В тишина намира той утеха
силен духом отдаден срам
знае ли че навън бялата пътека
зад шейната отъпкана
дето няма сняг само дупки и полицаи "легнали"' ...

Розовее вихър цветен –
вишни ронят се със стон,
мимолетен миг са сетен
и пред вечното поклон.
С шепи щедро те раздават ...

Моята малка вещичка,
това си ти за мен.
Моята нежна песничка
и изгрев прероден.
Твоята весела магия ...

Все едно, ще стигнем там
Все едно, не ни е срам
От стъпките оставени
По стъпките, върви и ти...
Защото искаш ли, ...

Навред всичко зеленее напролет,
къде ли не – гледка животворна…
Долу, в градинката под прозореца,
тревите, цветята - свежи, росни...
И разцъфтели са край нас овошки, ...

Ако времето имаше сърце,
то щеше ли да спре,
където стрелките слети във една, прегръщайки се,
празнуваха идната една…
Ако времето имаше сърце, ...

Пустеят в тишина перони
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив ...

В коридора – дъх на прах.
Рамки криви, стари стъпки.
По стените – тайна скрита,
история забравена, отминала.
Ти стоиш на прага ням... ...

Пътят,по който минавам,
не е покрит със цветя.
Все по-дълбоко пропадам,
смело към пропастта.
Мрачен,неравен,бодлив, ...

Свива времето обръча здраво
и безмилостно бързо лети.
Изтезава те ритъмът вляво
за не вкусени сладки мечти.
Преоткриват очите стихиите, ...

Пътят,по който минавам,
не е покрит със цветя.
Все по-дълбоко пропадам,
смело към пропастта.
Мрачен,неравен,бодлив, ...

В коридора – дъх на прах.
Рамки криви, стари стъпки.
По стените – тайна скрита,
история забравена, отминала.
Ти стоиш на прага ням... ...

От тъгата по тебе
станах кожа и кости.
Не ми трябва ни гребен,
ни коприва - да постя.
Не ми трябват ни синци, ...

Небето стъмни се, мастилено стана,
след гръм и светкавици дъжд заваля.
В прекрасната, розова, китна премяна
в кристални сълзи заблестя пролетта.
Държим си ръцете. Дъждът ни намокри ...

С трудни мисли се будим и тежка въздишка,
с болка в душата, с която трайно се свиква...
а след това ни е все едно какво ще настане,
мир ли, война ли, или катаклизъм подхване.
Всички летим устремно към финала, ...

Христос не ви е приятел, нито пич от реклама на Кока-Кола – това е Синът на Бог, който не умря, за да живеете като добитък; замислете се, дори когато се напивате по Възкресение. ⚡

Новото начало не е дата.
Не е обещание.
Не е план.
То е онзи миг,
в който си позволя ...

Вътрешният мир не идва,
когато всичко е наред.
Идва, когато спра
да чакам светът
да се подреди вместо мен. ...

Тъгата не е слабост.
Не е падане.
Не е край.
Тъгата е мястото,
където се срещам ...

Кандидатите
на славата
ѝ отказаха.
(1 април)
Много чанове ...

Ущипах мацка по дупето
и тя направо два ми врътна...
Любовно гледах към небето,
че направо си ме гътна...
А после станах, дрехите изтръсках, ...

Всяка сутрин - на балкона
пия с котката кафе.
Гол - по къси панталони,
все едно съм на море.
С две фрапета - за закуска ...

Кой е шефът-3
Пример паметен досега,
жив оставащ навеки,
за човеците грешни,олтар-
техни духовни доспехи. ...

Не бях обичана така отдавна,
че когато казваш „обичам те“
в мен нещо се свива —
сякаш следва удар.
Ти ми напомняш ...

За сериозни неща си говорим –
Но спокойна е в нас кръвта.
И разбираме се – а и спорим.
Но сближава ни любовта.
За пророчества, а и за карми – ...

В началото беше самота,
по пътя всичко беше бавно, сиво.
Сърцето ми се губеше в нищото,
а в мислите разруха, мрачно, тъжно.
В душата шепнеше отчаяние, ...

Смалява прошката… о, как смалява!
Прекършена от тихата вина.
Дали пък злото днес не се венчава
с една нелепа мисъл, че змия
ще си извади зъбите отровни ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава трета
Неочакваната дестинация
Ондурман бе дванадесетмилионен мегаполис, дълбоко врязан в Шахтийския океан на планетата Лея. Бе столица на държавата Шарти и седмият по големина град на планетата.
Танто напусна студентските общежития ...

Огледало, Огледало,
с времето изсмукваш ти
и емоции изцяло,
и телесните черти!
На промени отразител, ...

Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...

МОИТЕ ДВИГАТЕЛИ РАБОТЯТ НА ВЯТЪРА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македониja
В подземния свят ме славят като известен
трафикант на дните ясни и на нощите южни.
По-тежък от камък и по-лек от перце, ...

Ние не се храним от доверие, надежди и мечти.
Ние не се храним от доверие и надежди.
Ние не се храним от доверие.
Ние не се храним.
Съхраняваме се.

Луда съм, жарка, бълвам искри,
даже Всемирът ще се преклони.
Пътя препречваш ми – горд си. Нали?
Твърд като древни отвесни скали.
"Следвай ме, огън!" - казваш и в миг ...

ПАЛИТРА
Откъснах бяло облаче – за кръпка,
игличка взех си – нокът от глухарче.
сълзичка от еленовата стъпка,
конецът – златна паяжинка в здрача. ...

Прокудени мисли зад високи огради -
сърцето мълчи ли, мълчи.
Дълбоките бръчки болят като рани -
сърцето тъжи ли, тъжи.
А беше привечер с облаци златни - ...

Женствеността не е жест.
Не е походка.
Не е украшение.
Тя е начинът,
по който пазя себе си, ...

Смелостта не е вик.
Не е броня.
Не е поход.
Смелостта е онзи миг,
в който спирам да се оправдавам ...

Не викам светлината —
тя сама ме намира,
когато спра да се крия
зад думи, зад страхове,
зад тишини, които не са мои. ...