужда да се отървем от битието и да попаднем някъде отвъд и да сме единствено странични наблюдатели... И децата - те да са ключ към следващата форма на съществуването с техните слова, музика, картини. Но според мен бъдеще няма, настоящето не съществува, а миналото е за идиотите. Ние съществуваме и се опознаваме в този безкрайно малък момент - настояще, в което виждаме отражението на всички останали мигове - миналото. И тъкмо настоящето е толкова малко като време, че ние живеем едва ли не единствено в отразени мисли т.е. миналото т.е. хората са идиоти. В тази форма бъдещето е безсмислен модел. Благодаря за есето. Радвам се че прочетох...
-
Родители,които не показват що е добро, и що зло на децата си, не могат да им дадат бъдеще!Ако ти днес не покажеш кое е правилно,утре детето ти ще попие от теб грешките и ще убие съученик, ще открадне, ще измамии...
Нека не превръщаме ангелите в плодове на времето и пошлата действителност!
Когато нещо ме впечатли, го споделям... Онзи ден в един от супермаркетите в Русе, един баща отваря опаковка с нещо вкусничко,много преди касите, без да плати,просто ще го изяде и ще се направи на луд...До него беше момченце му ,което му каза : "Татко,това,което правиш не е правилно. Първо трябва да платим, а после да го хапнем."
Бащата се скара, като каза: "Няма да ме учиш ти какво да правя аз..."
Утре този пример ще вземе и малкият,по същия начин то ще го предаде на децата си... -
Благодаря, Росица!
-
Благодаря ти, Феникс - не очаквах толкова много неща да ти
направят впечатление в скромния ми опит.
Бъди здрав/а!!! -
Браво, Виктор! Поздравявам те за хубавото есе! Поздравявам те за грижите, които полагаш за едно хубаво БЪДЕЩЕ! Бъди убеден, че ТО ще бъде прекрасно и стабилно!!! Защото е изградено" Тухла след тухла.Панел след панел. Етаж подир етаж"... Защото първите рисунки, първите стихове, любимите играчки не са небрежно изхвърлени, а са грижовно скътани на тавана...Защото е съчетано от "хармонията на цветовете, хармонията на думите и хармонията на тоновете...Мечта по мечта"...Защото е изпълнено с "Мисъл, Светлина, Музика и Слово"...За едно светло БЪДЕЩЕ, изградено с много Обич и Любов! Поздравявам те!
-
Благодаря, Емилия!
-
Защото от твоите пясъчни замъци се научих как се строи къща.
!!!
Радвам се,че прочетох!Децата са богатство!
Имам племенничка на 2 годинки и от както я има,открих най-хубавите неща около себе си,защото ги видях през нейните сладки очички,които се усмихват на света.Тя е прекрасна!Всеки ден се питам какво щях да правя ако я нямаше!Децата са най-хубавото нещо,нали?
поздрави! -
Благодаря ви, Веска и Страннико!
Да, Бъдещето ще принадлежи на знаещите и можещите. Само!!! -
Благодаря ти, Пустинна роза! Трогнат съм!!!
-
Здравей, благодаря ти!
А есето е невероятно, особено думите: "ЗДРАВЕЙ, МОЕ ДЕТЕ, съкровено мое продължение..." - много вярно и точно написани.
Поздрав и от мен!
-
Здравей, Нели, благодаря за добрите слова!
-
здравей, Вик! Здравей ,Бъдеще!
"Мое дете, и не забравяй на тавана първите си рисунки. Първите стихове. И партитурите на Вивалди. Защото от тях узна, че хармонията на цветовете, хармонията на думите и хармонията на тоновете не са три различни хармонии."
Колко интересно е , че често бъдещето е завръщане.... -
Благодаря!
-
Харесах!
-
Благодаря ти, Радослава!
-
Много вярно и мъдро! Поздрав!
-
Благодаря ти, Ангеле. От сърце!
-
Чудесно е, Победителю 111, на Бъдещето!
-
Не - аз ти благодаря, Иване! За добрите слова.
Привет!!! -
Величествено ! Благодаря !
Сърдечен -
Благодаря ти, Морела!
Името ти е някак... екзотично и с дъх на пиния.
Само, дето не възприемам този "Емо"- пиетет към смъртта.
Но, да не се разсейваме.
Здравей!!! -
Прекрасно е, много хубаво
-
Трогнаха ме думите ти, Диво цвете! Благодаря.
Ти ВЕЧЕ си толкова мъдра. И то не наполовина. Даже много по-...
И то най-паче, защото си от по-красивата, деликатната, нежната и за
огромно съжаление на нас, мъжете - И ПО-ИНТЕЛИГЕНТНАТА человеческа половинка.
Здравей!!! -
Вик, искам някога да съм поне наполовина толкова мъдра, колкото си ти. Това прозрение е най-прекрасното - да можеш да виждаш през очите на детето, да се учиш от него и да прегръщаш неговите простички наглед "важни" неща. Да прохождаш отново и да откриваш нови светове чрез детските очи, да умееш да черпиш от тяхната чиста, кристална енергия, да се чувстваш жив чрез тях. Ти си разгадал универсалният алгоритъм на живота - "Отрицание на отрицанието" - и тези твои мисли тук са диалектика в чист вид! Но много нежна и проникновена, заредена с толкова обич и преклонение пред онези мънички наши подобрени версии...
-
Благодаря ти, Светлана!
-
Прекрасно е! Поздрави сърдечни!
-
Благодаря ти, Надежда!
-
"Мисъл, Светлина, Музика и Слово!"
Поздрав! -
Благодаря!
-
да!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Б Ъ Д И !!!